08 дек. 2021 г.

Светият Дух е в Църквата!

Римл. 7: 18 – 8: 27     

Преди известно време живял един човек. Той бил много беден и нямало с какво да си изкарва прехраната. Решил, че ще започне да се занимава със земеделие и наел малка нива, в която посял жито. Земята наоколо била хубава и много плодородна. Затова бъдещият селски стопанин се надявал да има добра реколта и така не само да може да си плати рентата, но да има и малко средства, които да може да вложи и в бъдещи посеви. Но не му вървяло много! Всички наоколо имали прекрасни реколти. Продавали бързо продукцията и печелели добре. Земята на нашия герой обаче не давала почти нищо. Тя била много черна и винаги влажна. А по нея имало множество дупки, пълни с мазна, лепкава течност… Предполагам, че всички разбирате, че този човек наел и обработвал земя, под която имало нефтено находище….Той всъщност е сеел пшеница върху милиарди левове…

Много пъти и ние не осъзнаваме богатството, с което разполагаме, а полагаме усилия за нещо, което предварително е обречено на загуба.

Счита се, че Светият Дух е най-пренебрегваното и забравено Лице от Троицата. Ние често чуваме проповеди и библейски уроци за Бог Отец. Той е, Който Се грижи за всички нас и дава слънцето Си над праведните и неправедните. Той е, Който пази дори врабчетата и украсява полските кремове с повече от царска премяна. На Него се молим с Господнята молитва, искайки Неговата воля да бъде както на небето, така и на земята. Бог Отец е Който ни обявява за праведни чрез Господ Исус Христос. На Него дължим спасителния план още от времето на райската градина…

Чуваме много и за Бог Син – Господ Исус Христос. Защото Той стана човек и умря на кръста. Възкръсна и се възнесе от дясната страна на Величието нависоко. На Него е дадена всяка власт на небето и на земята. Сега царува над всичко и над всички…

Толкова много неща можем да кажем за Отца и Сина, че сякаш Светият Дух е оставен малко встрани.

Обръщаме ли ние достатъчно внимание на третото Лице на Троицата? Понеже би трябвало да знаем, че Той заедно с Отца и Сина е истинен и вечен Бог. Тъй като Светият Дух е Бог, то Той е достоен за нашите поклонения и хваления. И въпреки, че Той не сочи към Себе Си, от нас се изисква да Му отдаваме почит, поклонение и благодарност, като на Бог.

Но защо е изпратен Светият Дух на Църквата? Защо въобще ни е разкрито третото Лице на Троицата? Какво върши Той в нашия живот и в живота на нашите братя и сестри по света?

Бих искал да ви предложа четири причини Светият Дух да е в Църквата: 1. Светият Дух е в Църквата, за да ни даде живот; 2. Светият Дух е в Църквата, за да ни помага да осъзнаваме вярата си; 3. Светият Дух е в Църквата, за да ни утешава; 4. Светият Дух е в Църквата, за да бъде с нас завинаги.

 

На първо място, Светият Дух е в Църквата, за да ни даде живот. Винаги, когато говорим за Спасението, ние трябва смирено да си напомняме една велика дума – и тя е БЛАГОДАТ. Писанието казва, че “по благодат сте спасени и то не от сами вас, това е дар от Бога, за да не се похвали никой”. По същият начин, когато говорим за Светия Дух и Неговото дело в живота ни, ние с удивление възкликваме “О чудна Божия благодат, спаси тя грешник като мен, изгубен бях, сега приет, бях сляп, но виждам днес”. Защото, както всеки дар от Бога, и Светият Дух ни е дарен без да Го заслужаваме.

Той е изпратен в нашите сърца, за да ни новороди, да ни даде нов живот. Именно затова в деня на Петдесетница, когато учениците са в “горницата” и Духът идва върху тях, текстът ни Го описва, както в книгата Битие при сътворяването на света, когато Духът Божи като птица се носи над все още неоформената вселена. Казва ни се, че огнените езици сядат върху всеки един от учениците и думата сядат тук е същата дума, която авторът на Битие използва, когато говори за Божия Дух, Който се НОСИ над земята. Там се рисува картината на птица, която мъти пиленцата си…дава живот на децата си. Както Божият Дух чрез Божието Слово сътворява света, така Светият Дух новоражда сърцата на чадата Си за нов живот и общение със Себе Си.

Ние се нуждаем от Светия Дух в сърцата си, защото в противен случай бихме се стремили и желали само онова, което нашата грешна природа желае. Затова и в контекста на нашия текст от Римл. 8 глава, ние виждаме битката и борбата, която води вярващият със себе си, понякога въпреки присъствието на Светия Дух в сърцето му. А какво би станало, ако Божият Дух го нямаше там? Не би настъпило сътворение въобще…

Ние имаме нужда от Божия Дух в сърцата си, защото в противен случай ще желаем само греха и нищо друго. Само погледнете света наоколо и ще видите тази истина в действие. Тези без Божия Дух са обхванати от духа на нечестието. Хората днес са роби на самите себе си и на греха, който лесно ни сплита. Себичността и удоволствието са основните ценности на обществото. Светът е обхванат от всеки вид грях – богохулство, прелюбодейство, убийство, кражба, непокорство – защото това е всичко, което може да прави естественият човек без Божия Дух. Затова Бог ни спасява от самите нас, като ни изпраща Светия Дух.

