Индулгенции и Реформация

 

 

На 31 октомври 1517 г. немският богослов Мартин Лутер заковава на вратите на дворцовата църква в град Витенберг текст с 95 принципни положения – 95 тезиса относно начина, по който вярващите трябва да изповядват и да живеят вярата си. Този акт се приема като знак за началото на Реформацията на Църквата.

Известно е, че още преди тази дата Лутер се опитва да разпространи своите реформаторски идеи най-напред в академичните среди. Но за да се реши на такава публична декларация пред цялото общество, той е предизвикан от скандално практикуваните продажби на индулгенции.

В доктрината на римокатолическата църква индулгенцията е средство за пълно или частично освобождаване от наложена църковна дисциплина (наказания) за допуснати грехове чрез замяната им с признати от духовенството приноси. Става въпрос за дела или финансови средства, които са в полза на Църквата. Документът, издаван от духовенството като свидетелство за подобни приноси, също  придобива названието индулгенция.

С течение на времето тази практика търпи редица извращения въпреки опитите на някои папи да ги предотвратят. Други, като папа Лъв Х, напротив, ги насърчават.

В началото на 16-ти век се предприема основно обновяване на катедралата „Свети Петър“ в Рим. За набирането на необходимите сериозни средства папа Лъв Х дава ново тълкуване и нов тласък на продажбата на индулгенции. На 15 март 1517 г. той обявява, че всеки, който даде принос за този проект, ще бъде възнаграден и опростен.

Текстът на индулгенцията е недвусмислен: „Освобождавам те (…) от всеки грях, престъпление и извращение, колкото и големи да са, и ти опрощавам всяко наказание, което заслужаваш за тях в Чистилището, (…) възстановявам (…) твоята невинност и чистота, които притежаваш с кръщението, така че когато умреш, вратите на наказанието да бъдат затворени (…) и ако не умреш сега, тази милост ще остане в пълна сила, когато бъдеш на прага на смъртта“.

В немските земи доминиканският монах Йохан Тетцел проявява особено усърдие в тази насока. Той е назначен като пратеник на архиепископ Албер да продава индулгенции и да събира финансови средства. Методите му на убеждение са брутално манипулативни. Той организира публични церемонии под издигнато знаме с червен кръст и папските символи. Разпалва страха от Божия съд, като твърди, че човек може да се откупи единствено като плати подобаваща сума в папската каса. Индулгенциите имат силата да опрощават греховете на живи и на мъртви. „В момента, в който вашата монета дрънне на дъното на касата“ – казвал Тетцел – „душата на покойника се измъква от Чистилището и полита свободно към Небето“.

Малко преди това, в периода 1515 – 1516 г. Мартин Лутер подготвя и преподава лекции върху Посланието към Римляните. Тогава вероятно преживява това, което е известно в неговата биография като „опитността в кулата“ – в неговия кабинет. Веднъж, когато препрочита стиха „Праведният чрез вяра ще живее“ (Рим1:17, Ав 2:4), душата му е разтърсена по особен начин и той променя радикално начина си на мислене. Осъзнава, че не с дела, а чрез вяра в изкупителната жертва на Исус Христос човек е освободен от виновността си пред Божия съд и по Божия благодат придобива спасение за вечен живот.

В началото на месец октомври 1517 г. Лутер организира във Витенбергския университет дебат върху законността и валидността на индулгенциите. За тази цел той подготвя изложение с Деветдесет и пет тезиса, в което представя най-напред на богословите от града и от други университети изводите, до които е стигнал след задълбочени проучвания на Писанието. Настоява, че Евангелието поставя ударение върху Спасението, получено даром, и е противно на продажбата на индулгенции. За него дейността на Тетцел е незаконна и е подходящ повод, за да изложи публично своите тезиси.

Идеите на Лутер се разпространяват бързо в германските територии. Той е почти сигурен, че е убедил достатъчно хора, за да настъпят промени в практиката и богословието на Църквата. Въпреки това отрицателната реакция на висшето духовенство не закъснява. Някои от членовете му признават, че Тетцел е прекалил с формите на убеждение, но настояват същевременно, че никой не може да противоречи на постановленията на папата, защото изказани официално –„екс катедра“ – те са непогрешими.

В следствие на това Лутер е призован като обвиняем на поредица от съдебни процеси, законодателни събрания, подложен е на репресии и присъди. Но по Божий промисъл животът му е спасен и идеите на Реформацията печелят все повече привърженици и всред народа, и всред висшето съсловие. Реформаторското движение добива свои специфични разклонения в различните страни на Западна и Централна Европа, но запазва общи основните принципи. според които само Христос и Божието слово притежават абсолютен авторитет, а Спасението е само по Божия благодат чрез вяра.

Виж Dan GRAVES, Infamous Indulgence Led to Reformation. Christianity.com.

Merle D’AUBIGNE, History of the Great Reformation of the Sixteen Century in Germany, Switzerland & c. New York, Robert carter, 1846, р. 105.