Джон Дайкс: композиторът на химна „Свят, свят, свят си, Боже“

„Свят, свят, свят си Господи, Боже всемогъщи“ прочела вдовицата на Реджиналд Хебър върху пожълтелия лист. Сред записките на покойния си съпруг тя открила един от най-въздействащите и прекрасни християнски химни, написани някога. Творбата в прослава на Светата Троица била предназначена за изпълнение в деня на Троицата, отбелязван в западната църковна традиция на първата неделя след Петдесетница. Но ще минат още десетки години, докато тези стихове влязат в употреба в богослуженията по света.

През 1861 г. един издател преоткрива чудесното произведение и търси композитор, който да го облече в мелодия. Обръща се към Джон Бакхъс Дайкс, който току-що е получил магистърска степен по музика и се славел с несъмнена музикална дарба. Дайкс бил църковен органист от детските си години, служел като прецентор в катедралата на Дъръм и бил съосновател и президент на Музикалното общество към университета в Кеймбридж.

Джон Дайкс приема предизвикателството. Само за половин час той съчинява мелодията „Никея“, чрез която химнът добива световна известност и е познат на българските протестанти:

 

Свят, свят, свят си, Боже, и превъзвишен!

В ранна утрин хвалим Те с устни и сърца.

Свят, свят, свят си, Боже, милостив и мощен,

Бог в три Лица, пресвята Троица.

 

На следващата година Дайкс е ръкоположен за викарий в църквата „Сейнт Осуалд“. Той служи всеотдайно на новото си паство и скоро е обикнат от вярващите. Но местният епископ Чарлз Баринг не бил благосклонен към него. Той не споделял подкрепата на Дайкс за „високата църква“ (High Church) – течение в Англиканската църква, подчертаващо историческата приемственост спрямо католицизма и противопоставящо се на модернистичните тенденции. За младия викарий църквата и монархията били в неразривна връзка и имали божествени правомощия, които не можели да бъдат отменени от новите времена.

Така Джон Дайкс влязъл в траен конфликт със своя епископ. Баринг отказал всякаква подкрепа за енорията, ако богослуженията не бъдат преустроени в духа на „ниската църква“ (Low Church), т.е. опростени в модерен протестантски дух. Той настоявал свещеникът да не носи цветни одежди, както и да не кади тамян и да не обръща гърба си към паството по време на богослужение. Дайкс категорично отказал. Оставен без помощници, той трябвало да обслужва сам цялата енория и напрегнатата духовна работа го изтощила.

Въпреки всичко, встрани от пастирските си задължения, той продължавал да твори и успял да напише над 300 духовни химни. Сред тях са някои обичани и днес хвалебни песни като „Исус, самата мисъл за Теб“ (Jesus, the Very Thought of Thee), както и по-малко известни като „Десетки хиляди по десетки хиляди“ (Ten Thousand Times Ten Thousand) и „Води ме, блага Светлина“ (Lead, Kindly Light).

Изнурен от дела и от постоянните търкания със своя епископ, Джон Дайкс умира едва 53-годишен, през 1876 г. Хората, които са го обичали и са му се възхищавали, събират внушителната за времето сума от 10 000 лири в помощ на неговата вдовица и на осемте им деца. На 22 януари се навършват 140 години от края на земния му път.

    Р. Хебър (1783-1826 г.), англикански епископ на Калкута, поет и пътешественик.

    Буквално, „първи певец“, водещ музикалната част на богослужението.

    Енорийски свещеник в Англиканската църква.