Мед и катран в медийния казан

Помните ли новините от януари? 

„Ванга предрекла Трета световна“, „Корупционен скандал в тениса“, „Тодор от Враца бил убийците си с бокс“, „Мигрантите в Европа минаха милион“, „Изхвърлиха Литекс“, „Дете падна от лифт“, „Баща се саморазправя в гимназия“... На каца мед и лъжичка катран стига, гласи поговорката. У нас обаче съотношението между мед и катран в кацата на медийния свят е безвъзвратно изкривено. 

Първият месец от 2016 г. се изтърколи неусетно. След новогодишните пожелания за мирна и честита година отново се гмурнахме в море от лоши вести. Замислям се. С такива неща ли искам все да е белязано ежедневието ми? Защо нещо вътре в мен постоянно ме влече да се вторачвам в потискащия поток от черногледи новини? 

Вие как смятате? Какво ни кара да се връщаме отново и отново като наркозависими към поредната доза вечерна емисия? Въпросът е сериозен, но да започнем с няколко наблюдения. 

Катран в кацата с меда

Преди всичко повечето новини са с креслива и негативна щампа. Кое заглавие ще привлече повече зрители: „Подаряват цветя на учителка“ или „Психясал ватман дере пътник“? За да те привлекат, медиите гледат да те разтърсят, да те изплашат. Част от маркетинга. Колко трудно между скандалите в съдебната система и трагичните вести от войната по пътищата се промъкват новини като тази за 15-годишната Мария, помогнала на тролейбусен шофьор в Стара Загора! В някои медии „добрата новина“ е рубрика най-много веднъж седмично – удавена в потока от угнетителна мътилка и печални сензации. 

Второ, новините обикновено са повърхностни. Сложни теми се свеждат до петсекундни сбити фрази. Дори и по-дългите репортажи не постигат особена дълбочина. Дали по-скоро да не отворя някоя книга? 

Трето, новините ме оставят късоглед. Репортерите създават илюзия за всестранност, но всъщност отразяват доста малко детайли. По земята се случват толкова много неща, които не попадат в информационния поток. След края на емисията оставаш с усещане, че знаеш какво става по света и у нас. А в действителност ти е поднесена една микроскопична част. 

Четвърто, новините пристрастяват. В момента щом кажат: „А сега най-важното от деня...“, ние оставяме всичко и забиваме поглед в екрана. Дори и да се опитваме съзнателно да ги избягваме, вниманието ни лесно се приковава. Ако ви е трудно за една-две седмици да се откъснете от гледане на емисии, значи ме разбирате. 

Пето, медиите внушават определен светоглед. Мислете за това, а не за онова. Страхувайте се от тенденциите. Възмущавайте се от еди-чие си поведение. Ние ще ви кажем какво да мислите, за да се чувствате добре. Ние ще ви научим как да реагирате, какво да купувате, доколко да вярвате, кога да пътувате, кого да мразите.

Шесто, повечето медийни известия не ви вършат работа. Каква част от новинарския поток през последната седмица е имала връзка с личното ви ежедневие? Представят нещата като важни, но на практика не е така. Колко от днешните новини ще помните догодина? А ние ги гледаме и вместо реална информация попиваме посланията между редовете. 

Седмо, поднасят ни се излишни повторения. Едни и същи фрази и кадри се излъчват до умопомрачение. Рядко се случва да излъчат нещо свежо и ново. 

Осмо, новините ни вманиачават върху проблемите. Описват кризата с най-ярките детайли. Извличат крайностите от случващото се. Научават ни да мрънкаме за проблемите, но не и как да ги решаваме. Внушават ни претенциозност, язвителност и гняв, но не и визия какво да се направи по въпроса. Оставете за малко новините и съвсем естествено ще ви остане повече време да разрешавате казусите, вместо да се тревожите от тях. 

Да направим равносметка

И в тази връзка - гледането на новини изяжда времето ни. Ако консумирате по 30 минути дневно, това са 183 часа годишно. Те се равняват на 23 осемчасови работни дни. Цял месец активно време губим всяка година! Толкова ли ви бяха ценни всички изгледани новини през 2015 г.? 

От гледна точка на християнската ми вяра впрочем лошите новини имат своя роля. За да представям благовестието пред моя ближен, грехът на човешкото сърце е чудесна изходна позиция. Преди добрата вест има лоша вест. Ние сме паднали в грях, а последиците от бунта ни срещу Бога са видими навсякъде. 

Отвъд това обаче продължавам да си задавам въпроса за необходимия баланс между нуждата да съм осведомен и сляпата зависимост от новинарския поток. С какво би искал Бог да пълня главата си? Как подбирам медийните послания, с които се храня? Критичен ли съм към пропагандата, перспективите и светогледите, които поглъщам от екрана? Имам ли филтър за хибридната война, която се води срещу мен от страна на обикалящия като разярен лъв паднал ангел? 

Съществена стъпка в опитите ми да различавам тихия глас на Изкупителя от подлия шепот на Изкусителя е решението да чета и изучавам Библията всеки ден. Независимо дали това става в тихото ми време или чрез добра книга, или чрез силна проповед, или чрез библейска група, аз съм решен да давам в сърцето си повече място на Божието слово, отколкото на гласовете на този свят. 

А вие как решавате този проблем? Очакваме писмата ви на редакционната поща. По какъв начин успявате да прилагате Римляни 12:2 в това отношение? Потърсете как звучи този стих във вашето издание на Библията. Тук предлагаме един от по-динамичните преводи на английски: „Не се приспособявайте към обикалящата ви култура дотолкова, че да се впишете в нея, без да разсъждавате. Вместо това насочвайте вниманието си към Бога. Така ще се променяте отвътре навън. С готовност разпознавайте какво иска Той от вас и бързо реагирайте. За разлика от заобикалящата ви култура, която все ви тегли надолу до своите нива на незрялост, Бог извлича от вас най-доброто и изработва у вас добре формирана зрялост.“ 

Има храна за размисъл, нали?

Влади РАЙЧИНОВ