Статии

Да не съм аз, Господи

Йоан 13:20-34

Желая да спра вашето внимание върху една малка, мълчалива драма, която се разигра на Тайната вечеря и която е описана в Евангелието на Йоана, гл.13. В тази драма  участват само двама души – Господ Исус Христос и предателят Юда, защото останалите ученици не разбраха нищо. Христос току-що е измил нозете на учениците си, една постъпка, с която Той им дава урок по смирение, и сяда на трапезата с тях. Той е много развълнуван, защото знае какво ще последва след тази последна Негова вечеря с  учениците му.  Внезапно Той нарушава тяхното трапезно мълчание, казвайки: „Истина, истина ви казвам, един от вас ще ме предаде!”.  Думите му падат върху учениците като гръм от ясно небе.  Те са в недоумение и се споглеждат едни други, а после отправят поглед към Исуса и всеки пита: „Да не съм аз, Господи?” Петър пошепва на Йоана, който е облегнал глава на Исусовото рамо, да попита Исуса кой е този, който ще го предаде. Исус отговаря: „Каквото си намислил да правиш, прави го по-скоро”. Юда мълчаливо взема залъка, излиза навън в тъмната нощ и отива да изпълни това, което е намислил. Никой от седящите на трапезата не разбира значението на Христовите думи, защото мисли, че Христос е възложил на Юда някоя поръчка във връзка с празника.  – Ето тази беше кратката драма, която се  разигра между Христа и Неговия предател в онази паметна вечер. Поуките за нас от тази драма са дълбоки, силни, затрогващи тъкмо върху тях искам да помислим.

Приемане, цел и любов

Срещнах Андре в началото на тази година в Амстердам, където той кандидатстваше за докторат по богословие. Андре е родом от Рио де Жанейро, но бил поканен да стане пастир на една нова църква в Милано, съставена от бразилски мигранти. Съгласил се, макар да не знаел италиански. Поне през последните години ние обикновено свързваме думата мигранти с ислямска заплаха. Но истината е, че някои от тези хора могат да се окажат новите мисионери в една все по-губеща своята християнска идентичност и превръщаща се в мисионерско поле Европа. Затова помолих Андре да разкаже за своята работа. Преведох го от английски като се опитах да запазя неговия оригинален стил. Вероятно през следващите години ще чувам все повече подобни разкази. (Радостин Марчев) 

Гостоприемство и чудеса по време на война

Близкият изток бързо се променя. Последното десетилетие, особено след кризите в Сирия и Ирак, донесе безпрецедентни нива на миграция, ужаси и безпокойство сред хората от региона. Но заедно с това има и едно движение на забележителна духовна промяна. Мнозина, търсейки изход от несигурността, емигрират на запад, само за да открият, че не са желани там. По-малко от 0,05% от тях се възползват от програмите за разселване. Съседните арабски страни, макар и резервирани към бежанците, наблюдават как броят им расте главоломно. Йордания и Ливан, които приеха милиони сирийски и ирански бежанци преживяха социални проблеми, голям икономически натиск и, в случая с Ливан, цялостен икономически колапс. Този сблъсък не само на цивилизации, но и на религиозни, племенни, социоикономически и културни групи води до епохални промени в църквата. Мнозина избират да следват Исус.

Кога точно е умрял Исус?


Разпъването на Исус Ханс Балдунг Гриен, 1512

Богословски аспекти в христологичния химн от Посланието към филипяните 2:5-11 през творчеството на Мартин Лутер и Жан Калвин

От средата на 20 век насам, пасажът от Посланието на апостол Павел към филипяните 2:5-11, се възприема като химн от широк кръг богослови.

Може би в тази връзка е необходимо да направя няколко уточнения, свързани с тази терминология.

Отдавна библеистите водят дискусия по въпроса, дали е възможно да се определи даден пасаж като химн. Към този момент има поне три основни пасажа от творчеството на ап. Павел, които се считат за христологични химни – Фил. 2:6-11, Колосяни 1:15-20, 1 Тим. 3:16.

