СЕПТЕМВРИ 2020

Има много и различни начини да гледаме на живота около нас. Краят на лятото често е време, когато сутрин се събуждаме с остро чувство на неудовлетвореност – от току-що (твърде бързо) свършилата отпуска, от завръщането към еднообразните и често стресиращи домашни и работни задължения, от незадоволителната заплата или просто от това, че се налага да ставаме твърде рано, когато все още ни се спи.

Или пък можем да се събудим с благодарност за новия ден, който още веднъж ни е подарен; изпълнени с удивление, че сме едно „страшно и чудно направено“ (Псалм 139:14) Божие чудо, което на свой ред е поставено сред безкрайно множество други чудеса, всяко от които е „твърде добро“ (Битие 1:31). И най-вече заради това, че познаваме истинския Живот (1 Йоан 5:20).

Можем да искаме да служим на Христос и да Го молим Той да ни постави в ситуация, в която да Го прославим, очаквайки чудо или специално водителство, докато междувременно живеем в отегчителното настояще, в което или ни се струва, че пропиляваме живота си, или че, докато очакваме Бог да ни призове, можем да преследваме до голяма степен собствените си цели и удоволствия. Можем да гледаме на ежедневието и като на точното време и място, в което Бог е пожелал да ни постави, за да бъдем Негови образи – разкриващи чрез начина, по който живеем, какъв е Той (Битие 1:26-27). Не е задължително това да става чрез нещо особено голямо. Дребните прояви на грижа и добросърдечност към хората около нас или безкомпромисност към дребните прояви на злото, с които ежедневно се срещаме, са възможности, които Бог постоянно ни предоставя. От тази перспектива животът вече не прилича на еднообразно и често досадно ежедневие, а на неспирно приключение.

Подобно разположение не се определя единствено от нашето настроение или от обстоятелствата около нас. Всъщност, поне до известна степен, е точно обратното. Това е избор, който ние съзнателно правим. Избор, който изпълва със съдържание нашия ден – и живот.

Избирай мъдро през този месец!