На пост за истината

ПОСТ-ИСТИНА е думата на годината, обяви Оксфордският речник този ноември. Понятието обозначава „обстоятелства, при които обективните факти имат по-малко влияние върху формирането на общественото мнение, отколкото чувствата или убежденията“.

Думата post-truth битува още от началото на деветдесетте. През 2016 г. обаче употребата й скача с близо 2000% в сравнение с предишната година. „Тя сполучливо характеризира случващото се в света и растящото недоверие на хората към съобщаваните факти“, изтъква един от съставителите на речника Каспър Гратвол.

Представката post- („след-“) означава, че истината е станала незначителна или неуместна. Не е важно какво точно става. Важно е какво чувствам аз и как новините отговарят на вярванията ми. Това не е ново явление. „Никой не съди по истината – възмущава се Исая. – Истината падна на площада. Да! Истината я няма.“

Хибридни войни

В глъчката на днешния медиен свят обаче става все по-трудно да се ориентираме кои са реалните факти. Политическите кампании около Брекзит и президентските избори отвъд океана и у нас го показаха. Двуполюсното тълкуване на ситуацията в Крим е видима проява на силата на медийната пропаганда. Тежката цензура и религиозно-политическите репресии в съседна Турция заглушават и задушават фактите. Мигрантският въпрос също отдавна е излязъл от коловоза на действителността и битува в обсега на агитациите, страховете и слуховете.

Градски легенди

На по-делнично ниво истината също се подминава небрежно. С каква лекота четем и споделяме жълти „новини“, които се публикуват в сайтове за пикантни и скандални клюки. Дори и християните – хората на Истината – масово и безразсъдно разпращат чрез социалните си профили разни измислени истории.

Прочетохте ли информацията за роденото през ноември бебе в нигерийското градче Кубва, на чиито длани било изписано „Исус идва скоро“? Или свидетелството на петгодишния Алекс Маларки, върнал се от мъртвите след катастрофа през 2004 г.? Или за кодираното в човешката ДНК послание на арамейски език, открито от д-р Чарлз Уотсън през февруари 2013 г.? Или за пастир Джеремая Стийпек, който се преоблякъл като просяк бездомник, за да даде урок на църквата си?

Тези и още десетки фалшиви новини кръжат из виртуалното пространство и наистина отразяват духа на времето. За съжаление много християни не си дават сметка какви щети нанасят на Благовестието, когато ги споделят сляпо и безкритично. Първо, разпространяването на градски легенди, особено ако са с християнски привкус, съсипва правдоподобността на другите неща, които казва Църквата. Второ, те често всяват усещане за страх и несигурност. Трето, те изместват акцента от реалния живот към някакъв виртуален активизъм. И не на последно място подобно поведение провокира емоциите, но убива точността.

Истината е паднала на площада

Има още една причина днешният свят да тъпче истината. Тя не е удобна. 

Когато Исус, въплътената истина, се изправя на съд пред Пилат (Йоан 18:37), Той обявява причината за своето Рождество: „Аз затова се родих и затова дойдох на света – да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.“ Реакцията на римския прокуратор е да оспори съществуването на истина.

Звучи ли ви познато? Пилат живее в един свят, доминиран от забавления, секс, ядене и търсене на безгрижие. Свят, който претендира за прогресивност и дава простор за всякакви учения и философии, стига да не изискват нещо от теб. Свят, в който абсолютите са размити и са подложени на присмех и презрение.

Познаваме това усещане. Неща, които преди десетилетие изглеждаха неприемливи, днес си прокрадват път в законодателството и се пропагандират от медиите.

Осветени чрез Истината

Апостол Павел описва Църквата като „стълб и опора“ на Истината (II Тим. 3:15). От една страна, различните мнения, плуралистичното мислене и дори противоположните гледища по всекидневни въпроси следва да се приемат и зачитат, понеже Църквата е предназначена да бъде многолика. В нея участват хора, разнородни по произход, език, етнос, образование, социален статут, политически убеждения, темперамент, визия, характер. Църквата е мозайка, калейдоскоп.

От друга страна, нашето призвание е за нещо далеч по-дълбоко от тези неща. „Освети ги чрез истината. Твоето Слово е истината“, се моли Исус в навечерието на Кръста (Йоан 17:17). Църквата днес трябва да се събере отново около Истината и да бъде смела да я назовава – дори и когато това е неудобно или политически некоректно.

Рождество – свидетелство за Истината

Ала как да го правим пред едно поколение, лишено от съзнанието за абсолюти? Месецът на Рождество Христово ни дава възможност да върнем вниманието на хората към въплътената Истина. Защо е дошъл Христос? Каква е причината за Въплъщението?

„Аз затова се родих и затова дойдох на света – да свидетелствам за истината.“

Въпросът за истината е въпросът за Христос.

Затова през този декември аз ще настройвам сърцето си да търся Христос. Тук и днес, в моето ежедневие. В миналото, преди столетия, когато е ходел по земята. И в бъдещия ден, когато ще съм на Неговата трапеза.

А една от най-драматичните глави на Новия завет – Откровение 5 гл. – ме насърчава неимоверно в стремежите ми да Го опозная по-добре.

Достойният за истината

В началото старецът Йоан плаче. Истината е запечатана на свитък. Никой не може да я разгърне или дори да я зърне. Няма достоен. Тогава някой го насърчава: „Лъвът от Юда (...) победи, за да разгърне книгата!“ (5 ст.).

Йоан вдига поглед, за да види достойния Лъв. Но какво вижда? Жертвен агнец! Със седем рога, символ на всевластие; със седем очи, символ на всезнание (6 ст.). Лъвът е агне! Всемогъщият, всезнаещият жертва себе си! Най-върховната проява на всемогъществото му. Най-величествената изява на всезнанието му.

Неговата смърт го прави достоен да разгърне свитъка и да изяви истината. В един свят, който търси нови лъвове, за да разтварят нови истини, ние ще насочваме вниманието към достойния Агнец – Истината, която „падна на площада“, отдавайки себе си за нас, недостойните.

Резултатът е всеобщо инстинктивно поклонение (9-12 ст.). Десетки хиляди по десетки хиляди пеят пред престола на Достойния. А ние вече знаем какви думи на годината ще обявява Оксфордският речник тогава: сила, богатство, премъдрост, могъщество, почит, слава, благословение, господство (12-13 ст.).