Дългият парламент и Уестминстърският съвет

Речта на Филип Най пред Уестминстърския съвет
Речта на Филип Най пред Уестминстърския съвет

След смъртта на крал Джеймз през 1625 година, тронът на Англия се заема от синът му Чарлз І. Конфликтът между Чарлз І и пуританите се изостря до крайност. Съвсем неприемлив за тях се оказва бракът му с принцеса с католически убеждения, Анриет Мари, сестра на френския крал Луи ХІІІ. Новият крал повтаря грешките на баща си и управлява страната без парламент единадесет години. Пуританите са подложени на дискриминация, тежки глоби и открити преследвания, свързани с телесни наказания: рязане на уши и жигосване по бузите с инициалите S.L. (Seditious Libeller – противодържавен клеветник). Чарлз, който по титла е крал и на Шотландия, се опитва да се намесва в делата на Презвитерианската църква на тази страна, с налагането на Всеобщия молитвеник на Англиканската църква. Шотландците организират референдум против тази мярка, организират военни отряди и нападат Англия.

Кралят е принуден да търси средства, за да води война. За тази цел през есента на 1640 година свиква Парламента, станал известен като Дългият парламент. Пуританите, които са мнозинство в него, осъждат и екзекутират изцапаните с кръв съветници на краля, анулират решения на съдилища и поемат контрола на финансите. Те налагат закон, според който единствено Парламентът може да се саморазпуска. Парламентът, в лицето на Джон Пим, представя т.нар. Голяма ремонстрация (Grand remonstrance). Това е обвинителен документ от сто и петдесет точки, в които се изброяват всички злоупотреби в държавата и църквата, военни неуспехи и беди, зависимостта от чужди сили (на папистите), до които довежда управлението на Чарлз І. На 22 август 1642 година кралят обявява война на представителите на Парламента в Лондон. Военните действия между кралските сили и тези на пуританите се развиват с известни прекъсвания в периода между лятото на 1642 и края на 1648 години. Този период е известен като Гражданската война (Първа и Втора гражданска война).

В тази обстановка Парламентът прави редица преобразувания. Издава указ, който постановява, че от тук нататък неговите решения имат законодателна сила, дори и да нямат одобрението на краля. Създава собствени сили за охрана.

Една от първите цели на Парламента е да привлече на своя страна Шотландия. Като съветници към английския парламент са поканени осем представители на Презвитерианската църква в Шотландия. В тази страна действа вече конституция, наречена Завет под библейско влияние, като форма на обществен договор, сключен пред Бога. През 1643 година в Англия се редактира и одобрява подобен конституционен документ, наречен Тържествена лига и Завет (Solemn League and Covenant).

През същата година в Уестминстърското абатство в Лондон се свиква т.н. Уестминстърски съвет на духовници и богослови, на които се възлага да изработят нова изповед на вяра и правила на управление. Той се състои от 121 свещенослужители и 30 миряни. Между тях са Уилям Еймс от Кеймбридж, Томас Гудуин от Оксфорд и Самюел Рътърфод от Шотландия. Парламентът отменя епископалната система и въвежда презвитерианския модел на управление на църквата. През 1645 година е издаден Наръчник с наставления относно богослуженията с презвитериански характер. Той е приет и от Английския, и от Шотландския парламент.

Най-важният документ, който съветът издава през 1646 година (одобрен от Парламента през 1648), е Уестминстърската изповед на вяра с 33 глави, която отразява основните презвитериански и калвинистични доктринални принципи и тези за управление на Църквата. Така в 1648 година държавната църква на Англия се преобразува по калвинистичен, презвитериански модел. Животът на английската нация се разглежда в светлината на Заветното богословие, позовавайки се на завета на делата с Адам и на завета на благодатта с Христос. Уестминстърският съвет издава и две ръководства за обучение: Подробен катехизис за възрастни вярващи и Кратък катехизис – за обучението на децата.

Годината 1649 е паметна за историята на Англия. Крал Чарлз І е арестуван, осъден на смърт и екзекутиран на 30 януари. Това е пръв случай на подобна присъда над крал, което оставя дълбоки следи в паметта на европейските народи. На 19 май 1649 г. Англия е провъзгласена за парламентарна република под управлението на Държавен съвет. Камарата на общините издава закон за забрана на монархията. Но в хода на своята дейност, новите управляващи проявяват слабост, като не отчитат необходимостта от добро поддържане на армията. Някои парламентаристи изневеряват на своята пуританска решимост за праведен личен и обществен живот и се увличат от съблазните на властта, като натрупват богатства по непочтен начин. Голяма част от населението не остава удовлетворено от икономическата им политика и съответно Парламентът загубва народната подкрепа. Това довежда до  неговото сваляне с военен преврат на 20 април 1653 година. Превратът се ръководи от Оливър Кромуел. След смъртта на Кромуел през 1658 година, дейността на Дългия парламент се възстановява до 1660 година. Тогава се правят избори за нов, познат под името Парламент на съгласието.

Въпреки допуснатите слабости, не трябва да се пренебрегват онези решения и реформи на Дългия парламент, които довеждат до утвърждаване на Реформацията в Англия и напредъка в нейния обществен живот. За епохата, в която действа, този парламент изработва образци на демократично управление, които светът не е виждал до тогава и чийто пример следват по-късно и други страни, като младата държава на Американските щати.