Чудна храна

„Като заповяда на множествата да насядат на тревата, 
взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови. 
И като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, 
а учениците – на хората. И всички ядоха и се наситиха. 
И вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. 
А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, 
освен жените и децата.”
Матей 14:19-21

Чудното нахранване на многохилядно множество с пет хляба и две риби е сред най-известните истории, записани в Библията. Много от невярващите хора също знаят за нея. Но тя е повече от едно записано чудо, повече от свръхестествено дело на Бога, нахранило много хора, събрани на едно място. Тя е и откровение за състраданието на Исус Христос към хората. Казва ни се: „Исус се оттегли на едно уединено място.“ Неговите действия са обясними, като всеки човек Той е имал нужда от почивка. Малко преди това научаваме, че Господ е получил скръбна новина, Йоан Кръстител е бил обезглавен от цар Ирод, а той е бил братовчед на Исус Христос. И Господ иска да остане сам, да се моли за подкрепа от небесния Отец да извърши делото, за което е изпратен и дошъл на тази земя. Да възстанови силите Си за утрешния ден. 
Но както много пъти се случва, работата няма край. Хората са научили къде е Христос и Го търсят. Водят своите болни, идват със своята мъка, нужди и въпроси. И тук виждаме характера на нашия Господ. Той не им казва: „Вървете си, работното ми време свърши. Сега ще си почивам. Елате утре“. Така може да кажем ние. Така може да каже пастирят. Господ обаче „се смили над тях и изцели болните им“.
Нашият Господ не почива, когато има хора в нужда. Той е състрадателен. Той е рамо до рамо със страдалците. Неговото сърце бие с тяхното. Тяхната мъка е и Негова мъка. 
Той не гледа личното си удобство или интереси. Той е готов да помогне на всеки по всяко време, дори и да е изморен. Той е дошъл не да Му служат, но самият Той да служи на другите. Никой, който е отишъл при Него, не е бил върнат. Това е пример, който и ние, Неговите ученици, трябва да следваме. Нищо и никой не трябва да ни спира да оказваме помощ на нуждаещите се. За да познаят те чрез нас Божията милост, доброта и любов.

Този текст ни показва и какво място заемаме ние като Христови последователи в делата на Господа. След като Христос взема малкото, донесено при него – пет хляба и две риби, благодари на Отец, дава на учениците, а те раздават умноженото от Господа на хората. В този ден, както и днес, Исус действа чрез ръцете на учениците Си. Това ни изправя пред истината, която представя действителността на Църквата. Уче­ниците наистина са безсилни и безпомощни без Господа. Църквата е безсилна и безпомощна без Господа. Всяка една поместна църква е безсилна и безпомощна без Господа. 
Истина е също, че Господ върши Своите дела чрез Църквата. Те са Негови съработници. Ние сме Негови съработници. Той изпраща човеци да вършат онова, което е решил. На Него и днес са Му нужни смирени, покорни и посветени хора, чрез които да действа и да говори, чрез които Неговата истина и любов да навлязат в живота на много хора, те да познаят истината и тя да ги направи свободни. Нужни са Му ученици, на които да даде Своите дарове, за да бъдат занесени те при хората.
Ние лесно можем да паднем духом, когато видим тази огромна задача, поставена ни от нашия Господ. Но ако мислим правилно, ако виждаме задачата през очите на вярата, можем да бъдем насърчени и вдъхновени, че Господ ни е дал привилегията да бъдем Негови съработници. И днес, когато занесем пред Христос малкото, което имаме – малкото сили, малкото средства, малкото таланти, дарби, малкото време, малките възможности, Той отново сътворява чудо. Господ ги преумножава, за да станат много и да покрият нуждите на хората, сред които сме изпратени. Той като че ли ни казва: Елате при Мене, каквито сте, донесете, което имате, колкото малко и незначително да е то. Аз ще го умножа и използвам за служението. 
В ръцете на Христос и най-малкото е достатъчно. Нещо повече, не само е достатъчно, но и преизобилно. В Словото ни се казва: „Всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.“ Можем да забележим, че в началото има само пет хляба и две риби за 5000 мъже без жените и децата, а след като те са благословени от Господа и са се нахранили, са останали 12 пълни коша с къшеи хляб. Колко изобилно дарява Господ! Колко щедър е Той! 
Нека обаче не забравяме, че никога не бива да прахосваме онова, което сме получили от Него. Хората събраха останалите къшеи хляб, не ги изхвърлиха, както днес хората изхвърлят големи количества храна, с която може да се нахранят много бедни хора. Даровете, които имаме от Господа, не бива да бъдат прахосвани за щяло и нещяло. 
Тази история, подобно на много други от Библията, има за цел да насочи нашите погледи към Божието слово, където можем да видим как Бог храни Своя народ в пустинята, как вдовицата, послушала пророк Илия и доверила се на Бога, има предостатъчно храна, за да изхрани себе си, детето си и пророка. Елисей, който изхранва сто души в пустинята с двадесет хляба. Важен текст намираме в книгата Варух 29:8, в който откриваме надеждата, че дните на Месията, който е Исус Христос, ще се отличават с храна в пустинята: „По това време ще стане така, че от небето ще пада безценна манна, защото те са за тези, които са достигнали до свършека на века.“ Това е очакваното в много юдейски кръгове в І век и Исус го изпълнява. Но нахранването на множеството не само ни връща назад към историческите библейски събития и очакването на юдеите от I век. То предвещава гощавката, която Христос ще даде отново за Своята църква при Своето второ идване. Единствено Исус Христос е Све­ще­нослужителят, Който претворява хляба и виното. Той приканил учениците Си да бъдат Негови съслужители и им възложил задачата да раздадат светите дарове. Църквата, тялото Христово е мяс­тото, където ще се умножава и раздава небесният хляб до по­следни времена.
И наистина Църквата от най-ранни векове не може да прочете историята за умножаването на хляба и рибите, без да си спомни за Господнята трапеза. Това е чудо, което не се е случило само веднъж. В него Църквата вижда чудото на светото Причастие. Всеки от присъстващите получава малък къс хляб, но достатъчен да даде сили да продължи по пътя на вярата. Това не е трапеза, утоляваща физическия ни глад, а Евхаристия, трапеза на благодарност, където участващите вкусват от небесния хляб. Винаги, когато това се повтаря, когато се събираме около трапезата, ние получаваме истинския хляб, дошъл от небето, истинския хляб на живота – Исус Христос. 
„Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манна в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света... Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:48-51,54). Господ е дал Себе Си за храна на смъртните, за да станат и те безсмъртни като Него. Той дава Себе Си като храна и живее вътре в нас, за да просветли душата, която е светило за тялото, а тялото да се превърне в скиния, в храм на Светия Дух. 
„Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Свети, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“ (I Кор. 6:19-20). 
В причастието чрез хляба и виното Светият Дух ни съединява в едно с Исус Христос и един с друг изпълва ни със сили и способности, за да отидем в света и да служим от името на Господа и водени от Светия Дух. Там, където се намира Христос, отпадналите намират отдих и сили, гладните – небесен хляб, за да продължат пътя и да изпълнят поръченията на своя Господ. 
Исус Христос предрекъл пред Своите ученици това тайнствено угощение. Той дал знак и на гладното човешко множество, като показал преумножаването на хлябовете. Днес гости на това угощение сме ние. Нека винаги да идваме в Божия дом и да се радваме на гостоприемството на Всемогъщия и на безсмъртното угощение, приготвено в горницата! Като сме научили великия му смисъл от Словото, нека славим Господ Исус с ликуващ дух!