Мартин Лутер и християнското образование


Лутер в замъка Вартбург във Айзенах; литография от 1882 г.
(илюстрация: GraphicaArtis/Getty Images)

Знанието за божествените истини и Божията воля допринася за възпитанието и „цивилизоването“ на поколения българи. Хората от по-старото поколение все още си спомнят как са учили за християнството в училище. И това не е прецедент в човешката история. Още от възникването на християнската вяра християните разбират важността от това, да обяснят основните истини и догмати по простичък и разбираем дори от децата начин. Това е една от причините за възникването на иконописта. Тя се явява своеобразно вероучение в картинки не само за най-малките, но и за неграмотните възрастни вярващи, които по онова време преобладават. 
През вековете християните проявяват творчество и предават спасителните истини за личността и делото на Господ Исус Христос чрез химни и духовни песни, чрез проповед, четене на Свещеното писание по време на богослуженията и различните събирания на Църквата. Но още първите векове в Александрия, Антиохия и на други места възникват християнски школи, които обясняват и тълкуват Библията и просвещават християните в църковното учение, за да са подготвени срещу многобройните ереси. 
Така постепенно, особено през Средновековието, на запад систематизираното християнско образование преживява разцвет предвид по схоластичната настройка на римокатолическото богословие.
Мартин Лутер израства в католическа Германия през ХV век. През 1488 г., едва петгодишен, той започва да посещава училище в Мансфелд, където освен че научава латински език, получава и най-важните знания за християнската вяра. Впоследствие той става монах, ръкоположен е за свещеник, става доктор и професор по богословие. Очевидно ранното запознаване с християнската вяра изиграва своята важна роля в неговото духовно търсене, което накрая го довежда до убеждението, че Божията милост не може да се спечели чрез добри дела и че Бог приема каещия се грешник и го оправдава чрез вярата в разпнатия за греховете му Христос. Тази му вяра впоследствие става катализаторът за започването на Реформацията и го прави един от най-влиятелните богослови за всички времена. 
След началото на реформаторското движение на 31 октомври 1517 г. проповедта и критичните идеи на Лутер бързо печелят привърженици сред обикновените хора и за десетина години то се оформя в добре организирани общини. Когато Лутер и неговите съработници обикалят вече сформираните протестантски общности през 1528-1529 г., те разбират, че незнанието относно вярата е голямо както в християните, така и в пастирите. Необходимостта от ясно, сравнително кратко и достъпно изложение на основите на евангелската вяра става очевидна. 
Така в отговор на тази нужда през 1529 г. Лутер написва Големия и Малкия катехизис, който се превръща в учебник, по който да се преподава в училищата, църквите и домовете. Интересно е, че с катехизиса той насърчава не само учителите и пастирите, но поставя и един важен библейски акцент върху нуждата родителите да учат и възпитават семейството си в християнската вяра. Мартин Лутер увещава в една своя проповед: „Приятели мои, имам да ви кажа, че трябва старателно да учите Божието слово и да не си мислите, че го знаете. Който може да чете, нека сутрин да отвори един псалм или която и да е глава от Писанието и да ги изследва известно време. И аз го правя. Когато стана, моля се с децата с десетте Божи заповеди, Отче наш, Изповедта на вярата и някакъв псалм след тях.“[1] 


Предна корица на Малкия катехизис; издание от 1528 г.
(илюстрация: Wikimedia.org)