Казвайки това, ние трябва да помним, че дарът на Духа никога не може да бъде заслужен по някакъв начин от нас. Той може само да ни бъде ДАДЕН. И този дар ни спасява от един от най-сериозните грехове на християнина (според мен) – да се опитва сам да изработва спасението си. Защото, как можем въобще да си помислим, че можем да се сдобием със Светия Дух, като използваме човешки методи и практики? Ние дори не можем да Го поканим да живее в сърцата си, защото те са мъртви спрямо Бога и не могат по естество да желаят светлината на спасението Му.

Поради тази причина Божият Дух трябва да ни бъде ДАДЕН. И когато Той влезе в сърцата ни, започва да работи, за да ни даде и желание и стремеж да израстваме в познаването на Бога и самите себе си. Той започва да дава мъдрост в домовете ни, като показва на родителите как да отглеждат децата си в Божиите пътища, като помага на мъжа и жената да се научат да си прощават и да се обичат по такъв начин, че домът им да излъчва ухание на покорство и обич към Бога. Светият Дух работи в Църквата, като ни помага въпреки различията си да общуваме помежду си,  да се обичаме и да си прощаваме един на друг, както Христос е простил на всички ни. Той помага да се трудим за израстването на светиите и да може Църквата да бъде светлина на света, в който е поставена. Той помага на пастирите, проповедниците, дяконите и църковните служители да се трудят с усърдие и да служат на Църквата с живота си…Всичко това върши Божият Дух, защото Той е изпратен, за да ни даде нов живот с Господа.

 

На второ място, Светият Дух е в Църквата, за да ни помага да осъзнаваме вярата си.

Но някой би казал: Чакай малко, да не би да искаш да кажеш, че Светият Дух е даден на МЕН, за да новороди МЕН? Та когато чета думите на апостол Павел в края на Римл. 7 глава, аз виждам себе си много да приличам на героя, който се бори с желанията и страстите си, които в повечето случаи са толкова силни, че се съмнявам да имам Божия Дух в СЕБЕ СИ. Дали наистина съм изпълнен със Светия Дух, или съм пълен с грехове, а на повърхността съм извадил само маската на доброто църковно благочестиво поведение?…..

Можем да сме уверени в присъствието на Светия Дух, още когато можем да изречем: “Исус е Господ” (1 Кор. 12: 3) с убеждение и вяра в правотата на твърдението си. Знам какво направи Господ Исус Христос и знам, че Той направи това за мен. И преди което и да било друго благословение, Той изпрати Духа Си, за да проправи пътя между Себе Си и моето грешно сърце. Това е най-важната задача на Духа – да ни насочва към Голгота, към празния гроб и към нашия превъзвишен Господ, Който е отдясно на величието нависоко. Да, благодарение на делото на Светия Дух в живота ни, ние вярваме в едно “глупаво” според светските представи послание. Чрез Божия Дух ние намираме в Христос всичко, от което се нуждаем, и отново чрез Духа, ние се позоваваме на Неговата кръв като единствената ни надежда. Как може да нямаме Духа в себе си, ако всичко това се случва в живота ни? Може плодовете, които даваме за Бога, да са малки, дори почти незабележими, но преди да сме били познати от Него, не сме давали никакви плодове за Негова слава. Може да има битка в нашето сърце между това да избираме доброто или злото. Може да губим от време на време, но преди – в нашето естествено състояние – такава битка въобще не е съществувала. Това може да направи само Божият Дух в живота ни. Сега, благодарение на делото на Светия Дух в нас, ние сме плодоносни християни, живота на които невярващите само могат с учудване да забелязват и да се питат откъде имаме такава сила, надежда и мир за днешния и утрешния ден.

 

На трето място, Светият Дух е в Църквата, за да ни утешава. Чрез Него ние се утешаваме по време на трудностите на битката, която всеки ден водим. В нашите духовни окопи, в нашите страхове, в нашите рани, Светия Дух е близо, за да носи утеха на войника. За съжаление думата утеха днес е придобила много повърхностно значение. В повечето случаи и за много хора (за съжаление за много християни също) тя значи да накараш някого да се чувства щастлив или доволен. 

Но когато Писанието говори за Духа като наш Утешител, няма нищо неясно. Господ Исус Христос казва в Евангелието според Йоан 14: 16, 17: “И аз ще поискам от Отца и Той ще ви изпрати друг Утешител, за да пребъдва с вас до века…Духът на истината…” И както може би знаете от гръцкия език, думата за Утешител тук значи застъпник или адвокат, както и помощник. Светият Дух е нашият адвокат, Който присъства в нас и Се застъпва за нас в делото ни пред Съдията на света.

