Отражения на Реформацията в управлението на обществото


Перспективен изглед на Женева откъм страната на езерото, анонимен художник (източник zvab.com)

ОПОЗИЦИЯ ИЛИ РЕФОРМИРАНЕ НА ВЛАСТТА 

Като следват основните принципи на Реформацията, нейните водачи се изправят пред един трудно разрешим на практика парадокс: съчетаването на изискването за подчинение на „всяка власт“ поради легитимацията на политическото статукво в Писанието и противоположната логика на Божия суверенитет, който осигурява свободата на съвестта според превъзходството на Божията благодат и на Божия закон. В това изложение са посочени накратко няколко реформаторски подхода за разрешаване на този парадокс.
През 1520 г. Лутер публикува няколко трактата. В Обръщение към германските благородници той призовава кралете да се намесят в живота на Църквата и да я реформират с дадената им от Бога власт на териториите, които управляват. В друг трактат, Свободата на християнина, Лутер се противопоставя на еклесиологията на римокатолицизма. Той защитава идеята, че всички вярващи са царско свещенство и имат право сами да избират своите пастири. 
Но в хода на политическите събития, които произтичат от реформацията на Църквата, самият той променя някои от своите позиции. Това се дължи на неочаквани за него отклонения на реформационното движение. След Селското въстание от 1524-1525 г. Лутер изоставя идеята за независимо управление на местните църкви и започва да вменява на управляващите принцове още по-съществена роля в управлението на Църквата. Така вече местните лутерански църкви ще загубят свободата да избират сами своите пастири.1 
Що се отнася до еретиците, Лутер, който сам някога е бил осъден като такъв, десетина години по-късно се съгласява с произнасянето на смъртни присъди срещу разпространители на ерес, ако тя противоречи на основни доктринални определения, утвърдени от Вселенските събори.
В мисленето на Калвин могат да се открият както сходства, така и различия с това на Лутер. Първото издание на Институти на християнската религия от 1536 г. Калвин адресира до френския крал Франсоа I. 
Напрежението, което се поражда от Реформацията в Европа, задължава френския реформатор да защити позициите си, като доказва на първо място тяхната политически благонадеждност спрямо статуквото. Калвин намира за необходимо да декларира на висок глас, че се разграничава от идеите на анабаптистите, от които кралят е сериозно обезпокоен. В Четвърта книга на Институти Калвин ги критикува за това, че проявяват политически нихилизъм, като го обосновават с аргумента, че „щом сме умрели чрез Христос за елементите на света и сме пренесени в Божието царство в небесата, твърде мерзко и недостойно е да се занимаваме с тези нечисти и профанни занимания относно делата на света, спрямо които християните трябва да са напълно отделени и чужди“.2 
Същевременно в развитието на мисълта си той изхожда от позиция, близка до тази на анабаптистите. Калвин е напълно съгласен, че „духовното царство на Христос и гражданските закони са неща, твърде отдалечени едно от друго“.3 Категорично определя като „юдейска лудост“ желанието да се ограничи Христовото царство в елементите на света, защото „плодът, който очакваме по благодат от Христа, е духовен“. Различието с анабаптистите се открива в мнението на Калвин, че светското управление, не му противоречи. Защото Христовото царство започва още тук, на земята, вътре в нас и ни създава вече известен „вкус за безсмъртното и нетленно блаженство“.
Целта на временния светски режим е да подхранва и поддържа „външното служение на Бога“, да опазва съществуването на Църквата в нейната цялост, да възпитава справедливи взаимоотношения, да опазва гражданското право и обществения мир. Особена тежест Калвин поставя върху ролята на магистратите – както в ролята им да опазват реда, така и в службата им като коректив на царете и управителите на народите.
Калвин придава на органите на правосъдието и на реда и един по-висш статут, който произтича от зависимостта на политическото измерение от третото – възпитателното – приложение на Закона. Това е важен елемент от учението му за ролята на Закона в делото на Изкуплението. 
От тази гледна точка магистратите, в рамките на техните функции, трябва да се считат отговорни на първо място за опазването на благочестието. Макар и „външни“ служители, те трябва да действат като викарии на Бога и да се грижат за възстановяването и поддържането на богослужение в дух на истина.4 Целта на това възлагане на отговорност е да се преобрази, доколкото е възможно, цялото общество. В това отношение Калвин изразява несъгласие с някои от последователите на Лутер, които считат, че магистратите трябва да се грижат само за земните дела на хората, като поставят настрана служението на Бога. В това отношение той стои сякаш по-близко до разбиранията на анабаптистите, които създават „църкви комуни“. 
Под влиянието на Калвин град Жене­ва се превръща в една духовна теокрация, но с ясно изразена насоченост към цялото общество, а не като селище от анабаптистки тип5, в което не се приема разминаване между видима и невидима църква.
Макар и на второ място, Калвин одобрява обособяването на три власти „във всяко царство“ за институционална защита на свободите на народа, която е по Божия воля. При наличието на такава трета (съдебна) институция той смята, че нейно задължение е да разпознае задължението си пред Бога да защитава тези свободи, като противостои на злите и несправедливи владетели. В такива случаи Калвин насърчава християните да не се съпротивяват чрез средства на индивидуално непокорство или чрез стихиен бунт, а да търсят по институционален път защитата на правосъдната система от своеволията на някои владетели. Насърчава ги и в тяхното пряко участие във властта, та чрез тях Божията правда да прониква по-дълбоко в обществото.
Калвин развива подробно своята теза за задължително подчинение на властите, дори когато са зли, с цената на търпение към неправдите им. Той издига „граници на нашето подчинение на хората“8, единствено ако то води до неподчинение на Божия закон и на Христовите заповеди. В такъв случай заявлението на ап. Петър е аргумент с пълна сила: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеци“ (Деян. 5:29). И съвсем накрая на Институти той залага довод за съпротива, като изпит за зрялост (в начина на тълкуване и по начина на приложение) с думите на ап. Павел: „С цена сте били купени, не ставайте роби на човеци“ (I Кор. 7:23).    ◙

(със съкращения; следва продължение)

 


Продължаваме да публикуваме доклади от Mеждународната научна конференция „500 години Реформация: богословски, 
исторически и социални перспективи“, организирана от БЕД и гражданско сдружение ХАРТА, проведена в СУ „Св. Климент Охридски“ на 13 и 14 ноември 2017 г. 

 

1  Neal Blough, Luther et les Réformés radicales. Théologie évangélique, vol.15 n°1, 2017, p.101.
2  Jean Calvin, L’Institution chrétienne, Livre quatrième, XX, 2. Kérigma-Farel, 1978. (прев. Данаил Игнатов).
3  Пак там, ХХ, 1.
4  Виж Meine VELDMAN, op.cit. p.47.
5  Такова селище е Валдсхут, на австрийска територия по онова време, в което общинските власти налагат кръщението да се извършва само с лична изповед на вяра.
6  Jean Calvin, L’Institution chrétienne, Livre quatrième, XX, 31.
7  Пак там, ХХ, 31.
8  Пак там, ХХ, 32.