20 май 2024 г.

Праведният ще живее с вяра

Наложеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение: Докога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене. Има и каране, и препирня се повдига. Затова законът е ослабнал и правосъдието не излиза към победа: защото нечестивите окръжават праведния, та правосъдието излиза извратено.
Авакум 2:1-4

Сблъсъкът с реалността може да бъде объркващ за вярващия човек. Той очаква с идеалистичен подход, че всичко ще е наред в неговия живот, щом се е доверил на Бога. Когато се взира в галопиращия живот той осъзнава, че липсата на справедливост е тази, която го обърква. В своята вяра той очаква изпълнение на Божия закон. От една страна се утвърждава истината и от друга се извършва наказание. Отсъствието атакува директно вярата в Бога и отслабва вярата в институциите като представители на Бога.

Затова Авакум е убеден в Божия характер. Бог е верен. Той ще му обясни привидната липса на логика. Сякаш Бог е забравил за част от Себе Си. Авакум застава да сподели своята тревога. Колко е настойчивост в търсене на отговор за тревогите на своята душа!

Изключително! Мога да бъда толкова уверен, че да пристъпя в моето неведение и да задам въпросите, които ме измъчват пред Него. Той ще сподели Своето виждане и ще ме утеши.

Затова Авакум е сигурен и е готов да чака. Той Го отъждествява със стражата заради постоянството на очакването и обсега за наблюдение за промяна. Докато чака отговора Авакум се замисля за глобалните промени, които има в историята на Неговия народ. Винаги има Божествена намеса, която потвърждава справедливостта. В процеса на тези разсъждения се изяснява връзката с Бога – винаги диалог, завършващ с надежда.

Пророкът насочва очите си нагоре към Господа заради Неговия отговор. Очаква от Бога да направи корекция на личната му вяра. Той има отговор вътре в себе си, но отговора не се вписва в представата му за Бога.

Бог го завръща към историята и големите промени. Тогава аз се замислих за себе си – как възприемам изминалите големи промени? Те засегнаха много хора, институции. Е, и? Те минаха незабелязано, защото се взирах да открия Божията воля и следвайки Го, падайки и ставайки аз ги преживях.

Именно чрез вярата. Тя не замъгли преценката ми, не живях в нереален свят. Тя ми даде импулс да продължа, въпреки всичко.

Следователно заключението на Авакум поразява нашите сърца. Бог не се променя и навреме установява справедливост, използвайки народи, намерения, претенции. Но Той движи историята. Припомнете си излизането от Египет! Авакум осъзна, че нетърпението да види очакваното от него не съвпада по време с Божия суверенитет.

Той открива как да коригира своята вяра – като намери по-дълбоко упование в Божия характер и Неговата непроменимост. Тогава идва утешение от Божия страна – основано на истината и доверието в нея.

Настойчивото търсене на истината си струва. Тогава получаваш отговор. Доверието в Бога расте. Научаваме да се справяме с големи исторически промени и с проблемите в нашия динамичен свят.

Авторът на Посланието към евреите цитира пророк Авакум, като насърчава вярващите да упорстват, да останат във вярата. „Не изхвърляйте доверието си, което има голяма награда. Защото имате нужда от издръжливост, така че, когато сте изпълнили Божията воля, да получите онова, което е обещано. Защото още малко, и идващият ще дойде и няма да закъснее. Но праведният ми ще живее чрез вяра“ (Евр. 10:35-37, ESV).

Докато прехвърлям тревогите на деня на Всемогъщия, знам, че Той ще бъде верен, за да отговори, а също и да направи поправка, за да поднови и възстанови душата ми.


Молитва:
Небесни  Отче, благодаря Ти, че заради Христос можем да се приближим до Теб! Благодаря ти, че общуваш с нас! Когато този свят или тежко обстоятелство ни изкушава да гледаме надолу или да се обезкуражаваме, вдигаме лицата си  към Теб, Господи, и Ти ни помагаш да живеем чрез вяра, да стоим и да чакаме Ти да ни отговориш. Амин!

Similar Posts