Предрождествени размисли

Ражда се принц. Съветниците се събират около царя за да решат как да съобщят на народа. Трябва да се изпратят вестители. Всички дават съвети. Един обаче мълчи.
— Ти какво мислиш?
— Ами, според мен... Има едни овчари извън града. Трябва да изпратим някой да им каже за раждането на принца. 
Може да изглежда смешно, но точно това направи Господ. Той избра да да разпространи вестта за раждането на Исус точно чрез овчарите.
Някак се стопля душата ни като четем за тези обикновени хора, когато идват при яслата. Сякаш заедно с тях виждаме бебето Исус. Ако овчарите – представители на нисшата класа – бяха толкова важни за Бога, то без съмнение всеки човек е важен – важен като безсмъртна душа, важен като потенциален разпространител на добрата вест.
Историята на Христовото раждане има и втора и трета страна.
Разказът за мъдреците ни показва друг поглед върху събитието. Те са аристократите на своето време – богати, умни, учени. Тяхното включване в рождествения разказ ни показва, че те са също толкова важни за Господ.
Има обаче още един човек, чрез когото виждаме тъмнината, смъртта и омразата. Цар Ирод.
Защо някои хора реагират като Ирод? Защо някои хора се изпълват с любов и преклонение, а други се изпълват със страх и омраза?
Защото Бог работи с хора, които са отворени за Него.
Овчарите и мъдреците бяха отворени за събитието. Техните души бяха подготвени – бяха готови за величествената вест.
Овчарите са знаели какво означава жертва. Всеки евреин е трябвало поне веднъж в годината да принесе жертва: агне за прощение на греховете си. Хората са купували агнета от овчарите. Те са знаели, че греховете се покриват с кръвта нa жертвените животни. Те някак са били подготвени да срещнат Божия Агнец.
Мъдреците също бяха подготвени. Те се надяваха и знаеха, че звездата означава нещо. Дългото им пътуване беше изпълнено с надежда и очакване.
Ирод не беше готов. Нима Ирод не видя звездата? Той просто нямаше очи да види знаците. Рождество дойде за цар Ирод така, както дойде за овчарите и мъдреците. Но Ирод не разбираше, защото не беше отворен за Бога.
Ако извадим Бог от събитията, ще дойде Рождество, но то няма да значи нищо за нас, защото няма да сме готови.
Когато чуха посланието и овчарите и мъдреците излязоха от ежедневието, рутината, спокойствието и предприеха пътуване на вяра. Не и Ирод.
Чуйте думите на овчарите: „Да отидем до Витлеем да видим.“ Те не казаха – да отидем да видим дали е вярно. Не умуваха много. Не седнаха в кръг с гегите си да си говорят, че това е невъзможно. Те просто тръгнаха за Витлеем да видят бебето.
Мъдреците се подготвиха и тръгнаха. Взеха подаръци. Ако някой ги беше попитал къде отиват, те щяха да отговорят: Не сме сигурни. Имате ли карта? Не, ще вървим след звездата. И къде ще ви заведе? Ще ни покаже Царя. Как се казва Царят? Не знаем. Всичко, което знаем, че звездата, която следваме ще ни заведе при Него и ще му се поклоним.
Това е пътуване на вяра. Вярата не докосва хора, които не са подготвени за нея.
Ирод нямаше вяра. Той чу новината от мъдреците. Те дойдоха при него в двореца. Къде е новороденият Цар? Видяхме звездата. Идваме да се поклоним. Ирод се стресна. Какъв Цар? Къде е? Не съм чул за никакъв цар. Попита първосвещеника и той му каза, че пророците са говорили за Месията.
Знаете   историята. Ирод ги отпрати. Имаше възможност да научи нещо. Но нямаше очите на вярата, за да го приеме. Съвсем наблизо се раждаше Цар, но той не беше подготвен за Него.
Овчарите зарязаха стадото. Ще го поверим на Бога. Мъдреците оставиха семействата си – всичко, което е скъпо за тях. Взеха подаръци – злато, ливан и смирна.
Ирод се уплаши единствено за трона си. Той искаше да запази всичко, което имаше – златото, среброто, властта.
Да. Рождество означава даване. Бог даде славата си, силата си, за да стане едно безпомощно бебе. Когато се изпълни времето, когато имаше хора, които Го очакваха, Отец изпълни обещанието си дадено в зората на човечеството.
Освен всичко останало, подготовката за Рождество включва и укрепване на вярата ни. Без вяра не можем да приемем, че всемогъщият Бог се въплъти в човек. Без вяра не можем да разберем огромното чудо, което представлява този факт. 
Рождество е време на припомняне и преосмисляне. Припомняне на изпълненото Божие обещание и преосмисляне на нашето отношение към Него. Ако успеем да направим това, значи сме готови за празника. ◙