Една от най-спешните нужди на Църквата

 

Обучение в истината

Призив към всеки християнин е да продължава да се обучава, да расте в познаването на истините записани в Библията.

Катехизисът (от гр. - “устно наставление”) е исторически метод, даващ на християнина речника, с който да борави по отношение на основни постулати на вярата, свеждайки ги до това какво казва Библията и какво не казва. С метода на въпрос и отговор катехизисът поставя запитване (както в първия въпрос от Хайделбергският катехизис: “Каква е нашата единствена надежда в живота и в смъртта?”), след което дава богословски оформен отговор, основан на Писанието. В случаят, отговорът на Катехизиса е: Моята единствена надежда е, че телом и духом, в живота и в смъртта, аз не съм свой си, но принадлежа на моя верен Спасител - Исус Христос - Който със Своята скъпоценна кръв удовлетвори всички мои грехове и изцяло ме изкупи от властта на дявола. Той ме съхранява така, че без волата на моя Небесен Отец и косъм да не падне от главата ми, а всичко да съдейства за моето спасение. Той ме уверява чрез Святия Дух във вечния живот, и ме прави сърдечно да желая, и да съм готов отсега-нататък да живея за Него”. След което следват множество библейски пасажи в подкрепа на тези твърдения.

Богословът и писател - д-р Джеймс Пакър - набляга на важността от използването на Катехизиса в живота на вярващия:

“Църковните събрания от всяка епоха трябва да виждат себе си, като обучаващи се общности, в които евангелската истина е поучавана и защитавана срещу нейната либерализация и поквара. Да бъде нащрек за това, кое е истина, и кое не е, кое поведение е правилно, и кое не е – това е от съществена важност за Църквата”.

Въпреки че има множество библейски форми на обучение, без системното катехизиране, много “добросъвестни умове често излизат извън коловоза” - продължава Пакър. 

Както казва Писанието: “Ние всички се отклонихме, като овце” (Ис. 53: 6). Затова се нуждаем от непрекъснато душегрижителство, водителство и повтаряне на наученото. Катехизисът може да бъде начинът, по който да прилепим по-дълбоко сърцата си към непроменящата се истина. Традицията в повторението на тази истина е много полезна и има продължителна история. За съжаление много църкви днес имат пропуски в тази практика!

“С течение на времето“ - казва Пакър – „повече консервативни християни на Запад са необгрижени и в недостиг от конкретна пастирска грижа, която е била основополагаща в първите векове на християнската ера, както и по време на Реформацията и Контрареформацията.”

“Това обгрижване се нарича катехизиране. То се състои от усърдно и подредено наставление в истините на християнската вяра. На тези истини вярващите са призовани да откликват, като дълбоко се свързват с тях със същия интензитет и подреденост в наставлението” - споделя Пакър.

Има различни начини на катехизиране, но общо взето едно и също нещо се прави всеки път - Библията простичко го нарича “поучение”, а ние можем да го допълним с термина “ученичество”. По своята същност катехизирането е прост начин на обучение в истината, който предизвиква трепет пред красотата на Благовестието.

“Като начин, по който се изгражда дисциплина, катехизирането може да се сравни с “удар в десятката”. Библейските и молитвените групи обхващат външните кръгове на мишената, а неспирният процес на поучение и ученичество е в десятката” - заключава Пакър. След това той продължава: “Отпадането на катехизирането от програмите на църквите е голяма загуба и води до много “недохранени” християни, а съответно - и до голямо бездействие в църквите”.

Тези душегрижителски думи на д-р Пакър ни карат да се замислим къде сме ние на фона на тази статистика и огромна нужда. До преди Втората световна война нашите църкви имат хубави катехизисни материали, но за съжаление комунистическият режим след това ги обезоръжава напълно в това отношение. Дали не трябва да се върнем отново към корените си?!

 

Д-р Джеймс Пакър е дългогодишен професор по систематично богословие в Regent College, Канада. Той е автор на множество книги, сред които на български най-известната е “Познаването на Бога”, издадена от “Нов човек”.