Актуални статии


Джон Уесли

Обновяващата роля на пиетизма в Германия и Централна Европа

Като реакция на формализма в протестантските църкви и на настъпващия атеизъм в Германия се обособяват общности от вярващи, които настояват за връщане към практичното Евангелие и неподправено благочестие. Пиетизмът в Германия изиграва забележителна роля за подобно обновление. Като общоевропейско явление той може да се определи като постреформаторско движение, предизвикано както от вътрешни процеси в Църквата, така и от влиянието на новите обществени нагласи в атмосферата на Просвещението и Романтизма. В него също така се забелязва настъплението и на подчертан индивидуализъм. Но за разлика от светския дух, който обхваща Европа по това време, пиетизмът насочва хората към по-сърдечна вяра, тласната от пламенно, лично преживяно новорождение и покаяние.

Животът в условия на пандемия постави църквата в нова, непозната обстановка. И тъй като никой от нашето поколение не е преминавал през подобно нещо, се наложи да се ориентираме и експериментираме в движение, откривайки адекватни начини да водим живот, угоден на Христос.

Подобно предизвикателство в никакъв случай не е изцяло негативно. Разбира се, болестта застрашава и в някои случи дори отнема живота на хората. Освен това донася сериозни икономически последствия. Но тази необичайна обстановка също така подтикна отделните християни и църковните общности като цяло да търсят и прилагат на практика нови начини да служат на ближния и да поддържат църковния живот в условия на по-голяма или по-малка изолация.

Всеки християнин изконно копнее да чува Божия глас. Ала често не сме напълно сигурни как да разпознаем дали говори именно Той. Как да различаваме думите на Спасителя от многоцветните послания на света? Как да разграничаваме Неговите желания от нашите си прищевки?

Често сякаш си представяме, че Бог ще се обръща към нас с гръмовен и внушителен тембър. А в повечето случаи всъщност гласът му е доста по-тих и дискретен. Вместо с небесен тътен Той ни говори през безмълвни мигове, чрез доверени хора, сред житейски случки. „Овцете следват, защото познават гласа“ (Йоан 10:4), ни уверява Господ Исус Христос. Ала в този задръстен с шумове и емоции свят май не е толкова лесно да разберем какво всъщност ни казва Той.

Как тогава въпреки разнопосочните сигнали да долавяме честотата на Божията воля?

В притчата на Господ Исус в Евангелието от Лука 13:6-9 се говори за лозе, в чийто край е засадена смокиня. От нея се очаква да дава качествен, едър плод. Но в случая плод изобщо няма. Собственикът на лозето е човек на разума. Той не желае плодородието на лозето да се влоши заради една мързелива смокиня. Колкото и жестоко да звучи, нарежда на работника, грижещ се за лозето, да я отсече. Но се оказва, че този работник изпитва  някаква особена любов към мързеливата смокиня. Все пак е полагал някакви грижи за нея. Най-малкото се е радвал на нейната красота. И той предлага свой план за действие. Явява се като ходатай и адвокат на смокинята. Моли за милост и за нейното спасение. Същевременно обещава, че ще положи особени грижи за нея, за да й се даде шанс да даде плод. Особена грижа още една година. Особена грижа ОЩЕ ЕДНО ЛЯТО.

Нека мислено се изкачим на тази планина, не от любов към топографията или геодезията, а защото има историческо и духовно значение. В Библията има споменати различни планини. Някои от тях бихме нарекли хълм или възвишение, но нека се съсредоточим върху гледката, която се разкрива от върха им. 

В началото, нека да кажем нещо за тази планина! Името не е посочено нито от Лука, нито от Матей или Марко и общо взето се споменава само два пъти в Писанията. Традиционно се приема, че това е планината Тавор. Първо Ориген (III в.) посочва, че Тавор е мястото на Преображението. Там има и църква от времето на царица Елена (IV в.). Това място повдига два проблема за решаване:

Първо, действието преди тази случка се развива в Кесария Филипова, която е отдалечена от Тавор. Второ, другият проблем е израза „висока планина”, а Тавор е 600 метра надморска височина. В същото време на 20 км от Кесария Филипова е планината Ермон, която е 2814 м. висока. Аз лично предпочитам Тавор, защото се издига на 300 м над околността. Освен това целта на Исус е уединение за молитва, а не алпинизъм. Ние разглеждаме планината заради духовната ѝ висота, а не заради надморската. Ето какви уроци можем да научим при това изкачване:

Спонтанните и масови протести, продължаващи вече няколко седмици в много български градове, може да са изненадали мнозина, но едва ли са оставили някого безразличен. И тъй като страстите са силни, а мненията често противоположни, това често се превръща повод не само за разгорещени обсъждания, а дори за разпалени спорове.

