„Баухаус“ не е Bauhaus

Един век от един повратен момент в културата


Колаж от творби в стила Баухаус и от сградата на Bauhaus Stiftung в Десау (Автор: Ваня Вълкова)

 

„Баухаус“ не е строителният магазин Bauhaus, а името на авангардно училище за дизайн. То слага началото на модерния дизайн през XX век и коренно променя възприятието ни за изобразителното изкуство, дизайна и архитектурата.

Когато говорим за стила Баухаус, за яснота можем да го свържем с матрица от три цвята (червен, жълт и син), три геометрични форми (квадрат, кръг и триъгълник), три града (Ваймар, Десау и Берлин) и три основни изкуства (живопис, дизайн и архитектура). Но влиянието на този стил е твърде многообразно – той се превръща в мощен генератор на идеи по целия свят и преобръща из основи унаследени културни представи. На практика целият ни съвременен начин на живот е свързан с наследството и модернистичните идеи на Баухаус. От едноименното училище, превърнало се в интернационално движение, също можем да пазаруваме, но не строителни материали, железария, подови настилки за дома или цветя за градината, а идеи и вдъхновение.

Тази година се честват 100 години от основаването на „Баухаус“ и реално 100 години от началото на модерния дизайн и архитектура. Днес много хора не се замислят върху този факт, защото е част от тяхното ежедневие или пък по някакъв начин го свързват със своето детство – с времето, когато се строяха масовите панелки и хората живееха в тях. А тези сгради реално са дошли от „Баухаус“, а не от руските градове! Използваха се и се проектираха различни дизайнерски продукти в стила на т. нар. „социалистически реализъм“. Но всъщност това е наследство от идеите на творците, преподавали в „Баухаус“ и дали тласък на силно модернистично движение в Европа и в Северна Америка, а после по целия свят. И макар че идеите на „Баухаус“ носят заряда на модернизма, с вярата в прогреса, технологиите и новия, освободен от Бога, човек, те показват нагледно величието, което Бог е заложил в човека като творец, създаден по Негов образ и подобие. Наследството и влиянието на „Баухаус“ винаги поражда противоречия, като отчитаме големите заслуги, но и грешките на създателите му.

Училището по дизайн „Баухаус“ (Bauhaus) е основано във Ваймар (Германия) на 12 април 1919 година по инициатива на архитекта Валтер Гропиус и функционира в този град до 1925 година. То обединява съществуващите към онзи момент „Училище за приложни изкуства“ и „Висше училище за изящни изкуства“. Идеята на първия му директор била да се създаде универсално, всеобхватно училище на бъдещето. Гропиус доразвива концепцията за Gesamtkunstwerk (тотално изкуство) и пише манифест-програма за НОВАТА ПРОГРЕСИВНА ВЯРА В НОВОТО БЪДЕЩЕ НА ТОТАЛНОТО ИЗКУСТВО, което щяло да бъде резултат от прогреса на индустрията, машините и занаятите. От страниците на манифеста той призовава „да направим нова гилдия, да изтрием класовото разделение и арогантно прокараната граница между занаятчии и артисти и заедно да създадем сградата на бъдещето, която ще свърже в едно архитектура и изкуство и ще се издигне до небесата, построена от ръцете на милиони работници, като кристален символ на една нова вяра“. За илюстрация на манифеста е избрана гравюрата на художника Лионел Файнингер „Катедрала на бъдещето”, изобразяваща готическа катедрала сред снопове светлина с очевиден устрем напред и нагоре, увенчана с три петолъчни звезди.


„Катедралата“, титулна страница на манифеста на „Баухаус“ (Източник: www.bauhaus100.de)

От самото си създаване училището „Баухаус“ се колебае между романтичната идея за единство между изкуствата и ръчните занаяти и утопичната вяра в технологиите и прогреса. Този концептуален сблъсък се проявява между отделните преподаватели, които са били силни творчески личности.

През 1925 г. финансирането на училището е ограничено и то се премества в Десау (провинция Саксония-Анхалт), където действа до 1932 година. От този период то е известно най-вече с емблематичната си сграда, проектирана от самия Гропиус. Накрая, след голям политически натиск от страна на нацистите в местната власт, известното училище по дизайн е закрито и трябва да се премести в Берлин, като частна институция. Но не просъществува дълго и там – през 1933 година, при невъзможността да се спазва аполитичният принцип, заложен при основаването му, и след груби репресии на нацистката власт, „Баухаус“ се саморазпуска. Сега сградата в Берлин е превърната в музей, с голям архив от училището, а в Десау се намира седалището на фондация „Баухаус“ (The Bauhaus Dessau Foundation[1]). Там се провеждат интердисциплинарни 6-месечни програми, свързани с изследване на градскaта среда и дизайн, по които работят съвместно архитекти, урбанисти, художници, социолози, теоретици на изкуството и дизайнери. За мен беше голяма радост да участвам в тази програма през 2003-2004 г. и директно да попия духа на това уникално пространство.

През миналия век, както и сега, наследството на училището оказва голямо влияние върху много творци в различни страни, а оформянето на интернационалния стил Баухаус започва още в средата на 30-те години, когато архитекти-евреи емигрират от Германия и пренасят духа на „Баухаус“ в днешен Израел. Най-известните запазени квартали, построени в този стил, се намират в Тел Авив. От друга страна, през 1931 година бившият директор на училището, Ханес Майер, който прилага чисто социалистически идеи в архитектурата, заедно със седем свои възпитаници се премества в Москва. Така германските архитекти оставят значително наследство в строителството на работнически квартали в близост до заводи и поставят началото на т.нар. „микрорайони“ в СССР. Други преподаватели от училището заминават и заразяват света с модерния „вирус“ на Баухаус, разпространявайки идеите на новия дизайн, архитектура и изкуство в Северна Америка. Там наследството на Баухаус пристига с архитекта Мис ван дер Рое и се внедрява в типичните индустриални сгради и корпоративен архитектурен стил на небостъргачите в Чикаго от стъкло и метал.

Изобщо идеите на Баухаус се разпространяват и разпръскват на различни нива от архитектурата и продуктовия дизайн, през създаването на специфични шрифтове и характерен и разпознаваем графичен стил, основан на изчистени геометрични форми, на основните цветове и на нова типография.

Заслужава си да се запомнят едни от най-влиятелните архитекти, дизайнери, скулптори и художници, оставили своя дългогодишен отпечатък върху творческата среда в „Баухаус“ и допринесли за изграждане на интернационалния стил Баухаус. Това са архитектите Валтер Гропиус (Walter Gropius), Ханс Майер (Hannes Meyer) и  Лудвиг Мис ван дер Рое (Ludwig Mies van der Rohe), скулпторът Наум Габо (Naum Gabo; рождено име Naum Neemia Pevsner), художниците, теоретици, скулптори и фотографи Василий Кандински (Wassily Kandinsky), Паул Клее (Paul Klee), Йозеф Алберс (Josef Albers), Ласло Мохоли-Наги (László Moholy-Nagy), Пийт Мондриан (Piet Mondrian) и Оскар Шлемер (Oskar Schlemmer). За краткото, твърде динамично и плодотворно съществуване на училището, негови директори са били архитектите Валтер Гропиус (1919 – 1928), Ханс Майер (1928 – 1930) и Лудвиг Мис ван дер Рое (1930 – 1933).