Ще започна с това, което трябва да се случи в нашия живот – вратата на небето да се затвори зад нас, а не пред нас. Като младеж, когато чуех тези думи, си казвах: „Аз съм вътре!“ Когато слушах притчата за сеяча и семето, винаги се оприличавах на добрата почва. Но с годините вече си казвам: „Ами ако се затвори вратата пред мен, какво ще правя тогава?“ Тази мисъл е причина нещо вътре в мен да се събуди. Сега, когато слушам проповед за сеяча и за семето, не се разпознавам в добрата почва. „Ами ако съм край пътя, какво ще правя? Ами ако съм между бурените и плевелите?“ Трябва да сме критични към себе си, защото има един, който иска да ни приспи.
Учениците са заедно с Христос в много решаващ момент. Господ им казва: „Молете се, бдете!“ И какво става? Някой им изпява приспивна песничка и те заспиват. Днес с мнозина от нас се случва същото. Затова често се питам: „Ако тази вечер е последната, ако този ден е последният, какво ще правя?“ Никой не може да ми даде гаранция за утрешния ден. Какъв голям повод за радост е това, че през Страстна седмица, когато Христос е извършил всичко необходимо за нашето спасение, ние можем да празнуваме!
Обичам да ходя в „Кауфланд“ сутрин и вечер, когато няма хора. В тези дни обаче и сутрин, и вечер да отида, винаги има хора. Те искат да празнуват и свързват празника с тялото си. Ще кажа нещо, което ще отнеса към себе си: „Със сигурност знам и мога да ви го докажа, че след години тялото ми ще бъде просто шепа пръст.“ Затова не искам да свързвам празника с това, което ще умре, а с това, което ще живее.
Божието слово казва: „Ако живеете плътски, ще умрете, но ако чрез Божия Дух умъртвявате действията на плътта – ще живеете.“ Радвам се, че сме от тези, които не се колебаят дали Исус е Христос! Нашата изповед е: Исус е Божият Помазаник. Той понесе на грубия голготски кръст наказанието, за да бъдем днес освободени от проклятието на греха. Затова днес можем да празнуваме и да се вглеждаме не във витрините на „Кауфланд“, а във витрините на Божието слово. Там има безкрайно ценни неща!
На Велики четвъртък Господ налива вода и измива краката на Своите ученици. В една светска организация шефът никога няма да направи подобно нещо. Във всяко послание на Божието слово има ценна идея. Тук Христос иска да ни каже колко велико нещо е смирението, защото „Бог дава благодат на смирените, а на горделивите се противи“.
Обърнете внимание в какъв горделив свят живеем. Добре познавате княза на този свят. Той се опитва да разпали гордостта в сърцето и душата на човека. Гордостта буквално разяжда хората! Първото нещо, което Христос ни казва, е да ходим смирено пред Него.
Спомнете си историята за онези двамата, които влизат в храма. Единият е човек, който ходи в синагогата, дава десятък от доходите си. Погледнато отвън, той си е съвсем праведен, а другият е грешник. Единият се моли: „Благодаря Ти, Боже, че не съм като онзи там. Правя еди-какво-си…“ И той наистина изпълнява редица правилни неща. А другият човек се моли с тези думи: „Господи, прости ми, грешен съм. Голяма е вината ми и престъплението ми пред Теб!“ Божието слово повдига завесата и ни помага да видим невидимото. То ни казва, че този, който изповядва греховете си и се смирява, си отива вкъщи оправдан.
Двама души висят и на кръстовете около Исус. Единият казва на Исус с горделиво и арогантно отношение: „Ако си Божий Син, слез от кръста и ни помогни!“ А другият въздиша, потънал от срам: „Ние справедливо сме осъдени, а Този не е извършил нищо лошо. Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в Своята слава!“ Гордостта на първия го заслепява и той не успява да види великите дела на Бога. Той иска да бъде освободен. Христос би могъл да го освободи, да изцели раните му и да го пуснат да си върви. Но след време този човек със сигурност пак ще се озове там, на кръста. А на другия човек, който се смирява, Бог дава видение за велики неща. Когато се смиряваме пред Бога, Той отваря ума ни, очите ни и сърцето ни, за да опознаем великите тайни на спасението. Когато се смиряваме, Бог извършва велики и пречудни неща в нас.
Закхей е нисък и корумпиран данъчен инспектор. Разполага с пари и власт. Всички треперят пред него. Мисли се за нещо голямо, ала няма любов в сърцето си. Един ден той научава за Исус. И със смирение в сърцето си казва: „Искам само да Го видя! Не съм достоен да говоря с Него, но поне да Го видя!“ Закхей изглежда е чул посланието за любовта и сърцето му е докоснато от едно друго богатство. Земните притежания и съкровища, които е трупал цял живот, го правят все по-беден. Той чува само шума на парите. Не знае какво е ласка, какво е любов.
Но когато чува посланието на Исус, Закхей се смирява. И Христос отива точно под неговото дърво и му казва: „Слез! Тази вечер ще гостувам у вас.“ Присъстващите в множеството вероятно са си казали в този миг: „Чакайте, какво става? Тук има някаква грешка! Точно при този ли отива? Че ние сме далеч по-достойни от него!“ Но Исус отива точно при Закхей и в този ден спасението идва в неговия дом. Причината е, че Закхей се е смирил. Тогава Божият Дух започва да работи в сърцето му. Когато се смиряваме, Бог работи в нашия живот.
