У дома


Детето Исус в храма, картина на Хайнрих Хофман

Живеем в преситен от информация свят. Интернет е толкова завладяващ, че ни прави зависими. След като се върнат от училище, децата ни веднага залепят очички за екрана на компютъра. Когато ги канят на рожден ден и се очаква там да общуват с приятелите си, те изваждат таблета и докато хапват торта, сърфират из социалната мрежа. Емотиконите са средствата, чрез които изразяват емоциите си. А родителите се опитват да са в крак с модата, за да приберат децата си от това електронно бягство. Днес хората имат все по-голяма нужда не толкова от информация, колкото от общуване, от приятелство, от принадлежност.

Евангелист Лука описва случка, в която Господ Исус Христос (тогава на дванадесет години) се отделя от родителите си и остава в храма в Йерусалим, докато те се връщат у дома след празника Пасха (Лука 2: 41-52). На пръв поглед едно дете е избягало от семейството си. Нещо обичайно за тази възраст. Нима и ние не сме правили така на тези години?

Докато родителите го търсят разтревожени, Исус води разговори с Божиите представители в храма. Задава трудни въпроси, дава смислени отговори. Със знанието си учудва дори учителите на Закона. На въпроса на Йосиф и Мария защо е избягал Исус отвръща, че трябва винаги да е на разположение на Своя Отец (Лука 2:49). Исус иска да общува с Баща си. Иска да бъде в Неговото присъствие. Едва дванадесетгодишен, Той знае, че е редно да обръща внимание не само на земния си баща, но и на небесния.

Още по време на Сътворението Исус вижда любовта на Бог Отец, Който извайва творението си, грижи се за него, осигурява му стопанин, дава му всичко необходимо. Още тогава Исус става свидетел как дори и при грехопадението на човека Бог е Този, Който пръв го потърсва. Самият Той желае да продължи взаимоотношенията си с венеца на Своето творение. Затова и някак учудено малкият Исус отговаря на Йосиф и Мария: „Защо да ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на моя Отец?“ Естествено е Той да бъде при Баща си и да се радва, че могат да прекарат време заедно, защото те се обичат и за тях взаимоотношенията са на първо място.

За нас, хората, въпросът за взаимоотношенията е труден. Те не се пораждат от само себе си. За тях трябва да се полагат усилия и да има стремеж да се запазват. Когато някой иска да общува с другиго, в повечето случаи той трябва да жертва нещо от себе си в полза на приятелството. Да пострада той вместо другия.

Така Бог толкова възлюби света, че пострада, като даде Сина си за тези, които вярват в Него (Йоан 3:16-17). В евангелията Исус толкова обича Отца си, че жадува да изпълни волята Му (Мат. 26:39). Целенасочено Той отива на Кръста според благоволението на Своя Баща (Исая 53:10). Разпънат, Той страда заради мисълта, че е изоставен там (Мат. 27:46).

Близостта и приятелството, от които изпитваме толкова огромна нужда, се раждат в контекста на взаимоотношенията. А те от своя страна имат за отправна точна стремежа да поставяме другия по-горе от себе си.

В тази случка евангелист Лука ни представя две нива на семейна принадлежност и две нива на покорство. От една страна, Исус изгражда взаимоотношения със своя земен баща (51 ст.), но от друга страна, търси и Небесния си Отец. Той разбира, че принадлежи както на земното си семейство, така и на Небесния си дом. Докато покорството Му към Йосиф Го прави добър син, послушанието Му към Отца донася спасение и промяна за света.

Нашето съвремие страда от крайна поляризация на почти всички нива. Липсата на доверие е нещо естествено. Непознаването на нуждите на другия е всекидневие. А това няма как да не произлиза от семейството, което е в основата на обществото ни.

Съвремието ни страда от липса на ценности, защото семейството ни е слабо. Лелеем за будно общество, но нямаме тази градация на взаимоотношенията – първо с Бог Отец и после с най-близките си. Следва да осъзнаем, че семейството не е въпрос на съжителство, а на принадлежност. Поставени сме един до друг не само по наш избор, но най-вече по Божията воля. Създадени сме, за да бъдем едно с другия, за да отразяваме единството на Бога.

Ако осъзнаваме тези истини, тогава таблетите, компютрите и интернет ще бъдат на заден план пред чувствата, нуждите, радостите и болките на човека до нас. Това в пълна сила важи както за домовете ни, така и за Божия дом – Църквата, в която всеки от нас има своето място за изграждането на Неговото царство.

Да заложим на взаимоотношенията!