Разговаряме с п-р Румен Борджиев

Огромен е потенциалът
на евангелските вярващи в нашата страна

П-р Борджиев, преди всичко честито за избирането като председател на ОЕЦ!

Благодаря за поздравлението и за оказаното внимание от страна на в. „Зорница”!

Как се поема отговорността председател на ОЕЦ?

На първо място с вяра в Бога, че ако човек е готов да направи това, което може и зависи от него, то Бог ще извърши и невъзможното. И на второ място – убеждението, че ОЕЦ е сдружение на 12 деноминации с над 800 църкви и че във всички тях има много потенциал, което дава сигурност и надежда на председателя, че той не е сам.


Част от Управителния съвет на ОЕЦ

В какво най-вече се състои силата на ОЕЦ исторически и понастоящем?

Както вече подчертах, ОЕЦ е съставен от деноминации, които от своя страна са съставени от местни църкви, а те са образувани от отделни вярващи. Както в исторически план, още от неговото създаване през 1909 г., така и днес силата на Евангелския алианс е в личната вяра и посветеност на отделните вярващи, отстояването на истините на Божието слово и единството на църквата като тяло Христово. Имено тези три основни принципа са помогнали на ОЕЦ не само да просъществува, но и да бъде третото по численост вероизповедание в страната.

Тук искам да припомня, че през 1949 г. установеният тогава в страната комунистически режим след 40-годишно съществуване прекратява дейността на Обединени евангелски църкви, като почти всички членове на тогавашния Управителен съвет на сдружението са осъдени на различни срокове затвор. След политическите промени в страната, на 10 май 1993 г., ОЕЦ възстанови своето съществуване. Това ясно показва духовната зрялост на ръководителите на евангелските деноминации и убеждението, че заедно можем да постигнем много повече, отколкото сами като отделни църкви. И до голяма степен тук виждам отговор на молитвата, която Христос отправя към Своя Небесен Отец: „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” – Йоан 17:21. Така че силата на ОЕЦ да устоява се състои в единството – единство в Христос и единство между отделните членове.

Как преценяваш духовния живот на евангелските църкви днес? Намираш ли промяна спрямо 90-те години, когато Бог отвори врати за Благовестието и в църквата навлязоха ново поколение вярващи?

Да, такава промяна има и донякъде тя е естествена. Ако през последните години на ХХ век многократно беше увеличено числото на евангелските вярващи в страната, то първите години на ХХІ век се оказаха време за тяхното духовно съзряване и укрепване като истински Христови последователи. Ако през 90-те години животът в църквите беше повече на емоционална основа поради еуфорията от промените в страната, то днес вярата в Бога е много по-осмислена и канализирана в изграждане и утвърждаване на здраво Христово тяло.

Ударението върху библейската просвета е било отличителна черта на евангелското движение. Ще бъде ли тя приоритет за ОЕЦ? Имате ли конкретни идеи в тази посока?

Нека да не забравяме, че в Евангелието последователите на Христос най-вече са наричани ученици. И според мен истинският  християнин трябва да бъде непрекъснато ученик. Но едновременно с това вярващият трябва да бъде и учител. Ап. Павел пише на Тимотей: „И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат” – 2 Тим. 2:2. Основният принцип за разрастване на Божието царство е просвещаване и духовно ограмотяване на обществото в света. В тази посока ОЕЦ е готов да насърчава и да подкрепя духовните училища на всички нива в протестантските среди в България, за да има духовна просвета. 

Какво може да направи ОЕЦ, за да пробием системното медийно затъмнение и маргинализиране на евангелското движение в България?

Определено мога да каже, че спрямо протестантството в страната има не само медийно затъмнение, но и явна дискриминация. Дори и конкретно тази година около отбелязване на 500 години от началото на Реформацията се сблъскахме с различни случаи, при които добри инициативи на евангелските църкви не бяха отразявани в медиите. Недопустимо е събитие за около 1 милиард от жителите на земята и третото по численост вероизповедание в страната с около 1% от населението да бъде умишлено поставяно в медийно затъмнение. Явно някой в България има интерес това да се случва. Но въпреки всичко ОЕЦ набелязва конкретни мерки тази завеса пред българското общество да бъде вдигната и евангелските църкви да излязат на светло. Затова трябва да се трудим неуморно всички ние, включително и в. „Зорница”.

