Роди ли се Христос за теб?

А когато се роди Исус … ето мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: „Къде е родилият се Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.“ (Мат 2:1-2).

Всичко това звучи като приказка. Историята за раждането на Исус, описана от евангелист Матей – тази с поклонението на мъдреците, – звучи като приказка. Другата история, която на някои звучи също като приказка, е описана от евангелист Лука – тази с овчарите и с появата на хор от ангели. Само че за разлика от приказките, които започват с неопределеното „имало едно време“, тези истории имат конкретна историческа рамка. Тя е фиксирана от присъствието на исторически личности като цар Ирод и император Октавиан Август. Достоверността им се подкрепя от позоваването на административни актове и на реалистично описани действия на светската власт в тогавашна Юдея.

Може би днес е по-трудно да схванем онази действителност, защото живеем в републикански демократичен строй. Изискваме от управителите на страната те да ни служат, а не ние на тях. Изискваме те да се покланят на т.н. „суверен“ – народа. За мене, роден и израснал в република, намерението на някого да се поклони на някакъв цар доскоро е звучало доста неуместно, доста анахронично. А освен това аз съм горд човек, не обичам да се покланям на никого... Освен ако той не ме спечели по особен начин.

Доколкото си спомням, ние от по-старото поколение евангелисти „по наше време“ не използвахме понятието поклонение. Признавам сега, че то е напълно библейско, но ние казвахме по-скоро „да пеем на Господа“, „да славим Бога“. Това съвсем не значеше, че не вярваме в Исус Христос като Първосвещеник и Цар. Напротив, ние и тогава, както и сега, проповядвахме, че дължим почит с предимство на Господ Исус, на Царя на царете. И тогава, както и сега, проповядваме, че Той трябва да застане като Цар на престола на нашето сърце. Можем да го приемем с вяра, въпреки че трудно можем да си представим изцяло какво представлява могъществото и величието на Неговата власт. Защото освен Господар на личния ни живот, Той е Цар на идващо всемирно царство от порядък, който народите не познават от собствен исторически опит.

Тук може да се зададе въпрос. Дали онези мъдреци са били в състояние да прогнозират развитието на народите, развитието на цивилизацията по-добре, по-цялостно от съвременните политолози, социолози, антрополози?

Ние, християните, отхвърляме категорично спекулациите на самозвани гадатели-астролози, които днес са окупирали медиите, предричайки успехи в личния ви живот в зависимост от разположението на звездите, „под които“ сте се родили. А от Библията е известно как врачове и мъдреци-астролози са се компрометирали, когато са дръзвали да конкурират Божии пророци в тълкуване на Божия промисъл за съдбата на световните царства. Изглежда, че такива уроци на частични Божии откровения са породили почит към Всевишния, към Израилевия Бог в средите на т.н. мъдреци от изток. И по Своята суверенна воля Бог ги е направил способни чрез техния „научен инструментариум“ – наблюденията на небесните тела – да открият Звездата на най-важното събитие в цялата история на Вселената. Събитието, което съединява физическия с духовния свят – раждането на Юдейския цар, дългоочаквания Спасител на света. Именно Бог е вдъхнал у тях и желанието да Го намерят и да Му се поклонят.

Тези източни мъдреци са уловили особен и важен небесен знак и са разчели правилно неговото послание, подходящо за тяхната езическа среда и култура. Колко е важно и самите ние, които живеем и работим в езическа среда и в покварено общество, но разполагаме с Божието слово, да споделяме неговите послания и да тълкуваме правилно събитията и знаците в творението и в историята, с които Бог предизвиква народите към поклонение и покаяние.

В поведението на мъдреците от изток наблюдаваме две особености. От една страна, те се държат като държавници, натоварени да предадат цялото уважение на своите страни и правителства пред един наследник на короната в чуждо царство. Естествено, това се съпровожда с поднасяне на официални, представителни дарове.

От друга страна, искрената радост, която изпълва сърцата им, и смиреното поклонение пред Младенеца говорят за намесата на Святия Дух, която води до покаяние у тях и до прослава на Всемогъщия Бог, изявен с това Бебе. Нямаме изрично съобщение за акт на новорождение. Но имаме пълни основания да предположим, че в онзи ден Духът е вложил в тях залог на спасителна вяра, за която говори тяхното поведение.

Когато честваме раждането на Божия Син като Човешки син, ние не можем да не си спомняме и за смъртта Му. Един от даровете на мъдреците е смирна – символ на саможертвена смърт. Словото-Бог „стана плът и пребиваваше между нас“. Но авторите на Евангелието ни съобщават и нещо друго. Той стана Човек, за да изпълни доброволно върху себе си ролята на жертвен Агнец за спасението на всички, които вярват в Него и които са пожелали Той да заеме трона на царуване в техния живот.

Приятелю, роди ли се Христос за тебе?