"Политиката" на Божието царство

Спомням си как една сутрин рано преди го­дина стигнах в офиса на транс­портна­та фирма, където работя, и научих, че собственикът е наредил един от автомобилите да закъснее за разтоварване, за да изпълни задача от лично естество. Имахме много работа и трябваше да се бърза. Раздразнението ми обаче трая само докато ми обяс­ни­ха, че на камиона са натоварени дрехи, предназначени за бежански лагери. Няколко по-заможни граждани от провинцията изпращаха помощи на свои разноски.
Горе-долу по същото време жителите на с. Розово изгониха неколцина сирийци от своето село, а един небезизвестен политик отиде при тях и им обясни, че всъщност не са направили нищо лошо. 

Наближаваха избори...
 

Днес бежанският поток се е отприщил с пълна сила към недрата на Европа. А държави като Унгария и Дания категорично отказват да приемат хора. Други страни като Германия казаха, че отварят границите си, но само след няколко дена бяха залети от човешката лавина. На моменти публикациите в пресата зву­чат почти истерично. 
Някои казват, че трябва да им се помогне. Други твърдят, че ако ги приемем, за няколко десетилетия цяла Европа ще стане мюсюлманска. Техните страхове са, че това ще сложи край на западната цивилизация и ще донесе религиозна диктатура, подобна на тази, от която сега хората бягат. Трети твърдят, че много от тези хора не са бежанци, а членове на Ислямска държава, изпратени да се инфилтрират в Запада и да работят срещу него.
Не съм политически анализатор, а още по-малко пък специалист по въпросите на Близкия изток. Не е моя работа да коментирам различните гледни точки и да предлагам решение на кризата. Но „политиката“ на Божието царство често силно се различава от националната или регионалната политическа практичност и целесъобразност. Пред нас стоят хора, които Библията нарича наши ближни и които ни заповядва да обичаме. Това са хора, създадени по Божия образ и подобие. Някои от тези хора са гладни, повечето са изгубили цялото си имущество, а някои и семействата си. 
Това са хора, които не по­знават Христос и вероят­но заради режима в своите страни никога не са имали възможност да отворят Библия. 

Християните от години се молят за затворените за Благата вест страни в ислямския свят. А сега, когато Бог довежда буквално милио­ни мюсюлмани пред врата­та ни, може би трябва да помислим дали не иска да ни покаже нещо с това. 
Можем да таим своите опасения и трябва да мислим и действаме мъдро, но в същото време не можем да оставяме настрана ценностите на Божието царство. Трябва да разберем, че начинът, по който ще избират да действат правителствата на отделните страни, е нещо съвсем различно от нашата мисия като християни в този свят. 
Наскоро вълните изхвърлиха на турския бряг край Бодрум трупа на тригодишно дете. Когато войната достига до сирийския град Кобани, 23 души се опитват да избягат с лодки. Дванадесет от тях се удавят. Един от тях е малкият Айлян Курди. Снимката му бързо обиколи света и стана известна като „изхвърлената на брега човечност“. 
По този случай френски­ят хумористичен вестник Шарли Ебдо публикува ка­ри­ка­тура. Това е същият вестник, чиято редакция преди ня­колко месеца беше нападната от ислямски терористи. Тогава целият свят си слагаше надписи „И аз съм Шарли“. Сега хората от Шарли Ебдо публикуваха карикатура, показваща удавеното дете, до която има реклама на Макдоналдс, на която пише „Две детски менюта в едно”. 
Трудно е да се сетя за нещо по-цинично. Може би точно тук обаче е мястото християните да пристъпят напред и нагледно да покажат кон­трас­та на ценностите, според които те живеят. 
Аз не зная кое е най-правилното политическо решение на кризата. Но съзнавам напълно ясно какво трябва да бъде личното ми отношение като християнин и като гражданин на Божието царство, за да не чуя един ден думите: „Огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте... Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили“ (Мат. 25:42-43,45). 

Радостин МАРЧЕВ