СЕПТЕМРИ 2018

Лятото обикновено е време за почивка и често един от най-очакваните моменти от годината. Когато дойде краят му, ние се завръщаме у дома, носейки със себе си хубави спомени, разкази за местата, на които сме били, снимки, запечатали хубавите ни преживявания, и, ако сме имали късмет, не чак толкова изтънели джобове. И макар че връщането към обичайните задължения да не въодушевява повечето от нас, ние все пак се чувстваме отпочинали и освежени, а предстоящата среща с приятелите, които не сме виждали известно време, придава дори лек привкус на нетърпение.

От християнска перспекти­ва това време съдържа и една допълнителна гледна точка. Застанал пред една нива, Христос се обръща към учениците си: „Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.“    
Ние знаем кои са работници­те. Без значение дали сме пастири, предприемачи, продава­чи или пенсионери, ние сме при­зовани да вършим всичко като за Бога, търсейки Не­го­вата воля и изявявайки Не­гово­то име в областта, къде­то ра­­ботим. Затова завръща­не­­то от почивка е време за нови въз­мож­ности да вършим най-великото нещо на света, нещо, което има последствия и стойност за цялата вечност. Обикновено не виждаме нещата по този начин и затова често мърморим, оплакваме се и сме недоволни. Но да бъдем съработници с Бога е възможно най-голямата привилегия.  
Настъпва есента. Полетата вече са по­бе­лели за жетва, а Бог въпросително произнася наше­­­то име. Ще разполагаме с цялата вечност, за да разказваме за не­щата, които сме извършили, но имаме само няколко кратки часа преди залеза, за да ги сторим.