През този месец в християнската история

Убийството на един защитник на слабите

През 1979 г. Арнулфо Ромеро, архиепископът на Ел Салвадор, е номиниран за Нобеловата награда за мир. Двадесет и трима американски конгресмени подкрепят предложението със следните думи: „Като личност, отличаваща се с ненадмината смелост и честност, архиепископ Ромеро не се поддаде на заплахите на властимащите, които се опитваха да го направят послушен.“

Още от ръкополагането му през 1977 г. Ромеро получава редовно заплахи както от десните, така и от левите сили в разкъсваната от граждански конфликти страна, управлявана от военен режим. Застъпва се енергично за потиснатите свои сънародници. Осъжда остро убийствата и отвличанията, превърнали се във всекидневие в Салвадор. Човешките права не бива да се нарушават в името на държавността или на авторитета на армията, настоява Ромеро.

Историята на всеки поклонник на Бога, описана от Бънян

Една от най-популярните книги в християнския свят след Библията е била публикувана преди малко повече от 340 години – на 18 февруари 1678 г. Смята се и за първия роман, написан на английски. Това е една история, изпълнена с фантастични същества и смъртни опасности. В многобройните си приключения нейният главен герой се бори с беснеещ дракон, нагазва в тресавище, от което не може да се измъкне сам, и бива окован в един замък, ставайки пленник на отчаянието.

Обръщението на Дуайт Муди

Големият американски благовестител и издател Дуайт Муди (1837-1899 г.) е посещавал училище едва до V клас. Той не произнасял правилно много думи, а граматиката му била ужасна. Обноските му били груби и недодялани и затова Муди никога не бил ръкоположен за свещенослужител. Веднъж, още преди да стане християнин, той така вбесил с лудориите си един италиански продавач на обувки, че последният го погнал с остър нож и насмалко щял да го убие. И въпреки всичко, Бог използвал Дуайт Муди, за да доведе хиляди хора до вяра в Христа. Неговият нов живот в служба на Евангелието започнал от деня на обращението му, точно преди 165 години.

Тишендорф възстановява новозаветния текст

„През 1840 г. се отправих за Париж... макар че нямах достатъчно средства да си купя дори костюм за път. Когато пристигнах, ми бяха останали едва 50 талера – останалите похарчих за пътуването.” Това пише младият Константин Тишендорф, който по-късно ще стане най-видният библеист на своя век. Благодарение на него до  нас е достигнал един от най-ранните преписи на целия Нов Завет, Codex Sinaiticus, датиран към 325 г. сл. Хр.

Как беше съкрушен националният елит на България

 

Към края на XIX и началото на XX век България излиза от своето Възраждане с голям духовен и интелектуален потенциал. Въпреки историческите превратности и катастрофалните последствия от войните в периода 1913-1918 г. следващите две десетилетия на Третото българско царство са белязани от осезаем напредък и от постепенното оформяне на същински национален елит: духовен, политически, стопански, културен, военен. Малката ни държава има всички шансове да се впише в семейството на развитите европейски страни. Но установената след преврата на 9 септември 1944 г. комунистическа диктатура успява да зачеркне тези перспективи. Особено чрез проведения планомерен и всеобхватен погром на националния елит.

Видението на Тома Аквински


Видението на св. Тома Аквински (Санти ди Тито)

Ако някога са ви казвали, че сте глупав, тогава знаете, как се е чувствал студентът Тома от Аквино. Младежът бил пълничък и изглежда, че мисълта му течала доста бавно. Остроумни състуденти в Парижкия университет бързо му измислили подходящ прякор. „Вижте, вижте Тъпия вол“, надсмивали му се те, съчетавайки глупостта и телесните му особености в картинна обидна квалификация. „Не бързайте,“ казвал им професорът Алберт Велики (1193-1280), „един ден този вол ще отвори уста и мученето му ще огласи целия свят.“ Тези думи се оказали пророчески.

Рождественското примирение


Футболен мач между английски и немски войници, декември 1914 г.

Страници

Subscribe to RSS - През този месец в християнската история