Статии

В традиционните ислямски общества от Близкия изток и Северна Африка тече процес, който ще се отрази на всички общества в контакт с компактни маси мюсюлманско население. През 1948 г. този процес се катализира от решението на ООН за възстановяването на държавата Израел върху малка площ от територията на страната през Античността. Макар земите да са заселени слабо, арабските съседи реагират бурно и за броени дни нападат Израел. Новосформираната държава обаче успява да отблъсне нашествието и така започва поредица от войни за унищожението на Израел.

В хода на сложния и мъчителен процес на реформация възниква и църковният плурализъм в рамките на християнската религия. Тридесетгодишната война между противостоящите коалиции довежда до практическо обезлюдяване на обширни територии в сърцето на европейския континент, без да доведе до съкрушително преимущество на нито една от страните, и завършва с Вестфалския мирен договор от 1648 г. Заложеният в Аугсбургския мирен договор от 1555 г. принцип Cuius regio, eius religio („Който управлява, определя и религията на своите поданици“) във Вестфалския договор се трансформира в право на християните да изповядват форма на религия, различна от тази на владетеля. Процесът на плурализъм и многообразие в рамките на едно общество се задълбочава вследствие на осъществената през XVII век в Англия Пуританска революция и утвърждаването на нейните постижения чрез Славната революция и Акта за толерантността през 1689 г. 

 В началото на VII век на Арабския полуостров възниква едно явление с религиозно, политическо и социално измерение, което ще окаже значително влияние върху европейската цивилизация. Темповете, с които ислямът завладява Средиземноморието и светкавичната промяна на социалния, културния и религиозния ред, които осъществява, дълбоко контрастират с всяко познато до този момент въздействие на религиозно движение.

Напълно основателно настоящата миграционна криза на Стария континент се приема за безпрецедентно събитие. Причината за това не е в количеството хора, търсещи убежище или просто по-добър живот в Европа. Наистина като абсолютен брой, приблизително двата милиона мигранти само в рамките на настоящата година, са сама по себе си внушителна величина. Но спрямо общото европейско население историята познава значително по-значими преселнически потоци.

humanvalue.jpg

„Позволено ли е да се изцелява в съботен ден или не?“ Исус задава този въпрос една събота в дома на виден фарисей. Сред гостите има един болен човек, когото всички сякаш пренебрегват. Ала по някаква причина Исус привлича вниманието тъкмо върху него. 
Въпросът не е теоретичен. Човекът е сред тях. И докато всички мълчат неловко, Исус го изцелява. Но вместо да смени темата, задава същия въпрос, този път в личен план. Ако твоят син падне в кладенец... Ако в събота твоят вол е в беда... Впрочем въпросът тук не е в съботата. Въпросът е в стойността на човешкия живот. 

Нима има някакво изкуство в забравянето? Разбираме изкуство в помненето. Паметта е голяма и рядка дарба. Има хора с удивителна памет. При едно прочитане на даден пасаж или даден разказ те могат след това да ги възпроизведат дума по дума.

Има системи за усилване на паметта.

И все пак забравянето може да не е слабост. То може да е благословено изкуство.