Светлината на града

Рождествените празници отново тропат на вратата ни. Навсякъде украсяваме дървета, магазини, офиси, църкви. Празничното настроение набира сила.
От две-три седмици в някои градове на Европа все по-често пулсират едни други светлини, с които вече свикваме. Все едни мигащи и с различни цветове. Ту сини, ту червени, ту жълти. Мигат, мигат и се движат. Всичко би било празнично, ако не се чуваха и сирените, придружаващи светлините. Ако не се чуваха и писъците от ужаса от кръв и мъртви тела. Ако не беше страхът, който сковава сърцата. Дали светът се подготвя за празник или за война? Има ли смисъл в Рождество сред страха и несигурността? Верни ли са думите на пророка: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават...“ (Ис. 9: 6, 7а)? Или на небесното войнство: „Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (Лука 2:14)? Защо няма мир, ако Исус е „Князът на мира“?

Отговор на тези въпроси ни дава именно Рождество Христово. Защото ни припомня нашата най-съществена нужда, показва ни как можем да я задоволим и ни посочва какъв ще е крайният резултат.
Представете си, че някой успее да изземе и спре производството на всички оръжия от лицето на земята. Нима човекът няма да измисли нови начини да сее смърт и да наранява себеподобния? Разбира се, че да. Мирът не е просто липса на война. Еврейската дума „шалом“ го представя като нещо завършено, трайно. Поради греха човек не е завършено същество. Той все търси, на него все нещо му липсва, неспокоен е. Иска да запълни най-голямата празнина в живота си – прекъснатата връзка със Създателя. Но не знае как. Именно раждането на Исус възстановява тези мирни взаимоотношения.Апостол Павел пише: „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си, чрез [Исуса] Христа...“ (II Кор. 5:18). Светлините на Рождество ни напомнят, че без въплъщението на този „Бог могъщ“ вътрешният мир с Господа не би могъл да бъде осъществен. Именно затова, видял родения Младенец, старецът Симеон може да възкликне: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думата Си. Защото видяха очите ми спасението, което си приготвил пред всички люде. Светлина да просвещава народите...“ (Лука 2:29 – 32а). Възрастният човек може да засвидетелства, че въпреки че живее под робството на Рим, той е в мир с Бога и това му дава вечен покой. Свистенето на куршумите и воят на линейките не бива да ни плашат, защото те не са нашият най-голям проблем. Нашият най-голям проблем е Божият справедлив гняв, от него трябва да се притесняваме повече. Затова Христос казва: „Не се бойте от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият, но по-скоро бойте се от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла“ (Мат. 10: 28). Затова се роди Той – за да ни помири с небето.
Рождество ни приканва да си припомняме тези истини и да вярваме, че няма друго Име, дадено на хората, чрез Което трябва да се спасят (Деян. 4:12). Рождество ни казва, че и ние трябва да се родим заедно със Спасителя и чрез вяра да се приобщим към Него и обещанията Му. Да поставим живота си в зависимост от Бога, като разчитаме, че ще бъдем помилвани, както е заявил. Само ходейки така, с този „Чудесен съветник“, ще можем да изпитваме мир по време на война, спокойствие по време на криза, сигурност по време на несигурност. Защото мирът с Бога не е нещо химерично само за „небето“, то е всекидневие с Него, от което черпим удовлетворение и утеха. Нека само да си припомним примера на мъчениците на църквата, които „умираха с вяра“ (Евр. 11:13).
Разбира се, обещанието не е само за този живот. Апостол Павел казва, че ако се надяваме на Христос само в тези наши смъртни тела, ние сме най-много за съжаление (I Кор. 15:19). Затова Месията Господ Исус дава на евангелист Йоан видението за един друг град, ярко осветен, с Божията слава и светилото на Агнето (Откр. 21:23). Божият град е нашата крайна дестинация. Рождество ни отвежда точно там. Светлината на този град е същият Младенец от яслите, дал живота Си за нас, възкръснал за нашето оправдание, възнесъл се, за да ни води в победен ход заради Името Си. Във вечния град няма да има линейки, няма да има пожарни, нито полиция. Там няма да има грях. Само Светлината ще остане. Не онази от бурканите на колите. Но светлината на Божията слава.
Ето за това говори Рождество. Още от предвечността Бог прославя Себе Си, като избира да стане един от нас, за да изгони страховете ни и да ни освети, като блесне със Светлината Христос. Предвкусвайки тази пълнота, ние смело крачим напред, плътно до Бога, за да преминем покрай куршумите, страха и неизвестното, да се отправим към слезлия отгоре Йерусалим и да бъдем огрени от Светлината на града. Честито Рождество Христово! Благословена 2016 година!

П-р Станислав АЛЕКСИЕВ