Оливър Кромуел (1599-1658)

Оливър Кромуел е роден на 25 април 1599 г. в градчето Хънтингдън, Средна Англия. В семейството, в което израства, цари пуритански дух и ред. Вечер всички се събират край камината за прочит на Библията и поучения, водени от бащата. Библията говори за Божията правда и Божия съд, но също така за Божията любов и защита на слабите. През 1616 г. младият Оливър постъпва да учи в кеймбриджкия колеж „Сидни Съсекс“. А в Лондон среща хора с висок интелект и решителност, които водят борба срещу упадъка на държавността. Скоро те ще станат негови съратници в революционни действия.

Оливър среща Елизабет Бурше, дъщеря на богат лондонски търговец на кожи. През 1620 г. тяхното приятелство се увенчава с брак. Младоженците се връщат в Хънтингдън, за да управляват семейното стопанство. Това е период на сравнително спокоен живот, умножаване на семейството, здравословен труд, весели компании и лов. Но не след дълго влиянието на пуританските проповеди и изучаването на Библията променят мисленето на Оливър. Той става по-затворен и сериозен, преминава през духовна криза и стремеж към по-свят живот. Неговият дом става убежище на преследвани пуритани и място за нерегламентирани от Англиканската църква богослужения.

Постепенно Оливър Кромуел добива голям авторитет между съгражданите си и бива избран като представител на своята община. Още в началото на парламентарната си дейност той предлага на крал Чарлз І да бъде отнета длъжността главнокомандващ на английските въоръжени сили. На 22 август кралят обявява война на Парламента. През 1643 г. Парламентът дава на Кромуел чин полковник, а през 1644 г. – генерал-лейтенант. Той внася законопроект за създаване на войска от нов тип (“New Model Army”). След това сам се заема с набирането на военни отряди и ги организира под свое командване със строга дисциплина. Съчетава военната подготовка с морална мотивация. Той е и военачалник, и пламенен проповедник. Говори на войниците си за царството на вечната справедливост, за тържеството на истината и вярата над лъжата и идолопоклонството. Въвежда строги наказания срещу нарушаването на дисциплината, срещу пиянството и дори срещу подигравателното отношение между войниците.

Кромуел се налага като най-безкомпромисен военен стратег и политик. Противопоставя се и на онези, с които доскоро е бил в един лагер, но се боят от радикални реформи. Противоречията му с презвитерианското мнозинство в Парламента се изострят поради недостатъчна грижа за състоянието на армията и постепенното опорочаване на пуританския идеал от някои парламентаристи. На 20 април 1653 г. Кромуел прави военен преврат, като разпуска Дългия парламент и Държавния съвет. За кратко време се създава т.нар. Малък парламент, в който участват предимно пуритани конгрегационалисти и такива с баптистки разбирания. Приема се нова конституция. Парламентът приема закон, който утвърждава страната като Протекторат с управление на лорд протектор със силна еднолична власт и права, близки до тези на монарх. Кромуел е провъзгласен за лорд протектор на Англия. Същевременно той възстановява Камарата на лордовете.

Оливър Кромуел умира на 3 септември 1658 г. Поради военната диктатура, която практически установява той, оценките за неговото управление са противоречиви. Обвиняват го в покровителство на постове, заемани от негови приближени и роднини. Същевременно историците го определят като доблестен и вдъхновяващ военачалник, последователен републиканец, организатор на държава (commonwealth) на религиозната толерантност. Пуритан калвинист, той позволява на евреите да се завърнат в Англия и да практикуват свободно своята религия. Насърчава образованието. Проявява старание за спазване на закона. Скоро след смъртта на Оливър Кромуел става ясно, че моделът на неговото управление не може да се прилага по-нататък без рискове за националната сигурност. Английският парламент кани престолонаследника Чарлз ІІ да заеме трона и той пристига от Холандия в Лондон на 29 май 1660 г.

След възстановяването на кралската институция в Англия се възобновява и статутът на Англиканската църква - обединител на цялата нация. За законни се обявяват единствено нейните богослужебни книги и практики. Около две хиляди пастири с калвинистки убеждения са изгонени от църквите им. Мнозина видни общественици попадат в затвора или емигрират от Англия. Сред тях е и пламенният проповедник на Евангелието Джон Бънян, автор на две от най-четените книги по онова време след Библията – Пътешественикът и Духовната война. По същото време Джон Милтън пише прочутата си поема Изгубеният рай и съчинението Аеропагитика, с което защитава религиозната свобода. Пуританството се превръща в част от неконформистката традиция в Англия.Пуританите загубват водещото си влияние в политиката. Вече не им се позволява да заемат постове на представители на общините в Парламента или на местни съветници. Изключват ги от университетите и отнемат преподавателските им назначения в училищата. Силни обществени позиции пуританите ще придобият едва като заселници в колониите на Новия свят.