Ние вече знаем, че Христос е нашият адвокат пред трона на Отца. Той е там на небето и, царувайки, посочва Своето прободено тяло, искайки за нас неща, които ние пренебрегваме и други, от които имаме нужда. Можете ли да си представите колко наясно е Бог Отец с нашия незначителен живот, след като не само Господ Исус, но и Светият Дух се застъпва за нас пред Него. Както апостол Павел пише: “Така също и Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания” (Римл. 8: 26).

Божият Дух ни изпълва, следователно ние не можем да се скрием или избягаме от Неговото присъствие. Той е там, където сме и ние (Пс. 139: 7 – 10). Светият Дух вижда какво става в сърцата ни, дори и никой друг да не може да види. Той чува какво си мислим наум, дори и никой друг да не подозира какво става в съзнанието ни. Това ни смирява, на моменти ни засрамва, но и ни утешава, защото имаме Бог на наша страна.

Утехата идва, защото Светият Дух е в сърцата ни, познава ни по-добре от нас самите, но и нещо повече – Той се моли за нас по-най-добрия начин – и винаги според Божията воля. Ние сме много зависими от Него и защото, както казва апостол Павел: “Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада” (Римл. 8: 16). Аз вярвам, че съм дете на своите родители, защото до известна степен приличам на тях и в някои случаи постъпвам като тях. Те са ми казвали като дете, че съм техен син и аз им вярвам. Но ако Светият Бог ми каже, че съм Негово дете (ей така изведнъж), гледайки себе си, не мога да намеря причина да Му повярвам. Защото, какво общо би могло да има между мен – окаяния грешник, заслужаващ смъртта – и вечния, всеприсъстващ и свят Бог, Който е Алфата и Омегата на всичко видимо и невидимо? А и аз по никакъв начин не Го наподобявам, нито Му приличам по нещо…

Ако Светият Дух не свидетелстваше направо в сърцето ми, че съм Божие дете, не би било възможно за мен да повярвам в тази истина. Но чрез Неговия вътрешен глас чувам, че не съм сирак, не съм дете на гнева, но съм Божие чадо. Чрез същия този Дух на осиновление ние викаме “Авва, Отче!” И нека да викаме с този повик, защото наистина сме Божии деца! Христос отвори вратата за нашите молитви и Светият Дух е Този, Който свидетелства, че тази врата никога няма да се затвори.

 

На четвърто място, Светият Дух е в Църквата, за да бъде с нас завинаги. Нашият народ има една поговорка: “Много хубаво не е на хубаво!”. Често пъти си мислим, че и при Бога нещата стоят по този начин и се страхуваме да не би да сме “изгубили спасението си”, да не би Бог да ни е забравил. Защото, какъв би бил животът ни без присъствието на Бог Свети Дух в него? Единственото нещо, което бихме могли да направим, би било да се върнем при делата на смъртта. Единственото, което би ни изпълвало,  биха били себични мисли. Без Духа единственото, което ни остава, е да се съюзим отново с нашия естествен баща – дявола. А и в нашите моменти на поражения, на тежка вина и тъга, много често ни се струва, че Светият Дух ни е напуснал. За известно време не можем да изречем думите “Авва, Отче!” Не можем да се радваме заедно със светиите…

Ние можем да изпаднем и в такова състояние, мислейки си, че сме отишли в долината на мрачната сянка, но без присъствието на Бога до нас. Сигурно подобни мисли са се въртели в главата на цар Давид след прегрешението му с Витсавее. Затова той отчаяно се моли да не изгуби това присъствие в живота си никога: “Сърце чисто сътвори в мене Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене. Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Святия Си Дух” (Пс. 51: 10, 11).

Без Божието обещание, че Светият Дух ще обитава в нас завинаги, ние, окаяните грешници, бихме живели в страдание, мъка, страх, отчаяние и заблуда. Но нашият Спасител и Господ Исус Христос казва: “И аз ще поискам от Отца и Той ще ви изпрати друг Утешител, за да пребъдва с вас до века” (Йоан 14: 16).

Драги братя и сестри, Светият Дух никога няма да ни напусне. Никога няма да ни изостави в ямата на греховете и престъпленията ни. Той няма да остави сърцата ни да се оплетат отново в тръните и плевелите на греха и смъртта. Тези плодове, които бавно растат в живота ни, Той (Светият Дух) ще продължава да обгрижва. Той ще продължава да принася онези съвършени молитви, от които ти и аз имаме нужда. Светият Дух ще бъде с нас завинаги, за да не изгуби Христос нито една от овцете, които Бог Отец е положил в ръката Му.

Нека да се молим Божият Дух да ни изпълва всеки ден. Да намираме в Библията стъпките на нашия марш за днес, за утре, за вдругиден…до края на живота ни. Както Божият Дух пребъдва в нас, нека и ние да пребъдваме в Него. Той винаги ще наставлява стъпките ни в прави пътеки, докато не достигнем един ден у дома. Нека Му се доверим! За Божия прослава и наше вечно добро. Амин!

Similar Posts