Българските християни не са (а и не трябва да са) отделени от ставащото страната ни. Въпросът пред тях не трябва да е дали, а как да реагират на това, което се случва. И, разбира се, отговорът трябва да бъде търсен на първо място от Този, на Когото те твърдят че са дали своята първа вярност – царя Христос, получил всяка власт както на небето, така и на земята (Матей 28:18). Подобна позиция не означава, че християните са аполитични – всъщност предишното изречение съдържа едно силно политическо заявление – но означава, че те ще гледат на случващото се от различна гледна точка и ще мерят с по-различни критерии. Ето някои от тях, които могат да ни накарат да се замислим още:  

В последното си писмо до дома Иван Мойсеев, наричан от семейството и приятелите си просто Ваня, увещава брат си Владимир: "Не разправяй на родителите ни всичко. Просто им кажи, че Ваня ти е писал и е казал, че Исус Христос влиза в битката. Това е битка за Христа и Ваня не знае дали ще се завърне от нея. Много искам всички вие, скъпи приятели, млади и стари, да помните този едничък стих: "Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота" (Откровение 2:10)". На следващия ден, 16 юли 1972 г., преди 45 години, Иван Мойсеев предава Богу дух при съмнителни обстоятелства. Съветските власти заявяват, че става дума за удавяне при нещастен случай. Но семейството му е сигурно, че двайсетгодишният младеж е бил изтезаван до смърт.

Ваня е роден през 1952 година в днешната Република Молдова, в многочленно селско семейство. На 18-годишна възраст постъпва в армията, за да отбие редовната си военна служба в град Керч, на Кримския полуостров. Той говори открито за Бога, което е забранено от атеистичния режим. Търси тихи места, където всекидневно да се моли необезпокояван. И така си навлича омраза и гонения от страна на своите началници. Те се опитват да го отвърнат от вярата му – с наказания и изкарване пред строя за публично осмиване. Но младежът остава непреклонен и тормозът се усилва. Писмата му до вкъщи и магнетофонните записи, направени при последната му домашна отпуска, документират жестокостите, на които е бил подложен. Периодично са го оставяли без храна. Буден е и е разпитван посред нощ, често с побои. В продължение на две седмици, посред най-люта зима, той е принуждаван да стои отвън в тънка военна униформа. Според свидетелството му Бог го е загрял по чудотворен начин.

Жан Калвин е роден на десети юли 1509 г. в Нойон, Франция, в семейството на нотариален чиновник, занимаващ се с финансовите дела на местната катедрала. Неговият баща Жерар Ковен е образован човек – адвокат по образование, но много строг и суров във възпитанието на четиримата си синове. Жан загубва много рано своята майка – Жана Льофранк, която била красива, нежна и много благочестива жена.

Известно е, че главният тласък на реформаторското мислене у Мартин Лутер дава неговото изследване на Посланието на апостол Павел до римляните. Вследствие на това Лутер публикува най-напред в университетските среди, а след това и на входа на дворцовата църква във Витенберг своите 95 тезиса, които излагат библейски обосновани възгледи за обновяване на Църквата и за по-правилно изповядване на християнската вяра. В продължение на целия си живот след това Лутер не спира да подготвя проповеди, статии, коментари и курсове за подготовка на служители на Църквата. 

Jonathan Edwards On True and False Revival - CultureWatch

ВЕЛИКОТО ПРОБУЖДАНЕ И СЪЖИВИТЕЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АМЕРИКА

През XVIII век в повечето нови колонии в Северна Америка се забелязва всеобщ полъх на духовно обновление. Все повече нараства броят на групи от населението, на местни общини и движения за установяване на гражданско общество, основано на евангелски принципи. То до голяма степен утвърждава пуританските принципи, но приложени в новите условия на деноминационно многообразие в една и съща колония. Настъпва времето на мощни благовестителски съживителни кампании, които причиняват забележителен духовен подем известен като Великото пробуждане.

Най-известният деец на Великото пробуждане в първата вълна съживителни процеси безспорно е Джонатан Едуардс.