
Скъпи братя и сестри,
Всеки един човек на тази земя копнее за дом, копнее за място, където да се прибере и да се чувства сигурен. И лесно можете да видите това само ако се огледате около себе си. Ще видите, че колкото по-несигурни се чувстват хората, толкова по-големи огради строят около домовете си. Това са онези, които са натрупали много пари и се чувстват несигурни заради начина, по който са го направили, или заради хората, които ги заобикалят, или още по-точно казано, защото парите не могат да дадат сигурност. В този външен опит за защита виждаме вътрешната несигурност, в която живеят хората. Показателно е за хората от нашата страна – тук, в България, рядко съм виждал къща без ограда. Напротив, често тези огради са толкова големи, че не се вижда дори и къщата от тях. През изминалата седмица, когато имах възможност да посетя две други страни, а именно Швейцария и Германия, ми направи впечатление, че около къщите въобще няма огради или ако има, те са толкова ниски, че всяко дете би могло да ги преодолее. Тук няма сигурност; там има малко по-голяма; това зависи от хората и от страната, в която живеят, но, общо взето, нито един човек в този свят не се чувства абсолютно сигурен за бъдещето си, не се чувства сигурен в този свят – и това няма нужда да бъде доказвано – от това живеят всички застрахователни дружества. Ние не се чувстваме добре в този свят, не се чувстваме сигурни и за това може да има много причини, но основната е, че този свят не е наш дом. Ние живеем в този свят, но той не е, няма, а и не може да бъде наш дом.