Доверието в Господа

Много пъти се чудим защо попадаме в разни изпитания, защо точно когато ни е най-приятен християнският живот и сърцето ни е изпълнено с доволство от радостните мигове в присъствието на Бог, ненадейно ни връхлитат беди и притеснения.

Представете си тъмна бурна нощ. Гъсти облаци покриват като с пелена небето и не пропускат дори и един-единствен лунен лъч. Самотна лодка всред морето се тласка от вълните като малка детска играчка и хаотично се носи в неизвестна посока. Няма надежда за спасение и пътниците в тази лодка отчаяно се опитват да запазят живота си. Те се чувстват изгубени.

Подобна ситуация е описана в Евангелието от Матей 8:23-27: „И когато влезе в една лодка, след Него влязоха и учениците Му. И, ето изведнъж в езерото се разрази силна буря, тъй че вълните заливаха лодката. А Той спеше. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и завикаха: „Господи, спаси ни, загиваме!“ А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“ И като стана, запрети на ветровете и на вълните и настъпи пълно затишие. А хората с удивление казаха: „Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?“

Господ пръв влиза в лодката, а учениците Го следват. Малко преди това Той е казал на един тях: „Последвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци“ (Матей 8:22). Той призовава Своите последователи към пълно отделяне от мъртвите дела на този свят. Този призив е отправен и към нас от момента, в който сме се посветили на Бог. Неговото царство и Неговата воля придобиват първостепенно значение в нашия живот, с други думи – няма друг авторитет, по-силен и по-влиятелен от Божия над нас. И днес чуваме категоричните думи на Спасителя в Матей 10:37: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене. И който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене. Който не взема кръста си и Ме следва, не е достоен за Мене.“

Тук не става въпрос да не обичаме своите близки, а да не поставяме тяхната воля над Божията воля за нашия живот. Много хора са манипулирани от своите най-близки роднини и приятели с думите: „Ако ме обичаш, направи това, което те моля да направиш.“ Поради това, Господ ни предупреждава, че сме отговорни винаги да се съобразяваме с Неговата воля, като я поставяме над нашата собствена воля и над тази на любимите ни хора.

Учениците следват своя Господ в лодката, без да подозират каква опасност ги грози. Те се радват на възможността да бъдат с Него и както много християни днес, вероятно си мислят за приятните моменти, които животът с Христа предлага. Изпитанието, обаче, не закъснява; случва се нещо неочаквано за тях, което преобръща представите им за спокойния християнски живот. Разразява се силна буря, и то не обикновена, а застрашаваща живота им. Вълните покриват лодката и всеки момент водната стихия може да погълне както нея, така и учениците. Очевидно тези опитни мъже – повечето от които рибари, не успяват да се справят с тази ситуация и изпадат в безизходност. Това е състоянието на всеки, който сам реши да се справи с бурите на живота – той неминуемо ще стигне до момента на безпомощността.

Бог ни насърчава в Захария 4:6: „‘Не със сила и не с мощ, а с Моя Дух’, казва Господ Вседържител.“

В този момент на отчаяние учениците търсят Господа, а Той спи... Да, Божият Син спи и не се притеснява от бурята. Когато Го виждат, учениците Му, вместо да се успокоят и да се отдадат на мира, който очевидно е у Господа, Го събуждат и Му описват ситуацията така, като че ли Той, Който е Вседържител и Всевиждащ, не вижда и не разбира състоянието им. Реакцията на Господ е неочаквана за тях, защото Той ги нарича „страхливци“ и „маловерци“. Там, където е Бог, няма място за страх. Там, където е присъствието Му, няма място за колебания. Съвършеният мир е в общението с Господ и Той ни призовава в същото това евангелие от Матей 11:28: „Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!“.

Господ става, смъмря ветровете и още на момента те Му се покоряват. Това е един особен момент на откровение за божествената Му същност. Учениците, като обикновени хора, се чудят на тази проява на власт и си задават въпроса: „Какъв е Този?“.

Израилтяните добре познават мощта на Бога, проявена в особено тежки ситуации в тяхната история – например, когато Бог разделя Червеното Море и те са спасени. Този случай също е подобен – учениците викат „Господи, спаси ни, загиваме!“, а морето е толкова бурно, че никой човек не може да го усмири и да го укроти. Господ смъмря бурята и веднага настава голяма тишина. Морето Му се покорява, а учениците са обзети от недоумение, понеже все още не познават добре Божия Син.

Тази картина на бурното море може да породи и в нас различни асоциации и размисли. Тя често се свързва с обърканите и невъзможни ситуации в живота. Не сме ли попадали и ние в подобно състояние, в което да викаме за помощ към Господа? Не сме ли били в положение на безнадеждност и на безизходност, особено когато не можем да разчитаме на собствените си сили? Бурният вятър на неспокойните мисли връхлита със силен порив в нашия ум и ни нашепва какви ли не страховити думи, които понякога бързо и лесно постигат своята пъклена цел. В подобен момент ние често се вцепеняваме от ужас и не сме способни да открием изходния път на надеждата.

Трудностите и предизвикателствата в живота на християните са нещо обичайно, както и бурите в морето. Едно такова преживяване може да ни потопи и погуби или да ни издигне и да ни направи по-силни. Като християни, ние не трябва да допускаме страха и маловерието да ни сломят. От нас се очаква да посрещнем всяко предизвикателство с все повече доверие в Бог, а доверието произтича от вярата ни в Него. В Послание на Яков 1:2-4 четем: „Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост, тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо.“

С всяко изпитание Бог ни изгражда, като ни прави по-твърди във вярата и непоколебими в надеждата. Господ иска да бъдем представени пред Него като Църква без петно и недостатък (Ефесяни 5:27) и единственият начин да бъдем очистени от всяко маловерие и страх е чрез преодоляване на трудностите и изкушенията, в които попадаме.

„А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава онези, които Го търсят“ (Евреи 11:6).

Господ очаква от нас да се облегнем на Него и да Го търсим във всяка ситуация. Ние, като Божии деца, сме благословени да имаме към Кого да се обърнем в изпитанията. Нека да растем във вярата и в познанието на нашия Господ и Спасител. Амин.

 

Веско Зуев е пастор в ЕМЕЦ – гр. Стралджа и гр. Ямбол. Той е женен с две деца. Започва служението си в църквата през 2002 година и до днес продължава да се труди. Желанието му е да следва своето призвание от Господа.