Всичко започва от главата

Всички знаем поговорката: „Рибата се вмирисва от главата.“ И макар че я използваме в друг контекст, на мен ми се струва, че ще илюстрира добре това, което искам да споделя.
Много ни се иска обществото да е променено, да е духовно, да е честно, да живее принципно и морално. Но откъде да започнем с промяната? От съдебната система ли? От реформирането на държавната администрация ли? Да дадем повече пари в здравната система ли? Откъде?
Дейците на Реформацията са започна­ли от мисленето – тоест от главата. 
За средновековното общество всичко е било ясно и структурирано. То е било разделено на три части, отделни една от друга: свещенството – тези които се молят; знатните – тези, които управляват; и обикновените – тези, които работят. 
Лутер въвежда също три основни подразделения – църквата, държава­та и семейството. Но докато в тогавашния свят между свещенството, знатните и обикновените не е имало нищо общо, Лутер казва, че църквата, държавата и семейството са сфери от живота, в които християнинът участва така, както е призован. 
Така молитвата не е вече само за свещенството, а и за всички вярващи. Държавата не е грижа само на управляващите, а и на всеки неин поданик. Семейства от различен социален статус се събират заедно на богослужения в една и съща църковна сграда. Всеки, включително и свещеникът, е можел да има семейство. Всеки, дори и знатният, е трябвало да работи като за пред Господа. Всеки, дори и работникът, е можел да ръководи колектив съгласно учението на ап. Павел: „Както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва“ (I Кор. 7:17).  
Целта на всичко е да обичаме и да служим на ближния така, както Бог ни е призовал. В брака – да се грижим за партньора и децата си; в църквата – за нашия събрат по вяра; на работното си място – за нашите колеги и клиенти и т.н.
По този начин виждаме как Бог ръководи и обдарява Своето творение, за да изпълни великите Си цели. Той дава ежедневния ни хляб чрез труда на земеделеца, мелничаря и пекаря. Грижи се да има нов живот, чрез мама и татко. Съхранява живота ни чрез властимащите. Проповядва Словото и отслужва тайнствата чрез пастирите в църквата. Така, както е призовал всекиго!
Призивът, казва Лутер, е „Божията маска“. Зад него Той се крие и из­вършва божественото Си намерение чрез делата на обикновения вярващ така, като го е призовал. Ние сме спасени чрез вяра в делото на Господ Исус Христос, но сме изпратени да изявяваме това спасение чрез живота си. Бог не се нуждае от добрите ни дела, за да ни спаси, но съседът и ближният по вяра имат нужда от нашето добро дело. Бог призовава някои хора да станат пастири, но постановява други да изявяват царското си свещенство, като орат полята, като лекуват болни, като строят къщи. 
Всички тези свещеници – и обикновеният селянин и последната камериерка – имат нужда от пряк достъп до Божието слово. Затова реформаторите откриват училища и университети, където да обучават всички на равна нога. Така работникът може да се изкачи нагоре по социалната стълбица и да достигне възможността сам да отвори свой собствен бизнес и да се прехранва от него. А служители, които обичат и се грижат за своите клиенти, достигат до икономически успех. 
Впоследствие Калвин и пуританите приспособяват учението за Божия призив към бързо развиващия се тогавашен свят. Наблягат на истината, че призивът за работното място идва свише и следва да се прилага като такъв. Те насърчават християните да възприемат призванията си като възможности, които Бог им дава и да Му служат вярно чрез тях. А това довежда до небивал социален и икономически подем. Чак до развитието на съвременна Европа и Америка. 
И всичко това започва с мисленето. Много е важно да знаем какво четем и в какво вярваме. Както вярваме, така и постъпваме. 
Затова и апостол Павел пише: „Не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ (Рим. 12:2). 
Всичко започва от главата!                    ◙