Младото поколение изглежда твърде различно като начин на мислене. Нужен ли е нов подход за благовестие и ученичество спрямо него?

Доктринално Църквата на Христос е стъпила върху истините на Божието слово – Библията, и не трябва да помръдне оттам. Но начинът или формата, по които тези духовни принципи трябва да бъдат споделяни, не само че може да се променя, но е и задължително това да се случва. Защото, ако църквата не е в крак със съвремието, то тя рискува да остане неразбрана и неприета от младото поколение. Живеем в свят, който вече се променя не с векове и години, а буквално с месеци и дни. И моето виждане и желание е ОЕЦ да бъде пример за достигане на младото поколение в страната ни за Христос. И тук са нужни както по-възрастните вярващи в църквите, които можем образно да сравним с жарта в огнището, така и по-младите, които са искрите, разпалващи нови територии за огъня на Божията благодат.

Ако трябва да сведеш визията си за бъдещето на ОЕЦ до две-три реалистични идеи, кои ще бъдат те?

Аз продължавам да твърдя, че в отделните църкви и деноминации в страната, членуващи в ОЕЦ, има много потенциал. Евангелски християни, които притежават ценни таланти, умения и дарби. На първо място моето желание е целият този потенциал да бъде активиран и обединен за прослава на Божието име и изграждане на Неговото царство. И като втора важна цел е желанието ми да видя евангелските църкви много по-активни в обществения живот на страната. Доста от църквите, съществували през атеистичния режим, бяха принудени да ограничат своята дейност само в местата за богослужения. И един значителен процент от тях все още продължават да водят затворен в сградите на църквите си живот. Моето желание е протестантските църкви като цяло да станат много по-активни в цялостния духовен и обществен живот на страна.

Вече спомена, че тази година се навършват точно пет века от началото на Реформацията. По какви начини ОЕЦ отбелязва тази годишнина?

През цялата 2017 г. се провеждат различни събития, с които ОЕЦ отбелязва по подобаващ начин 500 години от началото на Реформацията. Тези инициативи са не само тук, в столицата, но и в цялата страна. Организират се общи богослужения на евангелските църкви в отделните градове, научни конференции с теми, разглеждащи делото на Мартин Лутер през ХVІ век и последващите събития от това, фотоизложби, които нагледно показват развитието на протестантството през вековете и в частност у нас, различни пресконференции, концерти, беседи... Но ключовото събитие е общото честване, което ръководството на ОЕЦ организира съвместно със Столична община на 29 октомври в зала 1 на НДК. Събитие, което включва концерт на общоевангелски хор и оркестър и тематична част, свързана с живота на Мартин Лутер и делото на Реформацията.

В какви области съвремието ни все още се нуждае от реформация?

Моето убеждение е, че Реформацията не трябва да бъде възприемана само като конкретно историческо събитие от преди 5 века, а като процес, който трябва да продължава и днес. Всички ние сме свидетели, че Европа вече не е така християнска както през ХХ век. Именно на този континент в средата на ХV век Гутенберг изобретява печатната машина, за да стане възможно масовото тиражиране на Библията, пак тук, в Европа, на 31 октомври 1517 г. Лутер поставя началото на Реформацията, оттук стотици векове са изпращани мисионери да евангелизират другите континенти, а сега повече от всякога самата Европа се нуждае от християнизиране. Така че делото на Лутер и идеите на Реформацията трябва да продължават и днес.

Какво би пожелал на читателите на в. „Зорница“?

          Използвам възможността да честитя на читателите на в. „Зорница” 500 годишнината на Реформацията и да пожелая от сърце на тях и техните семейства истинска вяра в спасителното дело на Божия Син Исус Христос, изобилни благословения от престола на Бога и благодатното действие на Святия Дух в сърцата на всички тях. А на екипа на вестника пожелавам да продължи да бъде носител на духовната светлина, чрез която да разпръсква мрака в света и да просвещава читателите си с истината за Бога.

Тема: