ЮНИ 2019

Въпросът за личността и действието на Светия Дух винаги е бил свързан с множество крайности и опасности. Има християни, които смятат, че дарбите, които Той дава, са престанали и сякаш изключват възможността Бог да избере да се намеси в нашия свят и живот както и когато намери за добре. За други, изглежда, от единствено значение са свръхестествените проявления – нерядко за сметка на не по-малко важното и реално действие на Духа в изграждане на христoподобен характер. Някои вярващи очакват да бъдат едва ли не пасивно водени от Духа във всеки избор и действие, сякаш Той изземва от нас и поема върху Себе си нашата отговорност.  Други пък се държат така, сякаш Бог ги е оставил да живеят християнски живот и да работят за Бога сами, със собствени сили – като че ли нямат „друг Утешител”, учещ и водещ вярващите със силата и мъдростта на Исус.

Както често се оказва, истината е някъде по средата. Можем да очакваме Бог да действа по чуден начин, но Духът не е вентилатор, който можем да насочим накъде да духа според собственото си желание. Отговорността да правим избори и да вземаме решения е наша, но ще бъдем водени в това. Трябва да работим с всичките си сили за Бога с ясното съзнание, че те са твърде недостатъчни и се нуждаем от помощ. Можем да сме сигурни, че ще грешим и падаме, но Светият Дух, Който живее в нас, ще ни дава сила ефективно да се противопоставяме на всеки грях в живота си.

Този парадокс на сила и слабост, на падналост и извисеност, на отчаяние и надежда винаги е явна характеристика на Христовата Църква, в която човешката недостатъчност и Божията повече от достатъчност се проявяват паралелно. Петдесетница е рожденият ден на тази реалност – моментът, в който Светият Дух слиза над несъвършените хора и прави възможно те успешно да действат като Христово тяло. Това е Божията покана да бъдем Негови съработници. Честит празник!