Актуални статии

Симеон Нови Богослов е малко познат християнски автор. В последните няколко десетилетия обаче интересът към него започва забележително да нараства. Неговите произведения се оказват важно свързващо звено в развитието на византийската богословска традиция между класическия патристичен период  и по-късната  исихастка школа. Симеон (949–1022 г.) живее по времето на Македонската династия от царуването на император Константин VІІ Багренородни до това на Василий ІІ Българоубиец. Ако за Българското царство този период е белязан с трагичен разгром, то  Византия  преживява, по това време  особен политически и културен възход наричан от някои „Македонски ренесанс“.

От средата на 20 век насам, пасажът от Посланието на апостол Павел към филипяните 2:5-11, се възприема като химн от широк кръг богослови.

Може би в тази връзка е необходимо да направя няколко уточнения, свързани с тази терминология.

Отдавна библеистите водят дискусия по въпроса, дали е възможно да се определи даден пасаж като химн. Към този момент има поне три основни пасажа от творчеството на ап. Павел, които се считат за христологични химни – Фил. 2:6-11, Колосяни 1:15-20, 1 Тим. 3:16.

Freedom Knows No Tribe - Foundation for Economic Education

„...Господи, при кого да отидем?...“ (Йоан 6:68)

Какво е свобода?

 Според Българския тълковен речник свободата е „отсъствие на ограничения; възможност за човек или друго същество да прояви волята си“. А свободен човек е този, „който може сам да определи своето поведение, действие и граници“. Днес – както никога до сега – живеем в свят с изобилие от информация. Плуваме в океан от знания, които би трябвало да ни помогнат при определяне на посоката ни и в способността ни да упражним своя избор. Но от това не става по-лесно. Свидетели сме на все по-трудно взети и все по-глупави решения с дълготрайни последици за все повече хора. Вглеждайки се в този океан, ще открием нечисти води, вредни и неразтворими частици, всякакви боклуци. Реклами, фалшиви новини, измамници, виртуални светове, киберпирати, дори терористи. И всички те тровят нашия ум и пречат на нашия избор, т.е. на нашата свобода.

Волтер и пруският крал Фридрих Велики се отнасяли с насмешка към него. Руската императрица Екатерина I го назначила на работа в Петербург. Математиците благоговеят пред името му. А то е Леонард Ойлер. Синът на протестантския пастир Паул Ойлер се появява на бял свят na 17 април 1707 година в швейцарския град Базел.

Ойлер отрано проявява обещаващи математически способности и по-късно напълно ще оправдае очакванията. Пълните му събрани съчинения се побират в 60 тома с енциклопедичен обем! Той се смята за основател на математическия анализ и спомага за огромен напредък в аритметиката, в геометрията, в тригонометрията и в диференциалното и интегрално смятане. Въведените от него означения се използват до ден днешен. Той дава името си на Ойлеровата константа, Ойлеровите числа, Ойлеровите интеграли и други математични форми.

Настоящият текст е заглавната статия на в. Зорница от 18 февруари 1916 г. В първата част, публикувана в бр. 2 от 2016 г., бе изложена предисторията на нуждата от календарна реформа.

Точно преди сто години нашата редколегия е била ревностен радетел за новаторски реформи, смело кръстосвайки шпага с невежеството и назадничавото мислене. Близка версия на същата статия се появява и в два последователни броя на вестник Народни права (Ватралски, С. Трябва ли да сменим нашия календар? Народни права, №43, 24.02.1916; №44, 25.02.1916). Ден по-късно, на 26 февруари 1916 г. споменатият в статията министър председател Васил Радославов внася законопроект и реформата влиза в сила от 31 март 2016 г. Според православния историк Димитър Христов материалите на Стоян Ватралски през февруари 1916 г. са първите случаи на обществена дискусия за календарната реформа.

Всяка нова сутрин е едно ново начало на живота ни. Всеки ден е едно завършено цяло. Днешният ден е границата на нашите грижи и мъки (Мат. 6:34; Як. 4:14). Той е достатъчно дълъг, за да намерим или да изгубим Бога, да останем във вярата или да пропаднем в грях или в срам. Затова Бог е създал деня и нощта, за да не се лутаме без граници, а още от сутринта да виждаме вечерта като цел пред нас. Както старото слънце всеки ден изгрява отново, така и вечната Божия милост се подновява всяка сутрин (Плач Еремиев 3:23). Старата Божия вярност трябва всяка сутрин да бъде осъзнавана отново; в живота, който живеем с Бога, можем ежедневно да започваме нов живот с Него. Това е дарът, който Бог ни дава всяка сутрин.

За кого е предназначено поклонението? „То е предназначено за Бога“, веднага идва отговорът. Ние се покланяме и издигаме Бог в нашите песни и молитви. Бог е в центъра на поклонението, можем да получим нещо от Него, но преди всичко отдаваме себе си на Бога в този момент.

Изминаха 70 години от първия процес срещу евангелските „пастири шпиони“, за който днес не се пише много. Този процес е срамен момент в историята на българското правораздаване, но ние сме длъжни да помним преживяното.

На 25 февруари 1949 г., в 8:45 ч., Софийски областен съд започва процеса срещу петнадесет евангелски пастири. Това са Васил Георгиев Зяпков, Янко Николов Иванов, Никола Михайлов Наумов, Георги Николов Чернев, Ламбри Маринов Мишков, Георги Николов Васев, Иван Ангелов Станкулов, Захари Спасов Райчев, Митко Матеев Димитров, Харалан Иванов Попов, Александър Георгиев Захариев, Ладин Иванов Попов, Здравко Стефанов Безлов, Йончо Николов Дрянов, Ангел Георгиев Динов. Всички те са активни пастири от четири деноминации – съборни църкви, методистки църкви, петдесятни църкви и баптистки църкви, членуващи в Обединени евангелски църкви (ОЕЦ).

Резултат с изображение за „нива за жетва“

Пастир Илия Яков Илиев е роден на 1 юли 1907 г. в планинското село Калугерово, община Правец.  Родителите му са земеделци.  За разлика от сега селото се е намирало не само встрани от  важни, но и от всякакви пътища. В него турци не са се заселвали. Поради това, че са оставени сравнително на спокойствие, местните хора са своего рода особняци, буйни и непокорни, но консервативни по природа.

Пришпорваме пролетта в мислите си. Нетърпеливи сме да свалим от плещите си бремето на зимните дрехи и да вкусим от свободата, която идва с новото  слънце. Метафората за тежкия зимен кожух, като че ли досажда, но това не я прави по-малко изразителна, когато искаме да кажем как се чувстваме след кратките зимни дни и дълги нощи. Жадуваме за цветни пъпки, млади хора забързани в пролетно безгрижие по улиците и аромат на свежи цветя. Картината всяка година е идентична, но това не прави нашите очаквания по-малки. Това важи за по-голямата част от човечеството, което познава свежестта на първа пролет.