Воюващата църква

Когато  говори за Своята църква, Господ Исус Христос  казва, че „портите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18). С тези думи Той разкрива, че църквата ще бъде постоянно атакувана от силите на ада, които  възпрепятстват нейната дейност и развитие. Църквата води една непрестанна борба, за да стане позната на всички истината, която Христос изяви, че Той е единственият Спасител на света и всеки грешник може да получи прощение на греховете си, спасение и вечен живот само чрез вяра в Него. Църквата постоянно воюва за запазването на своята чистота. Тя е в непрестанна духовна война срещу всички опити на сатана да пречи за разпространяването на тази истина и срещу всяка негова хитрост да я изопачава  и заблуждава хората чрез лъжебратя и лъжеучители,чрез лъжеапостоли и лъжепророци.

Животът на всеки последовател на Христовата църква е едно пътуване през долината на смъртната сянка. Пътуване, което е изпълнено с много опасности, страдания и борби. Утешителното за всички е, че щом в тая долина има сянка, значи има слънце, което черните облаци  не могат да затъмнят. Сянката в тая долина е плод на светлината на Слънцето на Правдата, за което няма прегради. Псалмопевецът свидетелства: „И в долината на смъртната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене” (Пс. 23:4). Така той потвърждава думите на Исус: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Неговото постоянно присъствие, помощ и утеха укрепва всички, които преминават през долината на смъртната сянка когато са преследвани, гонени, и убивани заради своята вяра и свидетелство за Христос.

Когато ние в България преминавахме през тази долина на смъртната сянка, мнозина наши братя от свободния свят се отнасяха с голямо съчувствие към нас като „страдащата църква”, „преследваната” или „гонената” църква за Христос. Това е вярно, но не е пълно определение. Страдащи хора има много по света. И вярващи и невярващи хора са измамвани, онеправдавани и минават през различни страдания. Много невярващи хора са подлагани на гонения поради своите престъпления или поради своите политически убеждения. Господ Исус Христос определи Своята църква като „воюваща”църква. Затова апостол Павел съветва младия Тимотей: „Подвизавай се в доброто войнстване на вярата” (І Тим. 6:12). Нека гледаме на себе си като част от Христовата армия – войници, които са готови да минат през гонения и мъки, да страдат и умират, да бъдат ранявани и убивани, но да останат верни на своя Господ и Спасител. „Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота” ни казва Той (Откр. 2:10).

Това, което преживя църквата в България по време на комунистическата диктатура беше държавна политика за духовното унищожаване на българския народ и на всички негови традиции и обичаи. 

Когато при тези гонения и пишещият тези редове беше арестуван,  те открито му заявиха: „Ти трябва да знаеш, че ние живеем в една атеистична държава и всеки, който вярва в Бога е враг на тая държава”.

Гонението на християните и унищожаването на църквата в България се превърна в държавна политика.

Това време премина, Тази държавна  политика се промени. Остана тяхното наследство. Църквата продължава да живее  в същото обкръжение. В нея  са същите ръководители, които не ся изповядали своите грехове, проявяват лицемерна, любов, лицемерна вяра, лицеприятие. Не  случайно апостол Павел  изброява между многото опасности в своя живот  и опасността от  лъжебратя.

Църквата е минавала и ще минава през много борби и от вътре и от вън.

В нея е имало  и  до идването на Христос ще има

ученици като Юда, който предаде своя учител,

Служители като Димас, който обикна сегашния свят,

ръководители като Диотреф, който обича да първенствува,

пророци като Валаам, който мисли за своята печалба ,

царе като Саул, който е загрижен за своя авторитет.

Заедно с това Бог има в Своята църква усърдни и верни Свои служители

с чистотата на Йосиф,

с ревността на Мойсей,

със силата на пророк Илия,

с верността на Данаил и неговите приятели Седрах, Мисах и Авденаго,

с искреността на дякон Стефан

с неподкупността на апостол Петър

 с усърдието на апостол Павел,

с кротостта на евангелист Йоан и безброй герои и мъченици, които се подвизават за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите, независимо от пламъците на гоненията

Пред нас стои открит въпросът – каква църква сме ние?

Ще осъзнаем ли отговорността да бъдем воюваща църква? .Ние не можем да излезем срещу нечестието в света ако то  спокойно се шири между нас в църквата и нямаме смелостта на апостол Павел, който открито изобличи апостол Петър, заради лицемерието му

Воюващата църква е реформаторска църква. Тя постоянно обновява себе си и реформира обществото.

Воюващата църква буди народната съвест. Тя не допуска народът да спи. Разобличава народните  недъзи и му посочва  пътят, истината и животът към духовно издигане на личността, семейството и обществото.