Следрождествено


Jean Jouvenet – Възкресението на Лазар (1706 г.)

Рано сутринта, все още полуспящ, водех дъщеря си към детската градина. Бях сложил ръкавици, но мразът бързо захапа ушите ми, напомняйки твърде неделикатно, но съвсем ясно колко уязвимо е тялото ми. Напоследък съпругата ми често отбелязва същото: четиридесет години са чудесен юбилей, но и възраст, на която трябва да преосмисля начина си на хранене и да увелича движението и спорта. Впрочем кантарът у дома сякаш също намеква за това...

Тези разхвърляни мисли сънено преминаха през ума ми и след това бяха заменени от спомена за току-що отминалия празник. Рождество е времето, когато Христос, „макар да беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но“ заради нас и нашето спасение „се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците“ (Фил. 2:6-7). Христос взе на Себе Си тяло, подобно на моето, на което студът също можеше да щипе ушите, кантарът да покаже тревожни резултати и болестите (и дори смъртта) да наранят.

Много християни мислят за спасението като за един вид освобождение от ограниченията на тялото и преминаване в някаква безтелесна, небесна свобода. Нерядко можем да чуем, че човек е съставен от смъртно тяло и безсмъртна душа, и именно последната е от най-голяма важност и за нейното спасение трябва да мислим. Това, което Библията в действителност казва, е, че единствено Бог притежава безсмъртие (I Тим. 6:16). Безсмъртието на душата е (ако можем да се изразим така) вторичен дар от Бога, а смъртта на тялото е временно явление преди възкресението, при което „тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие“ (I Кор. 15:53).

Християнството не вижда тялото като затвор за душата, която в своето спасение ще се освободи от него.  Това твърди една древна гръцка философия наречена платонизъм. Християнството казва, че човек е съставен от тяло и душа и за да бъде пълноценна личност, всеки един от двата компонента трябва да се намира във връзка с другия. Това е причината класическата християнска традиция да настоява, че починалите в Бога светии не могат да достигнат до състояние на пълно щастие преди възкресението на своето тяло при завръщането на Христос (ср. I Сол. 4 гл., I Кор. 15 гл.). Именно в този смисъл трябва да разбираме думите на Павел от II Кор. 5:1-4: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в тоя дом и стенем, като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота“.

Всичко това се съдържа по прекрасен начин в двата най-големи християнски празника – Рождество, което наскоро празнувахме, и Възкресение, към което още отсега можем да отправим погледа си. На Рождество Бог взе върху Себе Си тяло, подобно на нашето, и с това утвърди добротата на нашите собствени тела. На възкресение Той възкреси Своето тяло като един „първи плод” и сигурно обещание за бъдещото избавление на нашите тела.

Християнската вяра казва, че светът, в който живеем, не е такъв, какъвто трябва да бъде и какъвто е бил създаден да бъде. Бог е създал всичко „твърде добро“, но грехопадението го е превърнало в „странно, лудо, причиняващо място, а живота в неприятно разочарование“. Но златната нишка във великата история, описана в Библията, е, че Бог не се отказва от Своя свят. Той отказва да се отрече от Своето „твърде добро” творение – включително от нашите тела. В света, в който живеем сред болести, слабост, старост и смърт, ние често не виждаме телата си по този начин. Но Бог твърди, че те са такива и че ние няма да се освободим от тях, а това, „което се сее в тление, ще възкръсне в нетление, което се сее в безчестие - ще възкръсне в слава, и което се сее се в немощ - ще възкръсне в сила“ (II Кор. 15:42-43). Това е нашата надежда.    

На връщане студът сякаш не хапеше толкова силно.

Когато малко по-горе Павел говори за „одушевено и духовно тяло” (I Кор. 15:44), той по всяка вероятност няма предвид, че ние ставаме духове, а че нашето ново тяло ще бъде напълно оживотворявано и управлявано от Божия Дух. Виж полезната дискусия в Wright, N.T. The resurrection of the Son of God. Fortress press, 2003. 

Пакър, Джеймс. Познаването на Бога. София, Нов човек, 1991, с. 13.