Актуални статии

Тази година България отбеляза 170 години от раждането на Иван Вазов. Редица културни събития бяха посветени на юбилея: Народният театър учреди награда за духовен принос; документални филми и музикално-поетични спектакли разказаха за творчеството на поета; през юли Сопот беше домакин на традиционните Вазови празници; беше връчена и ежегодната Националната Вазова литературна награда.

Вестник „Зорница“ с радост се присъединява към честването на годишнината. Тук препечатваме отбрани извадки от книгата на публициста Стоян Ватралски „Иван Вазов като поет и религиозен учител“ (София, 1934). В няколко последователни броя отделяме дължимото на видния писател, поет и просвещенец, неслучайно получил прозвището „патриарх на българската литература“.

Материалите подготви Влади Райчинов.

Статията е отпечатана в „Зорница“, 9/2020.

Портрет: Георги Евстатиев, 1916 г. (източник: Wikipedia)


Реформирана църква в Дебрецен

В Унгария идеите на Реформацията проникват най-напред от Германия, с разпространението на лютеранството, още в първите десетилетия на ХVІ век. Но те се приемат най-вече от немско говорещото население в северните части на страната (днешна Словакия) и в някои големи градове.

Повече от 2000 години са минали от началото на Христовата църква на Земята. Това е много дълъг период, през който Църквата е преживяла какво ли не и се е променяла и опитвала да оцелее през вековете. Атаките, на които е била подложена Църквата, са идвали както отвън, така и отвътре. Самите християни много често са забравяли самата същност на Църквата и нейните основни функции. Именно поради това периодично се е налагало Бог да издига движения (като тези на Лутер, Калвин, Уесли и др.), които отново и отново да припомнят на християните как е изглеждала и как би трябвало да изглежда тяхната общност. В тази кратка статия бих искал да се спра само на няколко основни момента, които смятам, че е важно християните да разбираме и помним, а именно – нашето начало и свидетелствата за това начало в боговдъхновеното писание на Новия завет.

Днес всичко ни е в „в облака“. Писма, документи, снимки и какво ли не, всичко витае някъде във виртуалното въздушно пространство. Обясняват ни как отвсякъде с един „клик“ можем да достигнем до своя свят. Тази нереалистична реалност ни е станала толкова близка, че даже не се замисляме, че допреди време това беше само в сферата на фантазиите.

Дали обаче това „заоблачаване“ се отнася само за нещата, които „качваме там горе“? Не се ли веем и ние някъде из облаците? Църкви са пропити с хваления, насочени към чувствата и опитността на личността. Проповеди без приложения в реалния живот въобще не липсват. Някои даже си позволяват да твърдят, че то и на църква не било необходимо да се ходи, защото в „облака“ можело да се гледат цели богослужения. Накъде е тръгнал нашият християнски свят?

Кралица Мери Тюдор се възкачва на английския трон през 1553 година. През следващите години тя осъжда на смърт – често чрез изгаряне на клада – над 200 души заради техните религиозни убеждения. И така влиза в историята с прозвището Кървавата Мери, макар че всъщност е погубила далеч по-малко хора от своя жесток и безскрупулен баща. Мнозина от нейните жертви се отличават обаче със своето благочестие.


Петер Паладиус (1503-1560), първи примас на Лутеранската  църква в Дания  (Източник: Wikipedia)

Кристиан II, крал на Дания, Норвегия и Швеция, се отличавал с толкова жесток нрав, че бил свален от трона от собствения си народ през 1523 г. На съвестта му тежели убийствата на датски благородници и на един архиепископ. Бруталното му управление и кървави изстъпления в Швеция довеждат до откъсването на страната. Същевременно той допуснал майката на неговата холандска любовница да управлява кралската хазна. Но колкото и странно да изглежда на пръв поглед, безумията му разчистват пътя на Реформацията в Дания.

В месецана Реформацията е уместно да напомним нелекия и понякога противоречив път, по който са минали нейните водачи, за да изразят най-достоверно от библейски аспект съдържанието и смисъла на тайнствата. Дори да не са постигнали пълно единодушие в някои богословски подробности по тези въпроси, те като цяло са били водени от една главна идея: вярващите трябва да бъдат предпазени от опасната тенденция – вместо да прославят единствено Бога - да обожават и да се покланят на елементи на творението. Да бъдат предпазени от това да смятат, че чрез свещенодействия някои предмети и материални елементи на богослужението придобиват нови свръхестествени качества, и така сами по себе си носят благодатно и спасително въздействие.    

 

Към края на юни 2020 г. в редакционната колегия на в. „Зорница“ проведохме импровизирана дискусия, посветена на безпрецедентната епидемична обстановка в България и нейното отражение върху обществото и църквата. Темата не е загубила своята актуалност и към настоящия момент. Предлагаме ви нашата дискусия, с известни съкращения. Модератор беше Тодор Велчев.

На 29 октомври 1907 г., целият холандски народ чества седемдесетата годишнина на Абрахам Кайпер. Със специална декларация се признава, че всяка глава от историята на Нидерландия през последните няколко десетилетия: държавност, църква, обществени дела, преса, образование и наука, не би могла да бъде написана, без да се спомене името му на почти всяка страница. През целия този период животът и делото на д-р Кайпер играят значителна и понякога решаваща роля за преобразуванията в страната.