Седем заповеди към моето онлайн аз

Минута преди да целуне булката си, пред озадачения поглед на венчаващия ги пастир младоженецът Дейна Хана изважда своя смартфон и пуска следния туит: „Стоим пред олтара с @Трейси Пейдж, която преди две секунди ми стана жена! Сега ще я целуна!“ Пастирът току-що ги е провъзгласил за съпруг и съпруга, но търпеливо изчаква двамата младоженци да променят своя онлайн статут. Сетне венчавката продължава.

Откакто Фейсбук навлезе в ежедневието ни, най-популярната социална мрежа все повече моделира и начина ни на поведение. Дали я приемаме или не – няма как да отречем нейното въздействие върху нашата култура и дори върху начина, по който живее църквата ни.

С натежало сърце трябва да призная, че ние, християните, невинаги се държим добре онлайн. Неща, които никога не произнасяме извън Мрежата, без всякаква свян изписваме по виртуалните си стени. Изображения, от които ще ни пламнат ушите в реалния свят, събират десетки харесвания в профила ни. Каква сол, каква светлина?

Честно, замислете се. Нали градим Царството на Христос? Нали сме посланици? Точно както невярващите хора ни наблюдават в училище, на работа, на игрището или на опашката, по същия начин следят и присъствието ни онлайн. Какво им сервираме там?

Ето няколко препоръки, които да си навием на пръста, преди да отворим браузъра.

Пази името си

Свръх улесненото споделяне в социалните мрежи размива границите какво е добре да се излага и какво – не. Личният ви живот съвсем не е личен. Редовното публикуване на информация какво вършите и къде се намирате може неусетно да ви превърне в жертва на посегателство към личността ви или към имуществото ви.

Според Оксфордския речник думата на годината за 2013 г. е selfie – ново съществително в английския, означаващо автопортрет със смартфон. Прекомерното споделяне на снимков материал на вас, на децата ви, на бившето ви гадже или изобщо на ближния ви е изкушение, заради което мнозина впоследствие горчиво съжаляват.

В контраст на всичко това ап. Павел неколкократно ни зове да живеем „достойно“ (Ефес. 4:1; Фил. 1:27, Кол. 1:10, I Сол. 2:12) – за призванието, за благовестието, за Господа. Това означава простичко изявленията ни, изпълненията ни и изображенията ни онлайн да подчертават достойнството на Христос, с чието име сме се нарекли.

Насърчавай

Социалните медии са прекрасна възможност да ободряваш смутените и да одобряваш правдивите. Това не означава да заливаме стените им с блудкави и банални картинки, нито пък да принизяваме Словото до безвкусна „пилешка супа“ с ободрителни крилати стихчета. Безогледното копиране на чужди проникновения невинаги оказва насърчително въздействие.

В същото време обаче всеки би се зарадвал, когато му изпратите съобщение, адресирано лично до него. Поощрителните слова имат особена сила, когато са споделени между близки приятели. Според ап. Павел от устата ни (разбирай от клавиатурата ни) трябва да излизат само такива думи, които са „за изграждане според нуждата, за да се принесе благодат на онези, които слушат“ (Ефес. 4:29).

Недей да се зъбиш

В различни послания и ап. Петър, и ап. Павел ни зоват да вършим всичко, „без да роптаем“ (I Пет. 3:9; Фил. 2:14). Мрънкането е инстинктивна реакция на немарливия, ленивия и киселия.

Това не означава, че не бива да протестираме срещу неправдата. Но каузите, зад които заставаме, би следвало да стоят върху морални и библейски принципи. Не допускайте личните ви нерви да диктуват коментарите, които публикувате.

Не оплювай ближния

Толкова е лесно, скрити зад монитора си, да пускаме мимоходом намеци, с които да подбием нечие име. Случайна бележка, завоалирано мнение, унизителна фраза – бързо се изплъзват. А публикувате ли го в интернет, после дори и изтритото си остава.

Щадете своите онлайн коментари. В своето послание ап. Яков отделя цяла глава, за да ни предупреди колко опасно е непремереното говорене. Прикритото интригантство е форма на пасивно-агресивна тактика. Неща, които не бихме казали в лицето на човека, спокойно подхвърляме на всеослушание. Според Псалом 10:7 устата на безбожния човек са пълни с „проклетия, измама, потисничество, [...] съсипия и зло“.

Сравнете тези пет неща с изразността на Господ Исус и контрастът ще ви стъписа. Според Лука хората всеки път са оставали удивени, слушайки „благодатните думи, които излизаха от устата Му“ (4:22) и чудейки се „на разума Му и на отговорите Му“ (2:47), защото „Неговото слово беше с власт“ (4:32). Вместо хула, клюка или плюнка нека да изпращаме към ближния си послания, които ще изградят сърцето му и ще вдъхновят душата му.

Не мачкай фасони

Освен ако не сте изминали стъпките от Матей 18 гл. (а дори и тогава не е особено разумно), не е добре да изтипосате на публично място личните си пререкания. Поне двама новозаветни автори ни призовават ревностно да се стремим да градим мирни отношения с всички хора (Римл. 12:18; Евр. 12:14). Вместо да жилим и да жигосваме с жлъч, по-добре да се учим да прехвърляме мостове, да протягаме длан, да преодоляваме разстояния. Поне доколкото зависи от нас.

„Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол“, ревностно ни съветва ап. Павел (Кол. 4:6). Забелязахте ли? Благодат и сол. Сърдечност плюс принципност. Благосклонност плюс взискателност. Но в никакъв случай не ни се дава право да хапем, да хокаме или да хвърляме кал.

Недей да си вириш носа

Като християни е важно да избягваме всяка проява на високомерие и самохвалство онлайн. Дори и да сме постигнали много, самодоволството е лош съветник. Дори и да говорим от опит, самонадеяността е хлъзгава почва. Дори и да сме се доказвали многократно, самолюбието е разрушителна краста.

Никой не обича да общува с наперчени и надменни персони. Вместо да отблъскваме хората, с които общуваме онлайн, нека да помним, че нашата основна отговорност е да ги печелим за Царството на Христос с кротост и страхопочитание. Ценно е редовно да изпитваме мотивите си, да пазим сърцето си и да не позволяваме на егото си да краде от славата на Бога (вж. Пр. 11:2; 13:10).

Излизай от мрежата

Комуникацията в реално време не може да замести общуването в реалния живот. Едно е да напишеш на нечия стена „Честит рожден ден“, но съвсем различно нещо е да отделиш час-два, за да обиколиш магазинчета за избор на уместен подарък. Лесно е да напишеш на нечия стена: „Ще се моля за теб“, но честно казано, в повечето случаи обещаната молитва бързо позаглъхва. Изместват я следващите споделени статуси в общата стена на социалната мрежа.

Вместо да се ограничавате със слушане на онлайн проповеди, идната неделя седнете на най-предните редове в църквата и с отворена библия в ръка се потопете в автентично изучване на нейното послание. Вместо да колекционирате виртуални „харесвания“, защо по-добре не се обадите на някого и не излезете на кафе в парка? Вместо да качвате албуми с кадри от последния ви празник, защо не изкарате снимките на хартия и не поканите приятелите, за да ги разгледате заедно някой съботен следобед?

Нека да не ограничаваме функционалността на Христовото тяло само до компютърни контакти. Църквата е далеч по-богата от това (Деян. 2:42-47; Евр. 10:24). Бог ни е дал изобилие от въображение и възможности да се поощряваме взаимно в любов и добри дела. Да се възползваме максимално от тях за Негова слава!