Благовещение и християнската женственост

Заедно с Възкресение Рождество Христово е най-големият християнски празник. Създателят влиза в творението. Безсмъртният става смъртен. Всемогъщият разкрива Себе Си като безпомощно бебе. Бог става човек. Тази велика тайна винаги е вълнувала, вдъхновявала и смирявала умовете на вярващите.  
Благовещение, празникът, който очакваме през този месец, обикновено остава донякъде скрит в сянката на Рождество. Още по-назад – зад Архангел Гавриил и вестта за идващия Божий Син – се оказва приемникът на тази блага вест – Дева Мария. 
Новият Завет говори съвсем лаконично за нея – спомената е конкретно единствено в евангелията и в началото на Деяния, след което окончателно слиза от сцената. Освен апокрифното и исторически твърде съмнително протоевангелие на Яков нямаме никаква информация за нейния произход, но родното ѝ място, Витлеем – скромно, според нашите стандарти селце, с около 1000 жители – не звучи обещаващо. Когато е сгодена за Йосиф, според обичаите на своето време, тя вероятно е на 15-17 години – още почти дете. Въпреки забележителната традиция на протестантите да проповядват върху великите библейски герои, Мария не е обещаващ кандидат. 
Но именно при нея отива ангелът, тя е избрана девет месеца да бъде жив храм на Христос, тя е наречена „благодатна” (Лука 1:28) и майка на Господа (1:43) и вдъхновена от Светия Дух възкликва: „Отсега ще ме облажават всичките родове” (1:48). Разбира се, благодатта и всичко, което получава Мария, не е нейно собствено, а е получено като дар. “Ако цялата благословеност, правда и живот идват от Божията милостива любов, нейните добродетели и цялото ѝ съвършенство са просто Божии дарове” (Калвин). Собствените думи на Мария са пределно ясни в това отношение:    „Всевишният направи велики неща за мен” и „Погледна на ниското положение на слугинята си” (Лука 1:48-49). Тя наистина е „придобила Господното благоволение” (Лука 1:30), но веднага след това следва контрастът - не тя, а Синът ѝ „ще бъде велик”, „святото, което ще се роди от тебе” (1:32). Така и само така тя придобива статус – „... тая чест – да дойде при мен майката на моя Господ” (1:43). Но подчертали това, има още много, което остава да бъде казано.
Един от най-често повтаряните мотиви в древната църква е отговорът на Мария към ангела – нейния fiat – „Ето Господната слугиня. Нека ми бъде според както си казал.” (1:38). Да, спасява ни единствено Христос, но Той влиза в света не насилствено, а след доброволното „Да”, изречено от Девата – „Да,” казано с ясното съзнание, че погледнато по човешки, необяснимата бременност ще унищожи брака ѝ, а според еврейския закон е повече от вероятно самата тя да бъде убита с камъни. Обикновено ние не обръщаме внимание на тези думи, но тяхното изричане представлява истински подвиг на вярата и решителна стъпка към изкуплението. Затова още през 2-ри век автори като Ириней Лионски и Юстин Мъченик сочат към аналозите между Ева и Мария. Ева казва „Да” на греха, а Мария на Бога. Чрез Ева идва грехът и смъртта, чрез Мария идват спасението и животът. Ева изгубва светостта и Божието благоволение, но в лицето на Мария то се връща обратно и тя е наречена „благословена”. Коментирайки Magnificat – песента на Мария, записана в Лука, 1: 46 и сл., Мартин Лутер нарича Девата „проповедник, учител и пророк на църквата“ заради богословската дълбочина на текста и чудесното познаване на Стария Завет. Тя получава неизмеримата радост да бъде майка на Спасителя, но също така и кръст, който трябва да носи. „И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца” (Лука 2:35). Мария преживява процеса на Исус и вижда смъртта Му. Когато всички ученици се разбягват, тя е последна при кръста и първа при гроба. 
Мартин Лутер чудесно обобщава това по следния начин: „О, благословена Дево, майко Божия, ти беше нищо и напълно презряна и все пак Бог, в Своята благодат, погледна благосклонно на теб и извърши велики неща в теб. Ти не си достойна за нито едно от тях, но богатата и изобилна благодат на Бога, многократно превишаваща всяка твоя заслуга, дойде върху теб. Слава на теб!”
Така Дева Мария се появява пред нас в една нова светлина – не само като Божия майка, а като жена християнка, която получила благодат и показала вярност може да бъде наш пример и от която можем да се учим. Без по никакъв начин да противопоставя двете неща Августин поставя второто преди първото: „Наистина, блажената Мария със сигурност е вършила Божията воля и за нея е било по-голямо блаженство да бъде ученик на Христос, отколкото Негова майка, и тя е била по-благословена в своето ученичество, отколкото в своето майчинство. Нейно е било щастието първо да носи в утробата си Този, на Когото тя ще се покорява като на неин Господар.” Макар телесно да е родила Христос, самата тя духовно е била родена от Него. А това е нещо, което може да се случи с всеки от нас.
През месец март честваме както Благовещение, така и деня на жената. Ако погледнем на втория празник през първия, можем да съзрем контурите на християнското разбиране за истинска женственост – един образ, създаден от ръцете на Бога, но често деформиран от греха. Можем дори да направим няколко плахи стъпки, които да ни отведат по-близо до него. 

Радостин МАРЧЕВ