Свободата да изберем

Freedom Knows No Tribe - Foundation for Economic Education

„...Господи, при кого да отидем?...“ (Йоан 6:68)

Какво е свобода?

 Според Българския тълковен речник свободата е „отсъствие на ограничения; възможност за човек или друго същество да прояви волята си“. А свободен човек е този, „който може сам да определи своето поведение, действие и граници“. Днес – както никога до сега – живеем в свят с изобилие от информация. Плуваме в океан от знания, които би трябвало да ни помогнат при определяне на посоката ни и в способността ни да упражним своя избор. Но от това не става по-лесно. Свидетели сме на все по-трудно взети и все по-глупави решения с дълготрайни последици за все повече хора. Вглеждайки се в този океан, ще открием нечисти води, вредни и неразтворими частици, всякакви боклуци. Реклами, фалшиви новини, измамници, виртуални светове, киберпирати, дори терористи. И всички те тровят нашия ум и пречат на нашия избор, т.е. на нашата свобода.

Образованието е важна стъпка за приемане на вярата

ОБРАЗОВАНИЕТО Е ВАЖНА СТЪПКА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ВЯРАТА СЛУЧАЯТ НА ЦИГАНИТЕ БАПТИСТИ

                     Редакцията на „Зорница“ запазва наименованието цигани дадено от авторката на тази историческа статия, като има пред вид и нейната забележка, че „роми“ става популярно след 1989 г. и че първото не трябва да се възприема като обидно.

Протестантските мисионери, които пристигат на Балканите, за да извършват религиозна дейност сред различни народи, насочват своето внимание към българите, а след това и към циганите. Работейки сред циганите обаче, мисионерите добиват желание да променят някои от културните им характеристики като чергарството, защото приемат, че така първите ще станат по-добри християни. От края на XIX и началото на XX в. евангелските мисионери започват целенасочено да работят с циганите над тяхното духовно и културно просвещение. Циганите представляват хетерогенна общност, съставена от разнообразни групи, които водят уседнал или чергарски начин на живот. Имат различна религия – някои са православни християни, други – мюсюлмани. Някои говорят на ромски език, който е техен майчин език, други – на турски, трети – на български или румънски. Като самосъзнание у някои преобладава  ромска идентичност, други предпочитат да се представят като турци, българи или румънци. В архивните документи и историческата литература от този период се използва единствено понятието цигани, а ромистава популярно название след 1989 г. Един от основните подходи, които се прилагат спрямо тях за приобщаване към евангелската вяра, е обучението в училищата към църквите и изпращането на младежи в чужбина да получат специализирано образование. Нека сега да разберем какво се случва с циганите баптисти в България.

Жена, предоставена на Бога

„Ето Господната слугиня; нека ми бъде според твоите думи“ (Лука 1:38)

Велики и смели думи на една смирена жена, интересуваща се повече от Божиите дела, отколкото от себе си. Мария от Назарет – една, на пръв поглед, съвсем, съвсем обикновена жена: „... ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град Назарет при една девица...“. Вероятно по онова време в Израил е имало много девици, все непорочни, добри жени, някои богати, други просто заможни или от по-бедни семейства. Но ангелът е изпратен именно при тази девица. Това е изборът на Бога.

Паул Герхард, вдъхновеният немски химнописец

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек бил закоренен в Божия мир. Това личи от известния му химн "Предай своите пътища Нему":

Със "лека нощ" далеч отпращай
ти болката и бремето кораво!
И винаги от себе си отмахвай
туй що сърце гнети и помрачава!
Не си ти, който управлява
и всичко трябва да положи в ред.
На Своя трон високо Бог царува
и всичко води с благост и до век.

Поклонението

За кого е предназначено поклонението? „То е предназначено за Бога“, веднага идва отговорът. Ние се покланяме и издигаме Бог в нашите песни и молитви. Бог е в центъра на поклонението, можем да получим нещо от Него, но преди всичко отдаваме себе си на Бога в този момент.

Страници

Subscribe to RSS - Статии