Нищо чудно, че четенето и изследването на Библията у дома, любовта към Божието слово, както и предаването му на децата още от времето на Лутер стават част от ДНК-то на протестантството. Разбира се, трябва да уточним, че процентът на грамотност сред населението не е висок по това време. По-малко от един на всеки трима души по това време могат да четат на немски език в германските градове и един на всеки двадесет като цяло.[2] Това прави нуждата от добре организирани училища с подготвени учители още по-голяма. 
Влиянието на Реформацията, която започва Мартин Лутер, по тези причини е в тясна зависимост не само от благоволението и вярата на германските курфюрсти, но и от това до каква част от населението ще достигнат идеите на Лутер. Тук печатарската преса изиграва своята ключова роля. Витенберг, редом с Кьолн, Нюрнберг, Страсбург, Базел и Аугсбург, по това време са водещите печатарски центрове на Свещената Римска империя.[3] Две на всеки пет от напечатаните творби на Лутер през 1525 г. и една на всеки три през 1530 г. са проповеди (а не полемични или богословски трактати). 
По това време хората се нуждаят от изграждащи вярата творби на достъпен език. И катехисисите, и проповедите на германския реформатор изиграват решителна роля. Те бързо се разпространяват в Централна и Северна Германия и се използват в училищата и домовете за християнската просвета на поколения деца. Стремежът към образование и любовта към знания постепенно става характерна черта на протестантското движение, което дава на света блестящи умове и учени като Исак Нютон, Майкъл Фарадей, Луи Пастьор, Макс Планк, Блез Паскал и много други. 
Усилията, положени за развитие на християнското образование от Мартин Лутер, дават обилни плодове не само в това, че възпитава поколения деца и ги просвещава във вярата в Христос. Негови творби вдъхновяват други реформатори и им дават тласък да напишат от своя страна революционни за времето си творби и да поемат знамето на протестантската Реформация в своите страни. Пример за това е Жан Калвин, който използва широко катехизисите на Лутер, както и неговите творби За свободата на християнина и Вавилонският плен на църквата за написването на своите Институти на християнската религия, които се превръщат в бестселър за времето си и претърпяват многобройни преиздавания на латински и френски език. 
Проповедта на Лутер повлиява и на друг голям реформатор през XVIII век – бащата на методисткото съживително движение Джон Уесли. Вечерта на 24 май 1738 г. той присъства на събранието на лондонското общество на улица „Алдърсгейт“, където някой чете предговора на Мартин Лутер към Посланието към римляните. 
Уесли пише за този момент в дневника си: „Когато той описваше промяната, която Бог изработва в сърцето чрез вяра в Христа, аз почувствах странно затопляне на сърцето си. Почувствах, че вярвам в Христос и само в Христос за спасение, и ми беше дадена увереност, че Той е отнел греховете ми, дори моите, и ме е спасил от закона на греха и смъртта.“ 
Вследствие на това преживяване Уесли се превръща в неуморим проповедник на вярата в Христос и светостта на сърцето и живота като плод на живата вяра в Бога. Методисткото съживление, на което Уесли е официален водач, ражда голяма част от мисионерите на XIX в. Методистката проповед води до съживление в Съединените щати, известно като „Великото пробуждане“, поставя основите на аболиционизма и други значими движения за социална справедливост. 
В средата на XIX в. наследниците на вярата на Лутер, Калвин и Уесли стъпват по нашите земи и носят същата тази любов към Бога, правдата и знанието. Евангелските мисионери създават най-влиятелните български училища, между които прословутият Робърт колеж в Истанбул и Американският колеж в София. 
Протестантската проповед и образование облагородяват българския народ и дават на България видни държавници, финансисти, учени, военачалници. За начетеността и културата на протестантите Пейо Яворов пише: „Евангелиската пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край. Банско има 4000-5000 жители в голяма част протестанти. Предвид последните аз бих го кръстил град [...] Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнете от старите, като включите и жените. Любознателността им е прескочила отдавна кориците на Библията. Те четат всичко и всяка къща има по няколко книги – „позволени“ на полицата и „непозволени“ из кътищата.“[4]
Образованието днес е нещо, без което не бихме си и представили, че децата ни и страната ни имат бъдеще. Всеки нормален човек осъзнава важността на грамотността и широката обща култура, която е немислима без любов към книгата и към знанието. Мартин Лутер ни оставя нещо далеч повече от протест срещу отклоненията във вярата, от триумф на вярата над делата или на Божия суверенитет над свободната воля. Той ни завещава християнска идентичност. А тя не се гради просто на противопоставяне срещу нещо, което е против съвестта и вярата ни, а на една възродена любов към истината и светостта. 
Протестантството е свобода на духа и мисълта; свобода да изразяваш и защитаваш своите най-дълбоки убеждения; любознателност и стремеж към познание на Бога и Неговото творение. То е разумна алтернатива на сляпата безпросветна религиозност. Протестантското християнство ще е толкова необходимо на света след още 500 години, колкото е и днес! 

 

 

 

------ 

1  Извадка от проповед в Кобург в църквата „Св. Мориц“ на 18 април 1530 г.
2  Виж „Cambridge Companion to Martin Luther“ (edited by Donald K. McKim), C.U. Press 2003, 193 с.
3  От тези градове единствено Кьолн остава католически, затова не е случайно, че протестантските издания от това време са в пъти по многобройни от католическите.
4  Яворов, Пейо, Хайдушки копнения, 5 гл. – С Гоце

Тема: