Лукс

Резултат с изображение за luxury

Напоследък всички медии, политолози и социолози се надпреварват да ни определят, като най-бедната страна в Европа. Може и да са прави, особено след циркаджилъка на който сме свидетели тези дни. Нито десните политически субекти са десни, нито левите, леви, може би само ДПС е наясно със своя електорат.

В тази нашенска главоблъсканица, хора твърдят, че напрежението е стигнало небивали размери. Не могат да свържат двата края и не знаят как да излязат от финансови и най-вече морални задължения. Когато им се предложи вярата в Бога, те отчетливо отмахват с ръка и тросват: „Не мога да си позволя лукса да вярвам. Трябва да се работи. Вярата е утопия.”

А дали вярата е само за елитарно и утопично настроени хора? Може би е само за онези, които даряват в храма по Рождество и Великден?

Един позабравен пасаж от книгата Левит говори друго: „Но ако не може да си позволи, да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях…Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха, който е извършил в някое от тия неща, и ще му се прости...” (Лев. 5: 11 – 13).

В тази глава се пояснява как вярващия да направи изповед за грях и как да възстанови взаимоотношенията си с Бога. Но изведнъж, наред с другите посочени правила и наредби, автора добавя, че за всеки, който не може да си позволи угоени телета и овни има също осигурен достъп до Господа. Стига да иска, човек може да отиде при Бога и с чаша брашно и изповедта му за грях ще бъде приета. Така става ясно на всеки, дори и на най-силния на деня, че Бог не се впечатлява от големината на жертвата.

Библейският Бог не иска от човека да Му принася еднакви по стойност и размери жертви. Това веднага би дискриминирало бедните и би дало преимущество на богатите. За да има взаимоотношения с Него, човек трябва да отиде при Бога такъв, какъвто е и да разчита на благодатта Му, за да бъде приет.

През 1517 г. един католически монах е разбрал това. Разбрал е, че праведния може да бъде жив само чрез вярата си в Бога (Римл. 1: 16, 17). Тази истина се е превърнала в движещата сила на Реформацията. Тя е довела и най-обикновените хора до лукса да имат взаимоотношения със своя Създател. А това е дало отражение и на техните социални и морални взаимоотношения. Проповедите от освобождаващото Божие слово са довели и до свободата на личността. Днес все още се захласваме по точните швейцарски часовници, например, но малцина се замислят, че те са факт, поради наставленията на Жан Калвин, който усилено проповядвал на занаятчиите в Женева, че трябва да правят всичко „като за Господа”.

Вярата в Бога не е лукса на елита. Тя е ясното и отчетливо доверие в Личността на Този, Който не пожали Сина Си за нашите грехове. Приложена в живота, тя дава свобода от смачкващото напрежение на неизвестното бъдеще. Тя помага човек да бъде прозорлив и с постоянство да гради себе си, семейството си и обществото около него. Тогава, независимо от социологическите проучвания ще се знае, че живота ни на тази земя не зависи предимно от нашите възможности, но от щедрата Божия благодат. А това е вече лукс!