Семейство заради Христос

Ще остави човек баща си и майка си

и ще се привърже към жена си,

и те ще бъдат една плът.

Битие 2:24

 

Поводът за този текст е предстоящият Ден на християнското семейство. Истината е, че съвсем не съм сигурен кога точно се отбелязва този ден. Всеки път, когато наближат последните месеци от календарната година, с жена ми си задаваме този въпрос: „Кога беше Денят на християнското семейство?“. И обикновено се съгласяваме, че няма значение. Трябва ли ни определен празник, за да празнуваме нещо, в което живеем ежедневно? Все едно на определена дата да празнуваме, че сме живи или че сме новородени в Христос.

Разбира се, съвсем не искам да кажа, че не трябва да се радваме на нашия нов живот в Господа. За мен обаче е нелепо тази радост да се ограничава до един конкретен ден в годината. Същото важи и за християнското семейство – да не би през цялата година да живеем инертно, без да се замисляме за отношенията с нашия съпруг или съпруга, и само на този ден да си спомняме, че сме семейство в Христос и заради Христос?!

По начина, по който са застъпени в Библията, семейните ценности днес се оказват все по-непривлекателни за света. Но всъщност това е напълно логично – едно семейство по замисъл е християнско, тъй като идеята за семейство и в частност съюз между мъж и жена е изцяло дело на Бога. И в този смисъл няма нищо учудващо в това, все по-голям брой „нехристияни“ да не желаят да сключват брак и съответно днес да говорим за обезценяване на брака. Обаче какво по-хубаво може да има от възможността да преживяваш ежедневно уверение във факта, че следваш Божия план за живота си? Мисълта, че постъпваш според Божите повели, може само да те укрепва и насърчава.

Много се е изписало за ролята на жената в семейството според библейските повели, а именно да се подчинява на мъжа си (Ефес. 5:22-23). Но не по-малка, бих казал доста по-силна, е заповедта към мъжа – да обича съпругата си (28 ст.). Едно е да се подчиняваш, друго е да обичаш. Възможно ли е да обичаш някого по принуда или по заповед, дори и тя да е дадена от Бог? Не и без да се вникне в смисъла на тази повеля: „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефес. 5:25). Да, това е посланието на Бога към нас, мъжете. Когато встъпваме в брачен съюз, ние поемаме голяма отговорност. Исус се предаде за църквата, „за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна“. С други думи, когато встъпваме в брак, вече сме отговорни пред Господа не само за себе си, ами и за жена си. Затова е и писано, че ставаме една плът. „Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела… защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както Христос за църквата“ (Ефес. 5:29).

Повелите на Бог към мъжете като глави на семействата си са ясни и силни като тежест. Те са най-съвършеното продължение на повелите към жените. И едните, и другите повели биха изгубили изцяло смисъла си, ако се разглеждат изолирано. Семейството, в крайна сметка, се основава на съюз между две същества – мъж и жена. (Поне такава е идеята на Бога, за което Словото ни дава пълно уверение.) Именно тези повели ни държат будни във взаимоотношенията с „половинката ни“ (неслучаен и много красив израз, за разлика от безличното „партньор/ка“). И слава на Бога, ние имаме възможност да съпреживяваме и да се радваме, че сме съставна част на семейство, съществуващо заради и поради Христос. Пожелавам на всички да изпитат тази радост!