През този месец в християнската история

Тялото на св. Николай е положено в град Мира

В много западни страни през рождественския сезон се празнува Santa Claus (Санта Клаус), който у нас е наречен Дядо Коледа, а по времето на социализма, Дядо Мраз. Откъде е тръгнала тази легенда, превърнала се днес в отблъскващ кич? От историческата фигура на св. Николай. За личността му не разполагаме с много сигурни сведения. Според преданието той бил роден през втората половина на III век в малоазийския град Патара, в римската провинция Ликия. Родителите му били заможни, но бездетни, и дълго се молели за рожба. Накрая Бог отговорил на молитвите им – родил им се син, когото нарекли Николай.

Още от ранна възраст Николай се отличил със стремеж към свят живот. Той търсел Бога ревностно, изучавал Писанията, често постел и прекарвал дълго време в молитва. Когато родителите му починали, наследил голямо състояние, но бил решен да го използва само за благото на нуждаещите се. Постъпвайки според евангелския принцип „Когато правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти“ (Мат. 6:3), св. Николай обичал да помага тайно, за да не виждат хората добрите му дела. Веднъж научил, че един местен знатен човек се е разорил и мисли да продаде трите си дъщери в робство, за да плати дълговете си. Тогава Николай тайно подхвърлил кесия с жълтици в къщата му. С тези пари бащата успял да ожени първата си дъщеря. „Чудото“ се повторило още два пъти и спасило и другите две дъщери от унижението на робството. По подобен начин Николай избавял и други хора от жестоките им кредитори и снабдявал сиромасите с дрехи. Според някои версии на преданието, парите били спускани през комина, в окачените да съхнат чорапи или обувки. Това породило разпространената по-късно практика на Бъдни вечер децата да оставят обувките си пред камината и в тях да получават подаръците си от „дядо Коледа“ (дядо Николаус).

Млади мъже сдружени за Христос


сър Джордж Уилямс (1821 – 1905), основател на ИМКА

С основание може да се твърди, че християните, обединени в доброволни сдружения, са допринесли повече за благото на света, отколкото всички правителства, взети заедно. Едно такова сдружение е ИМКА (Young Men's Christian Association), Християнското сдружение на младите мъже.

Първият доклад на ИМКА описва добре проблема, довел до основаването на сдружението: „До ден днешен не се обръща внимание на младите мъже, които са заети в производството и в бизнеса. На тях се гледа като на лишени от разум, сякаш създадени единствено да работят и да спят...  без да имат време за обогатяване на духа и душата, без склонности към или поне сили за упражняването в благочестие, което е необходимо за поддържането на духовния живот.“

Анабаптизмът в Швейцария


Екзекуцията на анабаптистите Давид ван дер Лейън и Левина Гизелинс  от католическите власти в Гент през 1554 г.

Анабаптизмът е едно от крилата на т.н. Радикална реформация, което възниква най-напред в някои швейцарски кантони и в Германия, а после се разпространява и в други западноевропейски територии.

Савойска изповед на вяра

На 12 октомври 1658 г. в двореца Савой в Лондон се организира двуседмичен събор на представители на повече от сто конгрегационални църкви. Главни организатори на събора са Томас Гудуин и Джон Оуен. Повечето от представителите са миряни. Възлага се на комисия от шест богослови да редактира изповед на вяра, отговаряща на характера и изискванията на тези църкви. За кратко време се съставя т.нар. Савойска декларация на вярата и Редът на конгрегационалните църкви в Англия (A Declaration of the Faith and Order owned and practiced in the Congregational Churches in England). По принцип тази декларация утвърждава уестминстърското богословие. Но в приложната част за реда са дадени предписания, които засягат управлението на местните църкви, като се защитава по-категорично тяхната автономия и принципът, че никаква светска или църковна власт не може да им се наложи.

Има и по-лоши неща от грипа

 

На 28 февруари 1944 г. Кори се събужда с висока температура. Дълги дни я измъчва неприятен грип. И най-малките шумове прорязват съзнанието й и влошават главоболието. Тя не изпитва желание да се вижда с никого. Но не може да си го позволи. До тайното отделение, където семейство Тен Бум укрива от властите неколцина евреи, се стига само през нейната стая. Всяко влизане и излизане, всяко приглушено шушукане, всяко разместване на мебели в стаята й само засилват нейните болки. Омаломощена от грипа и главоболието, Кори постепенно се унася в неспокоен сън.

Оливър Кромуел (1599-1658)

Оливър Кромуел е роден на 25 април 1599 г. в градчето Хънтингдън, Средна Англия. В семейството, в което израства, цари пуритански дух и ред. Вечер всички се събират край камината за прочит на Библията и поучения, водени от бащата. Библията говори за Божията правда и Божия съд, но също така за Божията любов и защита на слабите. През 1616 г. младият Оливър постъпва да учи в кеймбриджкия колеж „Сидни Съсекс“. А в Лондон среща хора с висок интелект и решителност, които водят борба срещу упадъка на държавността. Скоро те ще станат негови съратници в революционни действия.

Дългият парламент и Уестминстърският съвет

Речта на Филип Най пред Уестминстърския съвет
Речта на Филип Най пред Уестминстърския съвет

След смъртта на крал Джеймз през 1625 година, тронът на Англия се заема от синът му Чарлз І. Конфликтът между Чарлз І и пуританите се изостря до крайност. Съвсем неприемлив за тях се оказва бракът му с принцеса с католически убеждения, Анриет Мари, сестра на френския крал Луи ХІІІ. Новият крал повтаря грешките на баща си и управлява страната без парламент единадесет години. Пуританите са подложени на дискриминация, тежки глоби и открити преследвания, свързани с телесни наказания: рязане на уши и жигосване по бузите с инициалите S.L. (Seditious Libeller – противодържавен клеветник). Чарлз, който по титла е крал и на Шотландия, се опитва да се намесва в делата на Презвитерианската църква на тази страна, с налагането на Всеобщия молитвеник на Англиканската църква. Шотландците организират референдум против тази мярка, организират военни отряди и нападат Англия.

Обръщението на Блез Паскал

Когато се запознаваме с живота на гений като Леонардо да Винчи, притежаващ много таланти, ние го наричаме „ренесансова личност”. Една такава ренесансова личност е бил и французинът Блез Паскал (1623–1662 г.). Още като дете той показва изключителни способности, а в зряла възраст става изтъкнат математик, физик и изобретател. Неговите важни приноси в математиката са в областите на геометрията и диференциалното смятане, както и в разработването на теорията на вероятностите. Като физик той се занимава с изучаването на флуидите (течностите и газовете), а формулираният от него „закон на Паскал” стои в основата на хидравликата. Едва на 19 години Паскал конструира първия механичен калкулатор, а впоследствие изобретява още двадесет вида, наречени по-късно в негова чест „паскалини”.  Доскоро използваният в научните среди компютърен език PASCAL също носи неговото име.

Реформаторът Филип Меланхтон

Портрет на Меланхтон от Лукас Кранах

В историята на Реформацията този ден ще бъде записан с червени букви. На 16 февруари 1497 година се ражда един човек на мира, комуто е писано да живее в епоха на жестоки конфликти и да бъде разумен глас в един свят на бушуващи страсти. Той идва на бял свят в немското градче Бретен, близо до Карлсруе, и се нарича Филип Шварцерд. Фамилното му име на немски означава "черна земя" и самият той по-късно го превежда на гръцки като Меланхтон. С това име той ще стане познат на света и на идните поколения.

Страници

Subscribe to RSS - През този месец в християнската история