Кой съм аз?

Спомням си, когато за пръв път дойдох в големия град. То не бяха хора, то не беше блъсканица, то не бяха трамваи и шумотевица. Имах чувството, че с всяка крачка настъпвах някого по крака. Тогава много се чудех как тези хора могат да живеят така? Не ги ли беше страх от множеството? Не се ли чувстваха сами? Аз определено се чувствах объркан и ми отне доста време, докато намеря мястото си в тази огромна мешавица.

Но времената се промениха много оттогава. Аз свикнах с големия град. Свикнах с трамваите, с колите, с хората. Даже започна да ми харесва. Но в един момент осъзнах, че това мое „свикване“ малко по малко посяга на моята идентичност. Все повече се чувствах сам сред многото хора.

Дали обаче това е само моята лична драма? Дали не наблюдаваме този феномен и на по-голямата сцена?

За последните двадесет години светът се промени много. Скоростно навлязоха технологии, изобщо непознати до сега. Всеки днес си има компютър, мобилно устройство и интернет. Не се трябва да ходи много надалеч, защото социалните мрежи са на един „клик“ разстояние. Поради глобализацията младите и образовани хора си намират все по-доходна работа, която могат да работят и на другия край на земята. Това от своя страна ги прави по-независими от родители и близки, което подменя семейните ценности. Сега не е необходимо да имаш наблизо майка или баща, които да помагат и с които да се съобразяваш. От друга срана, този живот взе да става все по-несигурен и затова никой не ще и да мисли за здраво семейство. За да си на ниво, сега образованието е по-важно, а бракът, ако се сключва изобщо, може да почака… Въобще Негово Величество Човекът се опитва с бясна скорост да се приспособи към „новия“ свят и към неговите странни метаморфози.

А какво да кажем за отделния християнин? Какво да си мислим за Църквата? Дали и Христовите не се опитват да свикнат с „голямото село“? Дали в тази надпревара не губят християнските си ценности, облика си, идентичността си?

Все повече млади двойки се венчават след като порядъчно са консумирали от брака си, та чак се е появила рожба от това. Все повече млади двойки отлагат венчавката в църквата, за да съберат повече пари за пищни сватбени тържества. Та нали днес самоличността се определя от това как си приет от другите, а не от личните ти качества и способности!

Църквата също не е пожалена. Тя е изправена пред непознати за нея предизвикателства. Гей бракове, трети пол, на всяка крачка консуматорско отношение и какво ли още не! Ако погледнем Европа, сякаш в по-голямата си част Тя се е поддала и е започнала да свиква с крясъците на този свят.

Нека високо да издигнем своя глас и твърдо да кажем на света: „Ако някой е в Христос, той е ново създание, старото премина, ето всичко стана ново“ (2 Кор. 5: 17). Нашата идентичност е в Христос. Нашата ценностна система почива на двете велики заповеди, които не се поддават на надпреварата със света: „Да обичаш Бога и да обичаш ближния както себе си!“. Тъй като на Христос се даде „всяка власт на небето и на земята“ (Мат. 28:18), ние принадлежим на друго царство. Имаме нова идентичност и сме под управлението на Царя Исус. Ако помним това, ще се стремим да се приспособяваме към небесното, а не към земното царство. Ще знаем, че за всеки един от нас лично Господ Исус е дал Своя живот и никога не ще ни изгуби в тълпата. Въпреки че сме многобройни колкото земния пясък (Бит. 12), ние не сме сами. Част сме от един голям народ, който Бог придоби със Собствената Си кръв.

Затова можем смело да погледнем света в очите и да му поднесем вестта за новото небе и новата земя. Да го приканим да се остави от тази изтощителна гонка със себе си, за да намери истинската си идентичност само в Христа, Който единствен прави смислен живота. Нека не се бавим!