Новата година и новото начало

Краят на старата и началото на новата година обикновено е време за правене на равносметка, за вглеждане назад. С надеждата да се поучим от грешките, които сме направили, да се поздравим с добре свършената работа, да се насърчим да вървим напред, за да е утрешният ден по-успешен от изминалия. 
По това време се замисляме (поне повечето от нас) за това колко от това, което сме си пожелали и за което сме работили през годината, сме успели да постигнем. Политици, лидери на влиятелни институции и организации дават отчети за извършеното през годината и заявяват, че „са направили много, но че има много още да се направи“. Общото винаги е, че те изповядват вярата и оптимизма си, че и в следващата година ще „вървим заедно напред“ към своята цел, „защото заедно сме силни“. Това „заедно напред“ е вървене към една върховна човешка цел: „да постигнем мир и благоденствие на земята“. Благоденствие сами. Благоденствие заедно. Благоденствие на земята, такава, каквато я познаваме. Благоденствие... без Бога.
Бог, за разлика от нас, не прави ретроспекции. Той не се поучава от грешките си, понеже никога не допуска грешки. Нито пък си пожелава да постигне нещо повече. Той просто заявява, че ще направи нещо забележително! И го прави! Това е началото на Неговата година, както и на годината и за Неговия народ. 
Виждаме този принцип още в древността, когато Бог издига Мой­сей да изведе Неговия избран народ от Египет. Той извършва чрез Мойсей всички обещани знамения и вече идва времето да освободи народа Си от египетския гнет. 
„Тогава Господ говори на Мойсей и Аарон в египетската земя и каза: Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината“ (Изх. 12:2). 
В този първи месец от новото им летоброене Бог извършва избавлението, което е обещал. В четиринадесетия ден от този месец,  след като нанася последната съкрушителна язва на египтяните, смъртта на първородните им рожби, израилтяните излизат победоносно от земята на робството, която е била техен дом в продължение на четири века. Бог пощадява децата на евреите поради кръвта на жертвеното агне, с която те намазват праговете на къщите си в изпълнение на Божията заповед. Това жертвено агне става предобраз на Божия Агнец, принесен за всички нас на кръста на Голгота – Исус Христос, който ни избавя от идващия гняв (I Сол. 1:10). 
Какво ни казва Христос? Имаме ли нужда от това да се взираме назад през новата година – в нашите отминали провали, болки и успехи? Господ Исус ни казва, че веднъж, щом сме „хванали ралото“, т.е. щом сме Го последвали и сме започнали да се трудим за Неговото царство, ние не бива да гледаме назад (вж. Лука 9:62)! Ап. Павел от своя страна заявява, че забравя задното и се простира към предното, като гони „целта за наградата на горното призвание в Христос Исус“ (Фил. 3:13-14), а също така и ни увещава да „гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра“ (Евр. 12:2). В последната книга на Библията Господ казва в пророческо видение на апостол Йоан: „Ето, идвам скоро и Моята награда е с Мен, и ще отплатя на всекиго според делото му“ (Откр. 22:12). Нашата утеха и нашата радост идват от надеждата за идващия Господ и от вярата ни, че Той е винаги с нас по един напълно действителен начин.

И все пак... Да, ние трябва да се вглеждаме и назад. Нашият духовен взор трябва да е отправен и към вече отминалото: към кръста на Господ Исус Христос, чрез Когото „светът за мен е разпънат, и аз – за света“ (вж. Гал. 6:14)! За да избегнем вероятността да станем „късогледи“ и да забравим, че сме били очистени от старите си грехове. Божията равносметка, веднъж завинаги направена, гласи: „Свърши се!“ (Йоан 19:30). Стрелката на духовния ни компас неизменно трябва да сочи в една посока – към Христос в миналото, в настоящето и в бъдещето. Към Христос, Който умря, възкръсна и идва отново!
Бог не прави ретроспекции, нито пък ни обещава мир и благоденствие на земята – такава, каквато я познаваме. Той ни обещава, че идва скоро, за да постави ново начало! Обещава ни ново небе и нова земя, в която никога няма да благоденстваме... сами. В тази обновена земя ние ще бъдем безкрайно щастливи заедно с Него. В нея ние ще сме постигнали върховната цел, изпълнението на добрата воля на Бога – всичко на небесата и на земята да бъде обединено като цяло в Христос. Божието царство ще изпълва цялата земя и всички народи ще служат на Царя на царете, Който изкупи с кръвта Си хора от всеки народ, които да Му принадлежат завинаги!
В началото на новата година обикновено се вглеждаме назад, но Бог не очаква от нас да останем обърнати назад. Дори увиснал на кръста, Христос гледаше напред, към „предстоящата Му радост“. Вглеждайки се в Него, там, на кръста, можем и през новата година да последваме примера на Исус и да се устремим напред, към бъдещето. Към идващият Господ, от Когото получаваме само добрини. И да се зарадваме! За това, което „око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е идвало“, което Той е приготвил за тези, които Го обичат!                            ◙