Работете като за Господа

Каквото и да вършите, работете от сърце 
като за Господа, а не като за човеци.
Колосяни 3:23

По случай Деня на труда ще си припомним някои библейски принципи за труда и нашето отношение към него.

Обикновено делим труда на престижен и на не толкова престижен. Делим не само работата, но и хората, които я извършват. Отдаваме по-голяма почит на тези, които имат по-престижна професия, а на обикновения работник гледаме отвисоко.

Но Бог цени всеки човек по това какъв е той, какви качества притежава, какъв характер има. Бог цени и какво посвещение има на работата си. Особено ценна за Бога е работата ни за изработване на христоподобен характер.

Бог цени и всяка почтена работа, защото всяка работа е важна. Ако няма кой да изчисти едно голямо предприятие или да извози събрания боклук в един град и той остане по кофите, какво ще стане? За много кратко време ще се зарине с отпадъци. Те ще започнат да гният, ще се развъдят мухи и гризачи, ще се появят болести. Така че от чистачката и пазача до директора всеки работник не само е нужен, но и важен.

Апостол Павел прави добра илюстрация, като ни дава пример с човешкото тяло. То се състои от много части и всяка от тях има своя функция и значение за човешкото здраве и пълноценност.

„Окото не може да каже на ръката: „Не ми трябваш“, нито пък главата на краката: „Не сте ми необходими.“ Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими, и тези части на тялото, които ни изглеждат с по-малка почит, тях обграждаме с повече почит. И неблагоприличните ни части получават по-голямо благоприличие“ (I Кор. 12:21-23).

Апостол Павел дава този пример за църквата като тяло Христово, но това е много добър пример и за обществото като един организъм. Той казва още, че Бог е сглобил тялото така, че „да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга, и ако страда една част, всички страдат заедно с нея; или ако се радва една част, всички части се радват заедно с нея“ (I Кор. 12:25-26).

Съветът на Божието слово е: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци“ (Кол. 3:23). С други думи – работете усърдно, не през пръсти, мудно или небрежно. Работете така, сякаш работите на самия Бог.

Този съвет отправя към всеки, независимо какво работи, независимо дали е на високопоставен, или на най-ниския пост в предприятието. За всички е задължително да работим от сърце, като за Господа.

Може би работата ни е скучна, еднообразна, може би ни ощетяват, може би не ни заплащат каквото заслужаваме, но ако като християнки имаме съзнанието, че работим за Христос, че нашият труд се вижда и оценява от Бога, тогава ние ще работим както подобава.

Когато работим от сърце, като за Господа, тогава ще вършим и най-скучната работа от сърце, без досада, но с радост.

Някой е изразил тази истина с думите: „Ако човек е призван да бъде метач на улицата, той трябва да мете със старанието, с което Микеланджело е рисувал, или с плама, с който Бетовен е композирал, или с вдъхновението, с което Шекспир е писал поезия. Той трябва да мете толкова добре, че ангелите на небето да кажат: „Тук живя един велик метач на улиците, който вършеше добре своята работа.“ 

В очите на много хора домакинството не е много престижна и дори е досадна работа. Днес и майчинството се подценява. Но доброто майчинство е да осигурим на децата си дом с подходяща атмосфера на любов и християнски взаимоотношения. Доброто майчинство е да наставим нашите деца в Господния път. От най-ранна възраст да ги заведем при Бога. Да станат Божии чада, а не да отгледаме деца за ада. Нека като майки вършим това с посвещение.

Ако имаме съзнанието, че ние сме съработнички, че сме партньорки на Бога, че Той ни е заел временно децата само за да ги отгледаме и възпитаме и трябва да ги върнем на Бога, а не да се изгубят в света, тогава всичко свързано с това ще бъде служение на Бога.

Тогава на въпроса възможно ли е да има награда на небето за приготвяне на храна, за изпиране на куп пране, за изхвърляне на детски гърнета, за безсънни нощи и за куп досадни задължения в дома? Ние ще отговорим „ДА!“. Защото това е служение на Бога. Това е служение равно на служението на учителките в неделното училище, на воденето на библейски групи, на евангелизирането, на проповядването.

Ние изразяваме нашата вярност към Господа, когато изпълняваме нашите задължения към хората. Когато служим на нашите работодатели съобразно с Божиите заповеди, тогава ние служим на самия Христос. Макар сега да сме слуги, ние ще получим наследство като дъщери на Бога и ще чуем думите Му: „Добри и верни слуга (слугиньо), над малкото си бил верен, над много ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“ (Мат. 25:23). Амин.

Цвете КУЛИЧЕВА