Спасовден - по-малкият празник

Немалко хора в България носят имената Спас, Спаска, Спасена. Дали осъзнават славата и отговорността на това име?

Църквата отбелязва Спасовден на четиридесетия ден след Възкресение в съответствие със написаното в Деяния на апостолите 1:3. На Спасовден в много селища в България се организират традиционни събори. Празникът се нарежда по популярност до Гергьовден, Петровден, Илинден...

Ако попитате участниците в тези събори защо са се събрали, вероятно ще ви отговорят: „За здраве, за късмет и за да се повеселим с роднини.“ Но ако попитате: „Кой е Спас?“, в повечето случаи сигурно ще предположат, че става дума за някой си свети Спас – като свети Георги, свети Петър или свети Илия...

Добре е да поговорим по този въпрос.

http://www.clipartkid.com/

Обикновено на този ден четем текст от Деяния на апостолите 1 глава, където се описва Възнесението на Господ Исус. Четат се и кратките съобщения за това събитие в Марк 16 гл. и в Лука 24 гл. В Библията обаче има и други текстове, които ни насочват към значението на празника. В Стария завет също има обещания за това. В традиционното мислене на християните сякаш става въпрос за някакъв „по-малък“ празник от Рождество и Възкресение.

Трябва да помним обаче, че на този ден Господ Исус Христос се издига с възкресеното Си тяло до небето във вечната Си слава на Единородния Божий Син като Потомък на избраната от Бога човешка царска династия. Освен това по този начин спасява и смисъла на съществуване на едно земно царство – Давидовото. Такова убеждение ни дава например Псалом 89.

Този псалом принадлежи към група псалми, които представляват молитви в защита на династията на цар Давид. Според увода е написан от човек на име Етан Езрахит. Интересното е, че до 38 стих този псалом представлява възхвала на величието и верността на Бога към цар Давид.

Изведнъж обаче от 38 стих насетне авторът започва да задава въпроса защо Бог е пренебрегнал завета Си към потомците на Давид и царството Му е разрушено и оплячкосано.

Ние знаем, че това се случва доста след управлението на Давид и Соломон. Етан Езрахит живее в същата епоха. Ръководен от Божия Дух обаче, той съзира колко трагично ще се развие съдбата на царството. Божият Дух го подтиква да пише за бъдещи събития, на които не е свидетел и пред които недоумява.

Как да разбираме противоречието между Божието обещание: „Няма да наруша завета Си” (34 ст.) и констатацията: „Ти си отхвърлил... отрекъл си се от завета със слугата Си” (38-39 ст.)? С последни сили накрая авторът извиква: „Благословен да бъде Господ до века!”

Какво е това? Вопъл на пълно примирение? Или искра на надежда? Дали все пак тук не съзираме проява на надежда, че всичко казано за Давид неминуемо ще се сбъдне? Духът, заложен в това слово, разпалва вярата на уповаващия до край в Господа, че дори през унижения и развалини Божиите обещания в Стария завет ще бъдат изпълнени. Неговото собствено благословение се осъществява в това, да благославя Господа.

Псалмопевецът предусеща, че тези благословения се изпълняват в очакването на нов завет с един нов цар от Давидовото коляно: „Няма да наруша завета Си, нито ще променя това, което е излязло из устните Ми.” Именно на Него, който е „по-възвишен от земните царе”, могат да се припишат всички превъзходни определения и суперлативи, които откриваме в Псалом 89. Именно за Неговите духовни наследници се дава обещанието:

„Потомството му ще направя да продължава до века и престола му – като дните на небето!”

Минават векове, но идва време, когато в потъпканата от римски ботуш земя на Израилевото царство се чува вълнуваща Блага вест. Дошъл е Спасителят Месия!  Царят е тук!

Дошъл е не както са си представяли. Убит е както най-малко се е очаквало. Но е възкръснал и се е възнесъл на небето пред очите на свидетели.

Със Своето възкресение и Своето възнесение повече от всякога Исус изявява присъщата Му божественост и царска власт над всяко творение. А на тези, които са привлечени чрез вяра към Него, се подарява завещание, подпечатано с кръвта на Кръста.

Именно това завещание, този нов завет ни спасява и ни въвежда в положение на Негови сънаследници с богатствата на вечния живот на Неговото царство:

Не сте пристъпили до планина осезаема,
пламнала в огън, нито до тъмнина и буря. 

Пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог,
небесния Йерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
при събора на първородните, които са записани на небесата,
при Бога... при Исус, посредника на новия завет.

Евреи 12:18, 22-24

Спасовден – денят на Възнесението – увенчава на земята изкупителното дело на Господ Исус Христос за нас като Негов народ, като Негово царство. Каква привилегия е не само да празнуваме, а и да живеем с царско достойнство на хора, родени от Божия Дух чрез вяра в Неговото слово!

П-р Данаил ИГНАТОВ