ОКТОМВРИ 2019

Къде ще се намираш след пет години? Как ще изглежда животът ти? Какви неща ще те занимават и какви успехи ще си постигнали междувременно? Възможно ли е човек да прави план за пътека, по която не е минавал никога? Помня как ми задаваха подобни въпроси в началото на студентските години, когато сякаш целият живот се простираше пред мен като бяло платно. Пристъпвах плахо по внушителните коридори на Софийския университет, първокурсник по Английска филология. В никакъв случай тогава не съм си представял, че един ден ще си изкарвам хляба с превод и издаване на литература. Бях плах и неуверен в дарбите и в призванието си. Тъкмо по това време един издател на духовна литература ми отправи предложение да се нагърбя с редакция на книга. Последва още една и още една. Сетне и превод на друга... Така, стъпка по стъпка, неусетно бях изграждан като преводач. Бог не стои по житейските ни кръстовища, сочейки посоката. Той е водач, а не пътен знак. Ходи с нас, шепне ни дискретно, напътства ни в решенията. А от нас се очаква да се вслушваме и да ходим в крачка с Него. „Ще ги водя в пътеки, които са им били непознати; ще обърна тъмнината в светлина пред тях“, обещава Бог в Исая 42:16. Пътеката може да е трънлива, препятствията по нея – опасни, разклоненията – примамливи. Но ние имаме привилегията да разчитаме на лични съвети от Духа. Именно Той „според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим“ (Ефесяни 3:20). Притихни пред Него (3 стр.).Празнувай с Него (1-2 стр.). Прощавай като Него (5 стр.). Благославяме пътешествие-то ти в Неговото присъствиe.