Статии

Проникване на реформаторски идеи в Гръцката патриаршия

 

Този процес се свързва главно с името на патриарх Кирил Лукарис. Кирил е роден на 13 ноември 1572 г. на остров Крит със светското име Константин. По това време Крит е под венецианско владение, което дава възможност на Константин да замине за Венеция и да постъпи в църковна семинария. По-късно продължава да учи в Университета на Падуа, където се чувства силното влияние на ренесансовия хуманизъм. Впоследствие следва и във Витенберг, и в Женева, където се запознава с идеите на различните крила на Реформацията. След такова многостранно университетско обучението се завръща в родината си и приема свещенически сан под името Кирил.

Затихва ли ехото на Реформацията?

Реформацията на Църквата през ХVІ и ХVІІ век е движение за възстановяване на авторитета на Господ Исус Христос като единствена глава на Църквата, възстановяване позициите на Божието слово като единствено ръководство на вяра и живот и напомня, че според това слово човек се спасява само чрез вяра по Божия благодат. Тя е събитие, което може да се оприличи на буря в застоялото езеро на духовния живот в Европа, която предизвиква вълнообразно движение на разпространение  по целия свят. В този вид образност можем да впишем по-ясно въпросите, които пораждат историческото развитие и днешното състояние на протестантските и евангелските църкви. Най-главният от тях е: загубила ли е силата си Реформацията, затихнало ли е нейното отражение в наши дни? Или, с други думи, ако Реформацията е разбудила съзнанието на хората с мощен призив за познание на Бога,  разкрит в Евангелието, дали ехото на този призив се чува все още в съвременния свят?

100 години от юбилейното честване на Вазов

­­


Министър Омарчевски чете пред юбиляра решението на Народното събрание 
(източник: Блог Стара София)

Какво научихме от коронакризата?

 

Към края на юни 2020 г. в редакционната колегия на в. „Зорница“ проведохме импровизирана дискусия, посветена на безпрецедентната епидемична обстановка в България и нейното отражение върху обществото и църквата. Темата не е загубила своята актуалност и към настоящия момент. Предлагаме ви нашата дискусия, с известни съкращения. Модератор беше Тодор Велчев.

Хедонистичния Бог и благодарния християнин

 

Въпросът за Божията теодицея в продължение на хилядолетия се оказва един от най-трудните в християнското богословие. Във време, когато технологиите позволяват мигновен пренос на информация от всеки край на света, ние ежедневно сме заливани с новини за войни, корупция, болести и смърт. Как е възможно един добър и всемогъщ Бог да допуска толкова много страдание в света?

Реформация, тайнства и обреди

В месецана Реформацията е уместно да напомним нелекия и понякога противоречив път, по който са минали нейните водачи, за да изразят най-достоверно от библейски аспект съдържанието и смисъла на тайнствата. Дори да не са постигнали пълно единодушие в някои богословски подробности по тези въпроси, те като цяло са били водени от една главна идея: вярващите трябва да бъдат предпазени от опасната тенденция – вместо да прославят единствено Бога - да обожават и да се покланят на елементи на творението. Да бъдат предпазени от това да смятат, че чрез свещенодействия някои предмети и материални елементи на богослужението придобиват нови свръхестествени качества, и така сами по себе си носят благодатно и спасително въздействие.    

Денят на благодарността и висшето благо

Повечето евангелски християни са присъствали на нещо, наречено „благодарствена служба.” Това е богослужение, в което на хората е предоставена възможност публично да благодарят за това, което Бог е направил за тях. Най-концентриран израз подобно отношение намира в Деня на благодарността, който празнуваме този месец. За мен има нещо изключително впечатляващо в традицията да се украсява амвона с произведения на реколтата – често свещенослужителят е почти изгубен зад маси, които се огъват под тежестта на кексове, ябълки, чушки, круши, сливи, гроздове, домашно изпечени пити хляб, сокове, компоти, карфиол, тикви и какво ли още не. И когато най-различни хора – богати и бедни, учени и необразовани, говорещи гладко и запъващи се – пристъпват напред и споделят големи и малки неща, в и с които Бог е работил в живота им, всяка година отново и отново оставам поразен от осъзнаването колко причини имам да казвам „Благодаря” на Бога и колко недостатъчно го правя. Нямам предвид само онези специални моменти, в които Бог е показвал особена милост и които всеки християнин добре познава. Те просто ни помагат да осъзнаем, че голяма част от това, което приемаме за даденост, всъщност е чиста милост – неща като въздуха, здравето, семейството или способностите, с които си изкарваме прехраната. „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни,” се обръща Павел към християните (Колосяни 3:15).

В облака

Днес всичко ни е в „в облака“. Писма, документи, снимки и какво ли не, всичко витае някъде във виртуалното въздушно пространство. Обясняват ни как отвсякъде с един „клик“ можем да достигнем до своя свят. Тази нереалистична реалност ни е станала толкова близка, че даже не се замисляме, че допреди време това беше само в сферата на фантазиите.

Дали обаче това „заоблачаване“ се отнася само за нещата, които „качваме там горе“? Не се ли веем и ние някъде из облаците? Църкви са пропити с хваления, насочени към чувствата и опитността на личността. Проповеди без приложения в реалния живот въобще не липсват. Някои даже си позволяват да твърдят, че то и на църква не било необходимо да се ходи, защото в „облака“ можело да се гледат цели богослужения. Накъде е тръгнал нашият християнски свят?

Църквата като семейство

Повече от 2000 години са минали от началото на Христовата църква на Земята. Това е много дълъг период, през който Църквата е преживяла какво ли не и се е променяла и опитвала да оцелее през вековете. Атаките, на които е била подложена Църквата, са идвали както отвън, така и отвътре. Самите християни много често са забравяли самата същност на Църквата и нейните основни функции. Именно поради това периодично се е налагало Бог да издига движения (като тези на Лутер, Калвин, Уесли и др.), които отново и отново да припомнят на християните как е изглеждала и как би трябвало да изглежда тяхната общност. В тази кратка статия бих искал да се спра само на няколко основни момента, които смятам, че е важно християните да разбираме и помним, а именно – нашето начало и свидетелствата за това начало в боговдъхновеното писание на Новия завет.

Реформацията в Унгария и Трансилвания


Реформирана църква в Дебрецен

В Унгария идеите на Реформацията проникват най-напред от Германия, с разпространението на лютеранството, още в първите десетилетия на ХVІ век. Но те се приемат най-вече от немско говорещото население в северните части на страната (днешна Словакия) и в някои големи градове.

Страници

Subscribe to RSS - Статии