Актуални статии

На 25 декември 1747 г. Джон Уесли призовал християните методисти да подновят своя завет с Бога. Първото такова богослужение се състояло на 11 август 1755 г., а самият богослужебен текст бил издаден през 1780 г. В първоначалния си вариант той бил използван близо 100 години. Впоследствие в него били извършени някои промени, които разширили участието на църковните членове.

В какво обаче се заключава смисълът на това специално богослужение за подновяване на завета с Бога, на което методистката традиция толкова много държи?


В хода на дискусията: Васил Лазаров (вляво) и Калин Михайлов
(Снимка: Ваня Вълкова)


Йохан Герхард Онкен, литография от Чарлз Фукс,
отпечатана в Хамбург, ок. 1851 г.
(източник: Deutsches Buch- und Schriftmuseum, Лайпциг).

Честита нова година! Честит Йордановден!

Има много и различни традиции, свързани с Йордановден. Една от важните е хвърлянето на кръст във водите на реката и търсенето му от младите мъже. Поверието е, че който пръв намери кръста, ще бъде здрав през годината. Това поверие показва вярата на нашия народ, че здравето и животът ни на тази земя зависят не просто от здравословния начин на живот, но от Бога. В част от християнството е навлязло това вярване, че определени символи носят духовна стойност и сила, затова се почитат икони, параклиси, места. Затова и младите мъже се хвърлят за кръста в студената вода, а след това играят своето хоро с надеждата, че чрез кръста ще получат Божието благоволение за здраве и благословение.

От къде е произлязла тази традиция за хвърлянето на кръста във водата? Нямам точна представа, но кръстът винаги е бил символ на Господ Исус Христос, затова вярвам, че по този начин хората са искали да отбележат важен момент от живота на Исус. Този ден е отбелязан като Богоявление.

Не искам да имам син свещенослужител и затова не искам да отиваш там.“ Тези думи чул зад гърба си 19-годишният Франсис Шефър, когато напускал своя дом, за да учи в семинария. Сърцето му било раздвоено. От една страна, той чувствал повик да се покори на баща си. От друга страна, като новоповярвал в Христос бил сигурен, че Бог иска да го подготви да говори на други за Исус. Франсис помолил баща си да му даде още няколко минути, за да реши. Слязъл в мазето и се помолил усърдно. С подновена увереност, че решението му е правилно, той се върнал и заявил, че трябва да тръгва. Разгневен, неговият баща тръшнал вратата зад гърба му. Но все пак подвикнал след него, че ще плати разходите за първата учебна година.

Интервю с д-р Пол и Джуди Риджуей

В много западни страни през рождественския сезон се празнува Santa Claus (Санта Клаус), който у нас е наречен Дядо Коледа, а по времето на социализма, Дядо Мраз. Откъде е тръгнала тази легенда, превърнала се днес в отблъскващ кич? От историческата фигура на св. Николай. За личността му не разполагаме с много сигурни сведения. Според преданието той бил роден през втората половина на III век в малоазийския град Патара, в римската провинция Ликия. Родителите му били заможни, но бездетни, и дълго се молели за рожба. Накрая Бог отговорил на молитвите им – родил им се син, когото нарекли Николай.

Още от ранна възраст Николай се отличил със стремеж към свят живот. Той търсел Бога ревностно, изучавал Писанията, често постел и прекарвал дълго време в молитва. Когато родителите му починали, наследил голямо състояние, но бил решен да го използва само за благото на нуждаещите се. Постъпвайки според евангелския принцип „Когато правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти“ (Мат. 6:3), св. Николай обичал да помага тайно, за да не виждат хората добрите му дела. Веднъж научил, че един местен знатен човек се е разорил и мисли да продаде трите си дъщери в робство, за да плати дълговете си. Тогава Николай тайно подхвърлил кесия с жълтици в къщата му. С тези пари бащата успял да ожени първата си дъщеря. „Чудото“ се повторило още два пъти и спасило и другите две дъщери от унижението на робството. По подобен начин Николай избавял и други хора от жестоките им кредитори и снабдявал сиромасите с дрехи. Според някои версии на преданието, парите били спускани през комина, в окачените да съхнат чорапи или обувки. Това породило разпространената по-късно практика на Бъдни вечер децата да оставят обувките си пред камината и в тях да получават подаръците си от „дядо Коледа“ (дядо Николаус).