Редакционна: АВГУСТ

Работа и почивка

Лятото е интересен сезон. Ежедневните горещини и упорито пълзящите нагоре температури могат да се сторят рай за почиващия и ад за работещия. В зависимост от това дали плановете ни за деня включват да се настаним на шезлонга с крака блажено цапащи в морската вода, да поемем по стръмната пътека, водеща към покоряване на някой планински връх, или необходимостта отново да се явим на работа в жегата, слънцето може да ни се усмихва мило или (по думите на поета) да е „спряло в небето и сърдито да пече.“ Впрочем в Южното полукълбо сезоните са „обърнати,“ така че там настоящите зимни реалности вероятно се мерят с друг аршин.

Погледнато от една специфична християнска гледна точка, това пресичане на работа и почивка може да изглежда много интересно. Идвайки „отрудени и обременени“ при Христос, ние вече сме намерили „покой за душите си“, вземайки Неговото „благо иго и леко бреме“ (Матей 11:29-30). За нас също така е определена една несвършваща „съботна почивка“ (Евреи 4). В същото време ние сме изпратени на „Божията нива“, където трябва да работим, „докато е ден”, защото „иде нощ, когато никой не може да работи“ (Йоан 9:4).

Разбира се, това християнско припокриване на работата и почивката е нещо съвсем различно от нашите чисто професионални ангажименти и необходимия за всички ни договорен отпуск. Но то ни напомня две неща. Първо, че в често твърде напрегнатото ни ежедневие като християни ние имаме един различен, но много реален и истински източник на отмора. И второ, че дори и в почивката ние си оставаме слуги на един Господар, Който не ни е освободил от отговорността да оползотворяваме възможностите, които Той поставя пред нас.

„Ние ще разполагаме с цялата вечност, за да разказваме за подвизите си, но имаме само няколко кратки мига преди залеза, за да ги извършим.“ (Автор неизвестен)