Актуални статии

Резултат с изображение за tradition

 

Традицията е живата вяра на мъртвите.

Традиционализмът е мъртвата вяра на живите.

(Ярослав Пеликан)

 

„Традиция” е дума, която лесно генерира високо напрежение сред евангелските християни. За мнозина тя звучи като заплаха за автентичния духовен живот, основан на непредубедено обръщане към Библията, разбирана под водителството на Духа, и искрена молитва към Бога в Христос. В същото време все повече протестанти си дават сметка, че това ги довежда до една нежелана откъснатост от общото християнско минало, лишава ги от богатствата, които се крият там, и им носи едно угнетяващо усещане за дърво без корен.

Резултат с изображение за luxury

Напоследък всички медии, политолози и социолози се надпреварват да ни определят, като най-бедната страна в Европа. Може и да са прави, особено след циркаджилъка на който сме свидетели тези дни. Нито десните политически субекти са десни, нито левите, леви, може би само ДПС е наясно със своя електорат.

В тази нашенска главоблъсканица, хора твърдят, че напрежението е стигнало небивали размери. Не могат да свържат двата края и не знаят как да излязат от финансови и най-вече морални задължения. Когато им се предложи вярата в Бога, те отчетливо отмахват с ръка и тросват: „Не мога да си позволя лукса да вярвам. Трябва да се работи. Вярата е утопия.”

Резултат с изображение за пастирски процеси

Пастирските процеси не са просто история, а и богословие – не богословието на дебелите книги по догматика, а богословие, написано от самия Бог върху тъканта на живота.

Резултат с изображение за John Nocks

Протестантските идеи в Шотландия имат дълбоки исторически корени от времето на Джон Уиклиф и последвалото движение на лолардите.

Като първи проповедници с реформаторски възгледи и мъченици на вярата в Шотландия през ХVІ век могат да се посочат Патрик Хамилтън и Джордж Уишард. Но за утвърждаване на Реформацията в Шотландия най-ярко изпъква приносът на Джон Нокс (John Knox – 1514-1572). Нокс следва богословие в университета на Сейнт Андрюз, а след това е ръкоположен като католически свещеник през 1536 година. Скоро след това открива и приема реформаторските идеи.

На 11.10.2018 г. Народното събрание прие на първо четене предложени изменения в Закона за веро­изповеданията (ЗВ). По-рано тази година бяха изготвени два отделни проекта за ремонт на основния закон, уреждащ религиозния живот у нас. Първият бе внесен на 4 май от народни представители на ГЕРБ, БСП и ДПС, а вторият бе обявен от Обединени патриоти (ОП) на 9 май 2018 г. 
Двата законопроекта предизвикаха ураган от реакции у всички религиозни общности в страната, включително Българската патриаршия, мю­сюл­манското изповедание, евангелските църкви, арменската общност, еврейската общност и като­ли­ческата църква. Буквално нито едно изпове­да­ние не изрази съгласие с предложените промени. Възражения бяха публикувани от някои протестантски деноминации (ЕМЕЦ, СЕБЦ), от Обединени евангелски църкви (ОЕЦ), от Националния съвет на рели­гиозните общности в България (НСРОБ), както и от редица правозащитни сдружения и организации от гражданския сектор. 

Уважаеми читателю, 

Общото молитвено движение и братолюбие организира на 22 септември 2018 г. от 14 часа в зала „Колодрума“ в Пловдив поредното събиране в молитва за България. Вестник „Зорница“ разговаря с един от организаторите на движението – брат Димитър Спилков.
Въпросите зададе п-р Станислав Алексиев. 

 


Яро Марчин е представител на Източноевропей­ската мисия (ЕЕМ).
Роден е в Кошице, Словакия, а понастоящем живее в Прага. 
Бил е учител по английски език и драматургия в лутеран­ска гимназия.
По-късно преподава Американска литература към Университета в Кошице (Словакия).


Перспективен изглед на Женева откъм страната на езерото, анонимен художник (източник zvab.com)

ОПОЗИЦИЯ ИЛИ РЕФОРМИРАНЕ НА ВЛАСТТА 

Като следват основните принципи на Реформацията, нейните водачи се изправят пред един трудно разрешим на практика парадокс: съчетаването на изискването за подчинение на „всяка власт“ поради легитимацията на политическото статукво в Писанието и противоположната логика на Божия суверенитет, който осигурява свободата на съвестта според превъзходството на Божията благодат и на Божия закон. В това изложение са посочени накратко няколко реформаторски подхода за разрешаване на този парадокс.