Духовното воюване

Ние всички участваме в духовна война. Тази духовна война не е спирала от Сътворението досега и ще спре, едва когато Исус дойде втори път на земята, за да сложи абсолютния и окончателен край на царството на Сатана и неговите паднали ангели.

Апостол Павел пише: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесни места“ (Ефес. 6:12).

Апостол Петър също заповядва на слушателите си да не изпадат в мързел и да не подценяват своя противник: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърдо във вярата“ (І Петр. 5:8-9).

За съжаление обаче, в Църквата на Исус Христос в България днес има много християни, които спят, докато около тях летят духовни снаряди и куршуми. Нека само се огледаме – днес повече от всякога християнски семейства се разделят, хора се разочароват от взаимоотношенията си с другите, материализъм, гордост и съревнование са също толкова видими в Църквата, колкото и в света. Клеветничество, критикарство, омраза, гняв и др. пороци, от които една църква трябва да бъде чиста, често се срещат и сред нас. Чистотата и святостта във взаимоотношенията ни с другите хора липсват. Сатана атакува ожесточено всеки един фундамент от християнското учение – атакува както отвътре, така и отвън, опитвайки се да прокара антихристиянски закони, както и да постави Църквата под свой контрол. Всичко това трябва да ни покаже само едно – че ние, християните, сме се отдали на дълбока духовна дрямка.

Бог обаче е подсигурил всичко необходимо на Своите деца, за да водят и печелят духовната война. В своето послание към ефесяните апостол Павел продължава: „Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и, като надвиете на всичко, да устоите“ (Ефес. 6:13).

Ако наблюдаваме внимателно текста, ще видим, че апостолът пише „вземете Божието всеоръжие“, а не „Божиите оръжия“. Думата всеоръжие показва, че всички елементи, изброени в ст. 14-17, вървят заедно в пакет и никой от тях не може да бъде отделен от останалите. Всички те: истина, правда, благовестие, вяра, спасение и действието на Светия Дух чрез Божието слово, са атрибути, придружаващи всеки новороден християнин. Те са част от новото създание, което Бог е сътворил в нас. Но доколко ще се възползваме от това всеоръжие, зависи от нас. Когато служех в армията, ми бяха зачислени определени оръжия и съответните към тях аксесоари. Имах мое лично шкафче, в което стояха: автомат „Калашников“, нож, чантичка с няколко пълнителя, каска, противогаз и манерка за вода. Всички останали войници имаха абсолютно същите оръжия и аксесоари. Въпреки  еднаквите оръжия, муниции и аксесоари обаче, резултатите в ученията ни бяха различни. Тази разлика не идваше от различния коефициент на интелигентност или различната физика, а от нашето старание по време на учебния процес. Тези, които бяха старателни в подготовката, след това показваха добри резултати в ученията.

В Божията армия е същото. В зависимост от това, доколко се стараем във взаимоотношенията си с Бога и нашите ближни, дотолкова ще имаме успех и в духовната битка. От нашата активност зависи и периметърът на войната, в който Бог ще ни използва.

Как можем да бъдем активни и усърдни Христови войници?

Едно от най-важните неща, които можем да направим на първо място, е да си изградим духовна дисциплина. Много често нашето непостоянство в християнския живот се дължи на факта, че не сме положили необходимите усилия да изградим в себе си духовна дисциплина.

„Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество... молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство“ (Ефес. 6:10, 18).

Второто, което трябва да бъде отбелязано, е че никой от нас не е самостоятелен войн. Ние всички воюваме заедно – „молещи се в Духа на всяко време с всякаква молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство (и забележете!) и моление за всичките светии и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието“, пише апостолът (Ефес. 6:18,19). Като християни, ние сме длъжни да се молим един за друг. Ние не сме самураи, а армия – легион на Бога. Ако искаме да побеждаваме, трябва да си пазим гърбовете, а не да насочваме оръжията един към друг, защото нашата борба не е срещу кръв и плът. Ние не трябва да воюваме един срещу друг, а заедно.

Духовната битка е реална и ние нито за миг не трябва да се отпускаме и да я подценяваме. Когато празнуваме този месец Деня на народните будители, нека помним, че това са били хора, които са отдали целия си живот да воюват за благото на другите. Когато честваме Деня на християнското семейство, нека помним, че християнското семейство е една от най-атакуваните от противника ценности на нашата вяра – нека го защитаваме с всички сили.

Добрата новина е, че от момента, в който Бог ни е призовал към Спасението и ни е направил Свои деца, Той ни е снабдил с всичко необходимо, за да побеждаваме. Нашето ново естество разполага с безценни ресурси за тази война – истината, правдата, вярата, Спасението, Светия Дух, Благовестието. От нас зависи да се развиваме и усъвършенстваме в нашите военни умения в единство с нашите братя и сестри от Църквата.

Ние всички сме призвани да воюваме за Бога, а в тази война няма уволнение и няма поражение. Нека с Божията помощ да вървим напред!