Когато гледаме величието и необятността на Бога, това ни смирява. Дори самото творение на Божиите ръце говори за славата, величието и могъществото на Бога. Всички хора, които се доверят на Неговия Син, Бог ги им дава правото да се наричат Негови синове и дъщери. Христос казва на юдеите: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Ако бяхме тогава на тяхното място, щяхме ли да разберем тези думи? Вероятно щяхме да възкликнем като тях: „Тези думи са твърде тежки! Кой може да ги слуша?“ Ние обаче разбираме духовния смисъл и стойността на тези слова в нашия живот.
Днес чрез драгоценната кръв на Божия Агнец ние получаваме прошка за нашите грехове и беззакония. Той е издигнат на кръста за съвършеното оправдание на всекиго от нас, тъй щото всички наши грехове да бъдат изличени, да бъдат хвърлени в бездната и повече никой да не ги вади оттам. Той съблича нашата стара дреха (неправдата и беззаконието) и ни облича с нова дрехата (оправданието), тъй щото, оправдани в Неговото Име, от врагове на Бога да станем Негови синове и дъщери. Това е богатство! Господ ни е подарил нещо многократно по-ценно от милиардите на милиардерите. Едва когато си отидат от този свят, независимо колко богати са били, хората разбират колко са бедни. Чак тогава осъзнават в какъв ужас изпадат. А Христос ни е подарил чрез драгоценната Си кръв прощение на нашите грехове!
„Ако не пиете кръвта Ми…“ Как да я пием? В книгата Изход четем за кръвта, с която евреите е трябвало да намажат рамките на вратите си, за да не влезе ангелът на смъртта. Днес в живота ни има много непозволени неща, които не бива да вкусваме – подобно на Адам и Ева, на които Творецът забранява да ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Плътското ни естество ни тика все натам. Затова често се моля по следния начин: „Господи, покрий очите ми с кръвта Си и те ще гледат Твоята слава! Покрий ушите ми, защото няма друго спасение!“
Дяволът не може да владее там, където е Христовата кръв. На Христос се даде цялата сила и власт на небето и на земята. Ние с вас бяхме под кръста и викахме: „Разпни Го!“ Бяхме с онази група злодейци. Заедно с тях Го хулехме и Го разпънахме. А Той просто се молеше за нас: „Отче, прости им! Не знаят какво вършат…“
Не мога да забравя тези думи! Тази картина често е пред очите ми и радва сърцето ми. Още там, докато виси на кръста, Той е започнал да ходатайства за теб и мен! И Отец чува Христовата молитва! Днес ние сме тук отново пред кръста, но вече не викаме „Разпни Го“, а „Покрий ни със Своята чиста и драгоценна кръв!“
Аз имам едно силно преживяване. Навремето живеехме в двор със семейство вярващи хора и аз си казвах: „Никога няма да бъда набожен като тях! Ама никога!“ Още като дете си го повтарях. След време обаче повярвах в Исус Христос и молитвата ми се промени: „Господи, благодаря Ти!“ Онези хора вече се бяха изселили на друго място и искрено се зарадваха, когато чуха, че съм повярвал.
Ние с вас сега живеем в благодатно време. Бог е отворил ума и сърцето ни чрез Светия Дух да познаем, че Исус е Христос. Стой винаги в присъствието на Бога! Караш си колата – мисли си за Бога, слави Го, величай Го! Вместо да позволяваш на ума ти да се рее по бунищата на този свят, по-добре размишлявай за Бога. Работиш ли нещо, мисли си за Бога и това ще ти носи благословение.
През деветдесетте години имах една слабост. Бях пристрастен към сериалите. Много обичах да гледам телевизионни сериали. Те обикновено свършват на най-интересното място, а аз си мислех: „Ех, какво ли ще стане сега? Ще се вземат ли, няма ли да се вземат? Ще го вкарат ли в затвора или не?“ Но тихият глас на Бога започна да ми говори: „Ако това време го отделиш за Мен, ще те благословя!“ Аз, разбира се, продължавах да гледам, но все по-раздвоен: „Не трябваше ли сега да се моля? Не трябваше ли да чета Словото?“
Веднъж един пастир сподели, че до момента, когато свърши сериалът, църквата му е полупразна, а след края на епизода всички идват. Той постоянно им обръщал внимание, че това не е добре и че трябва да поставят Бога на първо място. Една сестра обаче напирала да каже нещо.
„Кажи, сестро!“
„В онази серия онзи глупак я остави – а тя е толкова добра жена. Аз се молих и още на другата серия двамата се взеха!“
На мен, разбира се, ми стана смешно, но същият глас отново ми проговори: „Хем е комично, хем е трагично. Но и ти си същият! Сериалът не те благославя, не ти помага да растеш духовно. Ако обаче отделиш това време за Мен, Аз ще ти помогна да се изграждаш духовно в Моето присъствие.“
Тогава си дадох сметка, че съм бил буквално ограбван. И започнах да гледам други сериали… Много харесвам сериала за Йосиф и неговите братя. Мисля си за неговата вяра, сила и любов. Впечатлявам се как накрая е възнаграден и издигнат до втори след фараона.
Обичам да гледам сериала за Даниил. Неговите врагове настояват той да престане да се моли на Бога в продължение на цял един месец. Искат да се провали. Даниил обаче си казва: „А, не. Това няма да стане. Връзката си с Бога не мога да пожертвам!“ Вярата му в Бога е силна. Мисълта, че ще загуби кариерата си или живота си, разкъсан от лъвовете, не го възпира. И накрая Бог изпраща ангели да го спасят. Е, този сериал вече изгражда вярата ми и ми помага да вземам правилни решения. Този сериал е по-хубав от другите, нали?
Нека Бог да ни благославя и да ни помага да богатеем с истинското богатство: Божието слово, Светия Дух и Исус, нашия Ходатай, Който винаги се застъпва пред Бога за нас!
