27 сеп. 2021 г.

250 г. от рождението на Лудвиг ван Бетовен

Животът на Бетовен е увенчан с личния му триумф над трагедията и с върховните му творчески постижения. Никой друг композитор преди и след тази гениална личност не е оказвал такова огромно влияние върху развитието на музиката! Никой друг творец не е създал толкова много шедьоври! Той извежда музиката от състоянието, в което се намира през XVIII век, като ѝ дава съвършено нова посока.

Лудвиг Ван Бетовен е роден през декември 1770 г. Баща му забелязва таланта му отрано. От много малък свири на пиано, като баща му е бил много строг и го е карал да се упражнява по цял ден. Искал е синът му да достигне гениалността на Моцарт, който вече е бил известен. На седемгодишна възраст Лудвиг е доста напреднал и започва да се представя пред публика. През 1787 г., при посещение във Виена, Бетовен се запознава с Моцарт. В началото той приема младежа със съмнения, но те се разсейват веднага щом чува негово изпълнение на пиано. „Обърнете внимание на това момче! – отбелязва Моцарт. – Един ден ще накара света да говори за него!“

През юли 1792 г. известният композитор Хайдн минава през Бон на път за Виена, среща се с Бетовен и остава впечатлен, дори смутен от творчеството му. Още същата година Лудвиг напуска Бон и заминава за Виена при Хайдн, за да учи композиция. Учителят му смята, че талантът на Лудвиг трябва „да се овладее“, но това просто се оказва невъзможно – музиката на младия композитор отправя взор към следващото столетие и Хайдн разбира, че ученикът му няма да се откаже от избрания път. До трийсетата си година Бетовен печели признание предимно като пианист, като се издържа сам, без да разчита на меценати.

За съжаление, през 1801 г. се появяват първите признаци на настъпваща глухота и кариерата на Бетовен като виртуозен пианист скоро приключва. Изглежда той сериозно се е смущавал от страданието си, защото в продължение на три години страни от хората. Когато вече не е в състояние да свири пред публика, Бетовен се заема с композиране. През 1803 г. произведенията му стават по-задълбочени, той започва работа върху Третата симфония: Ероика.

Следващите години от 1804 до 1808 г. са бурни за него. Отношенията му с околните се влошават, а музиката му става все по-велика. До края на лятото на 1808 г. са завършени Петата и Шестата симфонии. Петата наистина „сграбчва“ съдбата, а шестата (Пасторална) е вдъхновена от природата край Хайлигенщат. Деветата, наричана също Хорална симфония, е последната симфония на Бетовен, написана през 1823 г., когато композиторът вече е напълно глух. Въпреки това той настоява да дирижира оркестъра сам и заема диригентския пулт. Когато заглъхват последните тонове на финала, Бетовен не разбира, че музиката е спряла, и не чува бурните аплодисменти, които следват. Един от певците го улавя за ръката и го обръща към залата, за да види овациите. Симфония №9 е определяна като един от шедьоврите на Бетовен и едно от най-значимите произведения в историята на музиката, което и до днес запазва своето могъщество. Тя е първият пример на симфония от значим композитор, в която са използвани вокални елементи. В четвъртата част са включени хор и четирима солисти, които изпълняват адаптация на поемата на Фридрих Шилер Ода на радостта. (През 1972 г. Одата на радостта става символ на Съвета на Европа, а през 1985 г. и химн и на Европейския съюз.)

Почти по същото време (1823 г.) Бетовен композира грандиозната Миса Солемнис („Тържествена меса“). В писмото си от март 1824 г. до издателството по повод ръкописа на месата Бетовен пише: „Колкото и да ми е трудно да говоря за самия себе си, смятам Миса Солемнис за най-великото си произведение.“ И коментарите на съвременниците му са категорични. Голямата меса на Лудвиг ван Бетовен е призната единодушно от всички познавачи, за най-забележителното религиозно произведение след Месия на Хендел – както по новаторство, така и по благочестив, боговдъхновен смисъл, изразен във всяка нота. Дебютът на Скритият диамант на Бетовен е през 1824 г. – същата година, когато е изпълнена за пръв път и Деветата симфония. Двете произведения изявяват неговия духовен светоглед: Одата на радостта от Девета симфония е химн на човечността, а Миса Солемнис – химн на Бога.

През декември 1826 г. Бетовен се връща от Гниксендорф за Виена, но по пътя се разболява от пневмония. Успява да се възстанови, обаче скоро получава цироза на черния дроб. Състоянието му бързо се влошава и той умира на 26 март 1827 г. Много хора на изкуството добиват слава след смъртта си, но с Бетовен не е така. На погребението му идват най-малко 20 000 негови почитатели – почти половината население на Виена по онова време. Най-известните виенски музиканти и хора на изкуството, между които и Франц Шуберт, изпращат саркофага.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.