Родителски провал

Не знам дали има по-голяма тръпка за съпруг и съпруга от това да станат родители. Спомням си това преживяване с раждането на първото ни дете. В стремежа си да бъдем най-добрите родители за детето ни изчетохме най-различни книги, които дават съвети относно обгрижването и възпитанието на детето. Няма нищо лошо в това човек да се усъвършенства и да иска да бъде най-добрият баща и майка за своето дете, като търси примери на поведение, на които да подражава. Разбира се, Свещеното Писание е първата книга, към която християнинът-родител би трябвало да потърси благочестиви примери за това как да възпитаваш детето си.

Няма да сгреша, ако предположа, че цар Давид е любим старозаветен образ за по-голямата част от читателите на вестник „Зорница”. Ние харесваме Давид, защото в него има много качества, които бихме искали и ние да притежаваме. Много от нас стават и лягат с псалмите, излезли изпод неговата ръка. Може би причината да ни допада образът на Давид е това, че общият знаменател в живота му може да се сведе до една дума: УСПЕХ! От ранните младежки години, когато убива великана Голиат, като се мине през годините на бягство от цар Саул и победите му над филистимците и се стигне до годините на царуване и победа над неприятелските народи, които се бият срещу него, Давид е един от най-великите и успешни царе. В крайна сметка единствено за него се казва, че е бил мъж по Божието сърце (1 Цар. 13:14). Това определено е описание на успех! Давид постига политически, военен и финансов успех по време на своето царуване. Въпреки успешната кариера на цар, в живота му има не малко провали. Един от тези провали е провалът му като баща. Как е възможно човек, който е бил толкова благославян от Бога и притежаващ такова сърце за Бога, да се превърне в провал като баща? Какво можем да научим от провала на цар Давид като баща?

Едно нещо, което изниква от стихове 5 – 6 на пасажа от ІІІ Цар. 1: 1 – 53 е: не позволявай на емоционалната ти привързаност към детето да те ръководи във вземането на духовни и рационални решения.

В този текст виждаме как Давид се провали като баща. Срещаме Давид в залеза на неговия живот. Всъщност, още със встъпването си като цар на Израил Давид започва да губи Бога от погледа си. Тук той е на 70 години и физическите проблеми започват да се обаждат. Стих пети ни казва, че Адония, синът на Давид, решава да узурпира трона на баща си, който е стар и в лошо физическо състояние. Адония е наясно, че царството е обещано на брат му – Соломон, но избързва, за да използва предоставената му възможност. Надява се да се възползва като най-възрастен брат, след като Авесалом не е вече измежду живите. В този момент на управленски вакуум, Адония решава, че е настъпил часът му да изпревари събитията. Не знам кое е по-лошо: (1) това, че Адония решава да изпревари събитията и да се качи на трона, или (2) фактът, че баща му Давид обръща главата си на другата страна и оставя сина си да прави това, което иска. Стих 6 казва: „А баща му никога не му досаждаше с думите: „Ти защо правиш това?" Явно Давид е оставил емоционалната привързаност към едно от своите деца да замъгли преценката и действията му. Защо Давид пренебрегна бунта на сина си Адония? Може би защото обичаше сина си. Може би беше твърде уморен или слаб, за да се занимава с такъв сериозен проблем в заника на своя живот. Ние никога няма разберем причината, но знаем последствията. Слабостта на Давид почти разрушава всичко, което бе градил за Бога. Неговите грешки почти разкъсват царството на две.

Днес има много родители, които също както Давид се оставят на емоционалната привързаност към детето им да ръководи вземането на важни духовни и рационални решения. Толкова много родители просто обръщат погледа си от поредната "изцепка" на своето дете и се опитват да извинят греховното му поведение. Уважаеми родители, не позволявайте децата ви да влияят на вземането на правилни духовни решения, защото в противен случай може да има сериозни последствия. Една от най-големите беди, които един баща може да нанесе на своето дете, е като подмине с лека ръка неправилните действия на детето си. В ІІ Цар. 13:21, след като дъщеря му Тамар беше насилена, се казва, че Давид се разгневи, но не предприе нищо спрямо Амнон. Следствието беше, че синът му Авесалом реши да отмъсти на Амнон. Не губете децата си, но ги дисциплинирайте с любов и бъдете винаги готови да разговаряте с тях.

Как да не допуснем да се провалим като родители?

  1. Обръщай внимание на неправилните действия на детето си.
  2. Не превръщай детето си в кумир.
  3. Намери време да общуваш с детето си. Бащите най-вече имат задължението да предадат два вида истини на детето си: (а) доктринални истини от Божието слово и (б) практични истини от Божието слово.

Ако един баща не живее на практика Божиите истини, тогава е лицемер. Много деца спират да ходят на църква, защото бащите им са им казвали едно, а са правили друго. Ако искаш да живееш вярата си на практика, тогава покажи на децата си, че ти наистина вярваш в Божието слово и то е важно за теб, като го поставяш винаги на първо място в живота и решенията, които взимаш.

 

п-р Александър ГРОЗЕВ