Статии

Настоящата миграционна криза в историческа перспектива (III част)

В хода на сложния и мъчителен процес на реформация възниква и църковният плурализъм в рамките на християнската религия. Тридесетгодишната война между противостоящите коалиции довежда до практическо обезлюдяване на обширни територии в сърцето на европейския континент, без да доведе до съкрушително преимущество на нито една от страните, и завършва с Вестфалския мирен договор от 1648 г. Заложеният в Аугсбургския мирен договор от 1555 г. принцип Cuius regio, eius religio („Който управлява, определя и религията на своите поданици“) във Вестфалския договор се трансформира в право на християните да изповядват форма на религия, различна от тази на владетеля. Процесът на плурализъм и многообразие в рамките на едно общество се задълбочава вследствие на осъществената през XVII век в Англия Пуританска революция и утвърждаването на нейните постижения чрез Славната революция и Акта за толерантността през 1689 г. 

Настоящата миграционна криза в историческа перспектива (II част)

 В началото на VII век на Арабския полуостров възниква едно явление с религиозно, политическо и социално измерение, което ще окаже значително влияние върху европейската цивилизация. Темповете, с които ислямът завладява Средиземноморието и светкавичната промяна на социалния, културния и религиозния ред, които осъществява, дълбоко контрастират с всяко познато до този момент въздействие на религиозно движение.

Настоящата миграционна криза в историческа перспектива (I част)

Напълно основателно настоящата миграционна криза на Стария континент се приема за безпрецедентно събитие. Причината за това не е в количеството хора, търсещи убежище или просто по-добър живот в Европа. Наистина като абсолютен брой, приблизително двата милиона мигранти само в рамките на настоящата година, са сама по себе си внушителна величина. Но спрямо общото европейско население историята познава значително по-значими преселнически потоци.

Местата около масата

„Позволено ли е да се изцелява в съботен ден или не?“ Исус задава този въпрос една събота в дома на виден фарисей. Сред гостите има един болен човек, когото всички сякаш пренебрегват. Ала по някаква причина Исус привлича вниманието тъкмо върху него. 
Въпросът не е теоретичен. Човекът е сред тях. И докато всички мълчат неловко, Исус го изцелява. Но вместо да смени темата, задава същия въпрос, този път в личен план. Ако твоят син падне в кладенец... Ако в събота твоят вол е в беда... Впрочем въпросът тук не е в съботата. Въпросът е в стойността на човешкия живот. 

Изкуството да забравяме

Нима има някакво изкуство в забравянето? Разбираме изкуство в помненето. Паметта е голяма и рядка дарба. Има хора с удивителна памет. При едно прочитане на даден пасаж или даден разказ те могат след това да ги възпроизведат дума по дума.

Има системи за усилване на паметта.

И все пак забравянето може да не е слабост. То може да е благословено изкуство.

Страници

Subscribe to RSS - Статии