Лутер и неговите тезиси

Резултат с изображение за Luther theses

На 31 октомври 1517 г., в малкото немско градче Витенберг един монах ще окачи на дървената врата на дворцовата църква списък с 95 твърдения, които той ще иска да дискутира. Едва ли тогава някой би обърнал внимание на това, но след седмица тези въпроси ще бъдат разпространени в много от близките градчета. Само десетилетие след това цяла Европа ще бъде разтърсена от този обикновен акт. Следващите поколения ще отбелязват този ден като началото на протестантската Реформация. Но какво е мислил самият Лутер, когато е слагал на вратата на църквата своите 95 тезиса? За да си отговорим на този въпрос трябва да знаем малко за духовните търсения на Мартин Лутер.

Като млад мъж, в началото на шестнадесети век, Лутер е бил студент по право в университета. Една вечер той попада в буря и едва не загива от падаща наблизо светкавица. Тогава той извиква на помощ св. Анна и обещава на Бога, че ако го избави ще стане монах. Тази вечер младия Мартин оцелява. И през 1505 г., се замонашва в един августински манастир, а две години по-късно става свещеник. През 1510 Лутер бива изпратен на посещение в Рим. Вместо да усили неговата вяра, това посещение дълбоко го разочарова. Ритуалността и мъртвата вяра в папския град, не дават отговор на търсещата душа на младия свещеник. Той се чувства толкова грешен и отдалечен от Бога, но никъде не може да намери лек за тази болест.

Лутер е умен и интелигентен и скоро бива назначен за преподавател по богословие във Витенбергския университет. През 1515 г., той започва да преподава посланието на ап. Павел към римляните. Скоро думите на апостола проправят път през неговата мрачна душа. Лутер пише: „Положението ми беше такова, че въпреки че бях стриктен монах, аз стоях пред Бога, като един грешник, с гузна съвест, знаейки, че моите дела няма да ме оправдаят пред Него. Ден и нощ размишлявах, докато не видях връзката между Божията справедливост и изявлението, че „праведния чрез вяра ще живее”. Тогава осъзнах, че Божията справедливост е онази Негова праведност, чрез която Той ни оправдава по милост и благодат и само чрез вяра. Почувствах роден отново, преминал през отворените врати на рая. Цялото Писание вече имаше ново значение…Този Павлов стих стана за мен врата към небето”.

Колкото повече изучава Римляни, толкова повече Лутер вижда поквара в църквата. Великата истина за оправдание само по благодат е погребана под алчност, подкупност и погрешни учения. Най-лошото от които е това за индулгенциите. Документ, който църквата издава срещу заплащане, за да може грешника да престои по-малко време в чистилището. Папата използва събраните средства за строежа на базиликата „св. Петър” в Рим.

Човекът, който продава папската индулгенция в района на Витенберг е доминиканският монах Йохан Тецел (ок. 1460 – 1519), който грубо и натрапчиво оскърбява населението. Репликата, с която той ще се запомни е: „Щом монетата дрънне в ковчежето, душата отлита от чистилището”. Когато Лутер осъзнава, че Христовата жертва е достатъчна за прощението на греховете, той намира тази практика за отвратителна. Колкото повече изучава Писанието, толкова повече вижда нуждата да покаже на църквата, че се е отдалечила много от истината.

Така на 31 октомври 1517 г., той отправя своите 95 предложения за диспут в църквата. Поставя ги на църковната врата във Витенберг, защото по негово време това е бил начинът да се поканят учените за дискусия по важни въпроси. В началото никой  не се осмелява да дискутира с Лутер. Но скоро вестта се разпространява и по места хората започват да дебатират, че спасението е само чрез вяра в изкупителното дело на Христос на кръста.

В началото Мартин Лутер си мисли, че папата ще се съгласи с неговата позиция, тъй като тя е основана на Библията. Но през 1520 г., папата издава папска була (едикт), осъждайки възгледите на Мартин Лутер и предупреждавайки го, че ако не се откаже от тях ще бъде екскомуникиран. Лутер публично изгаря документа, като по този начин скъсва връзките си с римокатолическата църква. Така се ражда протестантската Реформация.