Стари оръжия с нови мелодии

Вместо да сеят смърт, днес хиляди огнестрелни оръжия в мексиканския град Сиудад Хуарес правят музика. 
Механични чукчета от полуавтоматични пистолети звънтят по пълнители от картечници. Еднокалибрени цеви, нарязани с различна дължина, са подредени в своеобразни маримби. Съставни елементи от пушки и автомати барабанят по чинели, отмервайки синкопиран джаз ритъм. 

„Трябва да помним, че с тези оръжия е отнеман животът на мнозина“ – подчертава скулпторът Педро Рейес пред Асошиейтед Прес. Когато чрез тях се прави музика, добавя той, това „прокужда заложените в оръжията демони и пробужда звучен реквием за убитите“. 


Проектът на мексиканския творец носи заглавието Разоръжаване и се развива в сътрудничество с общинските власти. Бойно поле на враждуващи наркокартели, 1,3-милионният град всекидневно става свидетел на 10 убийства. Отговорът на Педро Рейес е да преработва огнестрелни оръжия в музикални инструменти. През последните няколко години той е получил от властите 6700 конфискувани пушки и пистолети и след разглобяване и претопяване им е вдъхнал нов живот. 

 

Старите оръжия творят нови мелодии

Христос обича да прави същото за обезверените и обречените; за изгубените и изтормозените. Той обича да вдъхва нов живот у онези, които са ударили дъното и са потърсили помощ от Него. „Ако някой е в Христос, той е ново създание. Старото премина. Ето, всичко стана ново!“ – тържествено декларира апостол Павел в текст, който обсъжда помирението между хората и Бога.
Тези думи говорят не само за прелистване на нова страница. Тук условието е човек да бъде скрит „в Христос“. Само с тази нова адресна регистрация можем да очакваме да започнем наистина на чисто. Единствено Божият Син може да положи нова основа, върху която да градим качествено различни постижения, приятелства и спомени. 
„Ето, подновявам всичко“, обявява Седящият на престола в Откровение. Думи, които очаквано препращат към древно обещание от дните на Исая: „Създавам ново небе и нова земя. Предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум.“ 
Впрочем Библията е пълна с обещания за нови начала в живота ни. Тя говори за „ново сърце и нов дух“, за „ново име“, за „нов човек“, за „нова песен“. Апостол Павел обявява старите неща за загуба и измет, а на тяхно място се устремява към „това, което е напред“. 

Всичко стана ново!

Как да разбираме всичко това ние днес, в началото на една нова година? Означават ли думите от II Коринтяни 5:17, че с обръщането си към Христос алкохоликът ще остави пиенето, мошеникът ще престане да мами и зависимият ще захвърли опиата? Дали натрупаната злост, вгорчените отношения, неутолимата лакомия и неумолимата свидливост ще се изкоренят просто така? Дали ще имам сили с лека ръка да забравя нанесените обиди или натрупания срам? 
Някои от тези неща очевидно са крайности. Натрупаните вредни навици и усвоените пороци рядко се изоставят с лекота. Най-малкото е необходимо време и съзнателна борба, за да се освободим от оковите им. 
Ала контекстът на II Коринтяни 5 гл. говори за друго. Фокусът на Павел в тази глава не е върху преодоляването на греховете и воденето на чист живот. Въпреки че споменава нашите злини (за които има последствия, 10 ст.), нашите прегрешения (които не са ни вменени, 19 ст.) и поемането на греха от Христос (за да станем ние праведни, 21 ст.), основната мисъл на апостола е насочена не толкова върху делата ни, колкото върху новите ценности, които придобиваме като деца на Бога. 
При спасението си ние получаваме нова гледна точка върху „всичките“ (членувано на гръцки) неща около нас – и най-вече по отношение на хората. Предходният стих заявява, че „отсега нататък ние не познаваме никого по плът“. Вече гледаме хората през очите на Бога. Виждаме ги през перспективата на примирението. Повярвалите са наше семейство, а невярващите сериозно и спешно се нуждаят да се примирят с Бога. 
Като християнин аз живея в един нов свят. Отношението ми към сегашния свят е променено. Кръстът е преобърнал ценностната ми система. Вече гледам света през очилата на шалом – възстановения мир с Бога. Сега съм посланик на примирението. 
Именно с такива съображения апостол Павел написва тази 5 глава. Като ново създание аз имам нужда да изграждам нов поглед, нов мироглед. Като претопено оръжие сега имам ново предназначение, което е не само със знак минус (да не сея повече смърт и грях), но и много повече със знак плюс (да пея мелодията на Божието умоляване за примирение). 
Същата мисъл Павел излага и в Колосяни 1:16-20, където членуваната дума τα παντα („всичките“ неща) се среща цели пет пъти. Всичките неща са създадени чрез Христос. Той е преди всичките и всичките чрез Него се сплотяват. Той има първенство във всичките. Крайната цел е да примири всичките със себе си. 

Сега е спасителният ден

Всеобхватността на този план е главозамайваща и Павел основателно откликва с вдъхновено славословие! Няма нито един човек, който да отстои извън полезрението на Бога. Христос е пролял кръвта си заради всяко едно сърце. И сега изпраща нас, обновените, за да предаваме поканата за примирение към изгубените около нас. Каква привилегия, да бъдем причислени към Божия план!  
„Сега е благоприятното време, сега е спасителният ден“ – естествено продължава мисълта на Павел във II Коринтяни 6 гл. Сега е прозорецът на благодатта и новите шансове. Сега е времето на новата мелодия, новата песен. 
С тази мисъл в сърцето отправям молитва настъпващата 2015 година да е изпълнена не с оръжия, а с нови песни! Старото премина. Ето, всичко стана ново.

Влади РАЙЧИНОВ